Джоузеф Хелър
Игра на въображението (12)

Дванадесета глава

Човекът, изнамерил през 1385 технология за мариноване на херинга в морски условия, полагайки по този начин началото на риболовна и корабостроителна индустрия и мащабна международна търговия с този вид риба, превърнали се в основа за просперитета на една страна, която по-късно щеше да придобие известност като най-могъщата търговска империя за всички времена, а също и непобедима морска сила, бе капитан на кораб от Зеландия. С нарастването на ролята на маринованата херинга нидерландите започваха да изпитват необходимост от все по-големи и по-големи количества сол, които закупуваха от Бискайския регион, предимно от Португалия, с пари, придобити от продажбата на норвежки дървен материал, и руско и полско зърно, закупени от своя страна с печалбата от продажбата в Балтика на каците с херинга, извличана с милиони тонове от богатите води отвъд шотландските брегове. До началото на седемнадесети век уловът на херинга бе най-строго регламентираната нидерландска индустрия.

Всяка пролет, щом риболовните траулери поемаха курс северно от Шотландския бряг, преминаваха под покровителството на нидерландската флота. Морето принадлежеше на нидерландите. Малобройните им войски на сушата, състоящи се предимно от чуждоземни наемници с протестантско вероизповедание и местни доброволци от по-нисшите социални кръгове, бяха смятани за едни от най-добре тренираните военни части в Европа. Водата владееха истински свирепи морски вълци. И във водата, и на сушата не съществуваха по-войнствени мъже от миролюбивите нидерланди.

Когато Испания завзе Антверпен през 1576 и отново през 1585, преобладаващата част от морските мероприятия, обичайни за този фламандски търговски център, започнаха да се изместват на север към Зеландия и Холандия в търсене на по-сигурни пристанища и постепенно повечето от тях се оказаха привлечени към Амстердам от тамошните проницателни бизнесмени.

Когато през 1580 Испания анексира Португалия и затвори за нидерландите лисабонското пристанище, техни съдове се впуснаха из моретата в търсене на екзотични предмети, които купуваха на една цена и според безкомпромисното определение на Платон „препродаваха“ на по-добра. Те последваха португалците в Индийския и Тихия океан и откриха каквото търсеха из богатите на подправки източни острови.

Съвсем скоро изместиха португалците.

Днес трудно бихме съзрели достатъчно голяма печалба в карамфила и индийското орехче, в канелата и пипера, за да имаме основание да определим епохата като Златния век на Нидерландия, но народ, видял в херингата тласък към бурно развитие на националното си стопанство, не бива да бъде подценяван.

В Златния век на нидерландите се строяха по хиляда кораба годишно. Това прави горе-долу по двадесет на седмица, плюс вероятно четиридесет-петдесет пъти по толкова на различни етапи на довършване. Почти всичката дървесина, метал, въжета, платна и останалите материали, необходими за изграждането и оборудването на тези плавателни съдове, се набавяха от чужбина. Същото се отнасяше и за оръдията и необходимите за тях принадлежности, както и за гюлетата и барута.

Дори тази цифра от хиляда кораба годишно да е лъжа, е доста впечатляваща. Търговските и военните кораби на Холандия и Зеландия биваха забелязвани да превъзхождат числено корабите на други народности във всички мирни пристанища и да им блокират пътищата към всички възможни чужди пазари, над които привилегированите холандски компании били постигнали монопол.

Нидерландският тип кораби, наречени флутии, имаха по-голяма вместимост от който и да е кораб навремето, строяха се за по-малко пари и се обслужваха от по-малобройни екипажи, които получаваха по-малки заплати, но пък по-добра храна.

Никой в Европа не превозваше товари на по-ниски цени.

Английските монарси бяха информирани от пратениците си, че Англия не бива да прави опити да се конкурира с нидерландите при равни условия: няма начин да ги надцакаш или да продадеш нещо по-евтино от тях.

До 1648, когато бе подписан Вестфалският мирен договор и сложен краят на Тридесетгодишната война, Амстердам се бе превърнал в най-дейния морски и търговски център на света, при това, като се има предвид, че близо осемдесет години водеше война за независимост срещу Испания. Почти всички подправки, коприни, мъниста и стъкло от Индонезия, Китай, Индия и Япония бяха доставяни в Европа с кораби на „Дъч Ийст Индия Къмпани“. Нидерландските търговци бяха най-заможните в света, стопанството на страната носеше най-много печалби, търговията вървеше най-добре, флотата беше най-могъщата из всички морета, прекосявани от нейни търговски кораби.

Може би се питате как се е стигнало до всичко това.

Не питайте.

Де Монкрестиен определя просперитета на нидерландите като истинско чудо на човешките стремежи в една страна, непригодна за живот. За английския дипломат Темпъл^[1] ключът към богатствата им се крие във факта, че всеки холандец харчи по-малко, отколкото печели. Те се обличат с най-проста вълна, отбелязва той, и се хранят с корени и със собствения си улов. Продават най-добрите си платове във Франция, а за себе си купуват най-долнокачествени тъкани от Англия. Дефо пише, че нидерландите купуват, за да продават, взимат, за да дадат, и че най-внушителната част от огромната им търговска дейност се състои в това, че се снабдяват от всички краища на света, за да снабдяват целия свят.

В годините на примирие Испания изпращаше сребърните си флотилии директно към Амстердам от Испанска Америка, за да платят за огромните количества храни, купени за спасяването на населението й в родината и международната й позиция срещу Англия, Франция, както и срещу Нидерландия.

Дори в условията на война с Испания нидерландите кръстосваха Средиземноморието с кораби, натоварени с балтийско зърно и скандинавски дървен материал — Южна Европа бе сполетяна от пет последователни години мор по посевите и гладът създаде предпоставки за оптимизъм и идеални пазарни условия. Нидерландските търговски кораби пътуваха покрай бреговете на Сицилия и Гърция към пристанищата на Левант, натоварени с подправки, коприни и порцелани от Азия, и ги продаваха на цени, които азиатските търговци, намиращи се много по-близо до източниците и пазарите, не можеха да си позволят.

Нидерландски физици изобретиха телескопа през 1600. Шест години по-късно Галилео създаде пропорционалния компас^[2], а в Лайден, в семейството на Хармен Гериц ван Рейн и съпругата му Нийлтген се роди Рембранд. Тежеше три килограма и триста грама: в архива за кръщенетата в църквата „Свети Петър“ в Лайден е описан като „игриво момченце“. Две години след кръщението му холандски учен изобрети по-съвършен телескоп. Когато Рембранд стана на три, шепа нидерландски семейства поеха на път с надеждата да се заселят в Манхатън и Лонг Айланд. Беше основана Амстердамската банка, а Испания и Нидерландия подписаха дванадесетгодишно мирно споразумение.