Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (25)

VII

Старият часовник пръв чу стъпките на господаря по стълбите.

Той погледна надолу и видя на пода в краката си дремещия Фердинанд. До него стоеше любимият чадър на господаря, който Фердинанд навярно беше домъкнал от антрето.

— Ще има разправия — каза си Бимбом и се замисли какво може да се направи при това положение. Фердинанд така хъркаше, та чак да ти стане приятно да го слушаш и изобщо не си даваше сметка за опасността. — Ще има разправия, когато господарят види как чадърът му се въргаля на земята…

Стъпките по стълбището се чуваха все по-ясно. Бимбом чу дрънчене на ключове.

— Какво да направя? Какво да направя? — мислеше отчаяно той. — Трябва по някакъв начин да събудя Фердинанд, но как?

И изведнъж му хрумна как.

— След секунда ще стане шест часът — помисли си той светкавично. — Така ще ударя шест часа, та Фердинанд да се събуди.

И без да се колебае повече, Бимбом започна да бие шест часа по следния начин:

Събудидиди!

Сееееееееее!

Феррррррррр!

Динннннннннн!

Наннннннннн!

Дееееееее!

Фердинанд веднага отвори очи.

— Какво има? — попита той.

— Господарят се връща — каза Бимбом.

— Е, и какво от това?

— И още питаш? Ще ядеш пердах заради чадъра, ще видиш…

— За какъв чадър?

— За тоя на пода.

Фердинанд погледна чадъра на господаря. Внезапно си спомни нещо и извика високо:

— Покажи се!

Но чадърът не се помръдна — продължаваше да лежи на пода и да се прави на три и половина.

— Това не е моят чадър! — каза Фердинанд.

— Разбира се, че не е твой, а на господаря — каза Бимбом. — Затова сега изчезвай колкото може по-бързо, защото господарят вече е в коридора.

Фердинанд на бърза ръка се опомни. Успя само да си подвие опашката и да се скрие в съседната стая, когато вратата се отвори и господарят влезе. Той веднага забеляза чадъра, който лежеше на пода под часовника.

— Откъде се е взел тук този чадър? — попита той. — Дали това не е работа на Фердинанд?

Ала никой не отговори на въпросите му. Старият Бимбом сякаш бе онемял, а в съседната стая Фердинанд се преструваше, че спи страшно дълбоко.