Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (18)

VII

Ловците бяха насядали край малкия огън и сладко си бъбреха, когато най-неочаквано и безшумно се появи Фердинанд начело на своите трийсет и три заека.

— Привет на ловците!!! — ревнаха те с все сила, приближавайки се до огъня.

На този възглас Фердинанд ги бе научил по пътя. За да се упражняват, те беззвучно приветстваха ловците, като само мърдаха устни, да не би случайно да се издадат.

Ловците скочиха на крака, но от уплаха коленете им страшно се разтрепериха.

— Кой е това? Кой е това? — уплашено попита аптекарят.

— Ние — извика му в отговор Фердинанд.

— Кои сте вие?

— Ние, зайците!

Аптекарят заслони очите си с длан, защото блясъкът на огъня му пречеше, и като зърна Фердинанд, който крачеше най-отпред, извика:

— Ах, вие ли сте, господин Фердинанд! Но виждам, че не сте сам… Кой ситни подир вас?…

— Не можете ли да познаете? — учуди се Фердинанд.

— Струва ми се, че това са, откровено казано, зайци — рече аптекарят, като се вгледа по-внимателно в мрака.

— И на мен така ми се струва, откровено казано — повтори като ехо Фердинанд.

— Откъде са се взели тук? — попита аптекарят и се опули към стройните редици на най-хубавите зайци, които бяха виждали очите му. И останалите ловци гледаха зайците, без да кажат нито дума. Бяха като омагьосани.

— Те дойдоха с мен — безразлично рече Фердинанд.

— Как така са дошли с вас? — учуди се аптекарят.

— Харесват ме и дойдоха — отвърна Фердинанд. — А сега ги поканете да седнат край огъни. Няма да стърчим така цяла вечност.

— Ама разбира се — каза аптекарят. — Заповядайте, седнете… — обърна се той към зайците. — Божичко, колко са много — промърмори той на себе си.

Фердинанд го чу.

— Пребройте ги — каза той.

Аптекарят започна да брои:

— Един… два… три… осем… единайсет… двайсет… двайсет и пет… трийсет… Трийсет и три. Струва ми се, че не греша, нали? — обърна се той към останалите ловци.

Ловците също, всеки поотделно, тихичко брояха зайците и затова само кимнаха с глави, че зайците наистина са толкова.

— Струва ми се, че точно толкова трябваше днес да уловим? — каза Фердинанд.

Ловците, заедно с аптекаря, наведоха засрамено глави.

— Вие колко зайци уловихте днес? — попита Фердинанд аптекаря.

— Нито един — отвърна аптекарят, който не смееше да погледне Фердинанд в очите.

— А те? — попита Фердинанд, като посочи останалите ловци.

— И те нито един — повтори аптекарят.

— Но аз улових ли?

— Вие, господин Фердинанд уловихте трийсет и три заека.

— Кой в такъв случай е най-добрият ловец тук?

— Вие, скъпи Фердинанд! — каза аптекарят.

— Вие, скъпи Фердинанд! — повториха и останалите.

— Благодаря ви… — развълнувано рече Фердинанд… — Имам към вас още един въпрос — обърна се той към аптекаря. — Мога ли да направя с тия зайци каквото си искам?

— Ама, скъпи Фердинанд, разбира се… — отвърна аптекарят, а останалите кимнаха с глави, че са съгласни.

— Чудесно — рече Фердинанд. — В такъв случай ги каня на традиционния бигос!

Свалиха от колата херметическия съд, отвориха го и в същия миг прелестната миризма на бигоса се разнесе над цялата поляна. Фердинанд беше много любопитен дали ще им се услади бигосът, но никога не можа да разбере това…

— Това ли е кучето, което се е изгубило? — чу той насън нечий глас.

Фердинанд едва-едва повдигна левия си клепач и видя над главата си един милиционер, а до него собствената си господарка.

— Да, това е моят Фердинанд — рече господарката му и задърпа Фердинанд за нашийника. — Фердинанд! Събуди се, Фердинанд! Това е невъзможно куче! Вече трети път ми бяга в парка.

— Ей, ти, я слизай от пейката — каза милиционерът и потупа Фердинанд. — Не може непрекъснато да спиш…

— Че аз съвсем не съм спал… — каза Фердинанд и погледна с предани очи своята господарка. — Аз само си почивах, според най-новите методи, със затворени очи…

Но господарката му не можа нищо да разбере.