Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (19)

I

Фердинанд отдавна си мечтаеше за чадър.

Моля ви, не се смейте, няма нищо смешно. Мечтите понякога придобиват най-странни форми и най-странните неща понякога стават обект на нашите мечти.

Един, например, мечтае лете за кънки, друг мечтае зиме да се къпе в морето, а трети есен мечтае за пресни ягоди. Естествено, всички тези мечти не могат да се изпълнят незабавно. Този, който мечтае за кънки, трябва да почака до зимата, за да се сбъдне мечтата му. Този, който мечтае да се къпе в морето, трябва да почака до лятото, а този, който мечтае за пресни ягоди, трябва да почака до пролетта.

А колко време трябва да чакаш, за да се сбъдне мечтата за чадър?

Никой не знае това.

Във всеки случай Фердинанд мечтаеше за чадър много, много отдавна.

А защо мечтаеше?

Знам ли… Струва ми се, че никой няма да ви отговори на този въпрос. И до ден-днешен всъщност не се знае, защо изведнъж започваш да мечтаеш за нещо. Мечтата се появява ни в клин ни в ръкав, долита като досадна муха и започва да се върти около нас, да се върти, да се върти. Минава малко време, понякога само няколко секунди и ние вече си даваме сметка, че тази муха не е нищо друго освен — нашата мечта.

Един ден Фердинанд сподели своята мечта със стария часовник, който стоеше на скрина в ъгъла на стаята и с когото от дълги години бяха големи приятели.

— Нямаш представа, скъпи мой Бимбом — каза Фердинанд, защото часовникът се казваше Бимбом, — колко ми се иска да стана собственик на чадър.

— Прекрасно те разбирам — отвърна Бимбом, — макар че от моя гледна точка чадърът е нещо напълно излишно.

— Ако някой изобщо не излиза от къщи, разбира се, че за него чадърът ще е нещо съвършено излишно — каза Фердинанд.

— Така е — съгласи се Бимбом. — Почти веднага след като се родих ме сложиха в този ъгъл и въпреки че непрекъснато се движа, нито веднъж не съм излязъл от къщи.

— Защото се движиш на едно място…

— Точно така — каза Бимбом. — Но прекрасно разбирам, че някой може да иска да притежава чадър…

— Този някой съм аз! — каза Фердинанд и посочи към себе си. — Какво трябва да направя, за да имам чадър?

— Трябва да си купиш — рече Бимбом.

— А какво трябва да направя, за да си купя? — попита Фердинанд.

— Трябва да имаш пари — отговори Бимбом.

— А като нямам?

— Трябва да събереш.

— А дълго ли трябва да събирам?

— Зависи какъв чадър искаш.

— Най-хубавият на света! — извика Фердинанд.

— За най-хубавия на света трябва да събираш много дълго — каза Бимбом.

— Колко дълго? — непременно искаше да узнае Фердинанд.

— Зависи от това дали бързо ги събираш, или бавно… — отговори Бимбом. — Освен ако вземеш на заем…

— А има ли заеми за закупуване на чадъри? — заинтересува се Фердинанд.

— Щом има заеми за строеж на жилище или за покупка на мебели, според мен, трябва да съществуват и заеми за закупуване на чадъри. Трябва само добре да мотивираш молбата…

— Как да я мотивирам?

— Ами, да опишеш например, че чадърът ти е крайно необходим, за да изпълняваш служебните си задължения, с цел… с цел…

— С цел да не се мокря — подсказа му Фердинанд.

— Може да пишеш „с цел да не се мокря“ — рече Бимбом. — Много добра мотивировка. Може още да напишеш, че ако при изпълнение на служебните си задължения се измокриш, можеш да се простудиш…

— Разбира се, че мога — съгласи се Фердинанд.

— А като се простудиш, можеш да хванеш хрема…

— Прав си. Щом се простудя, веднага ме хваща хрема — убедено рече Фердинанд.

— А когато си хремав, кихаш…

— И още как!

— А като кихаш, заразяваш други…

— Струва ми се, че е така…

— И тогава тези други хващат от тебе хремата, кихат и заразяват още други, които също на свой ред хващат хрема, кихат и с кихането заразяват следващите… И защо е всичко това?

— Защо?

— Защото ти нямаш чадър! — каза Бимбом, извънредно горд от себе си.

— Ето, виждаш ли? — извика Фердинанд. — Виждаш ли, че чадърът ми е крайно необходим.

— Можеш да пишеш в молбата, че чадърът ти е крайно необходим не само за да не се мокриш, но също така в името на всеобщото благо… Защото фактът, че ти не притежаваш чадър се отразява неблагоприятно върху другите, които са изложени на опасност да се заразят с хрема от тебе, когато се измокриш.

— Ей сега ще напиша — рече Фердинанд. — Ще ми помогнеш ли, скъпи Бимбом?

— Ще ти помогна да съставяш изреченията, но ще пишеш сам, защото така на крак ми е неудобно… — рече часовникът. — А знаеш ли поне какъв трябва да бъде твоят чадър?

— Иска ми се — започна Фердинанд мечтателно — да бъде елегантен… Да има бамбукова дръжка и да е от коприна…

— А какъв ще е на цвят?

— Син като небето.

— Синият не е практичен — рече Бимбом. — Много бързо ще избелее от слънцето.

— Че аз няма да ходя с него по слънцето — решително отвърна Фердинанд. — Чадър се носи на дъжд, а не на слънце.

— Ама че си умен — обади се часовникът. — А колко често се случва веднага след дъжда да блесне слънце, а?

— Много често — отвърна Фердинанд.

— А понякога дори дъжд вали и слънце грее. Случва ли се това, или не?

— Случва се — съгласи се Фердинанд.

— И може ли тогава чадърът да избелее?

— Може.

— Затова не си купувай син, скъпи Фердинанд — рече Бимбом и силно избимбомка десет пъти, защото беше точно десет часът. — Така се разбъбрихме с тебе за тоя чадър, и за малко да забравя, че е десет часът.

— Тогава какъв да си купя? — попита Фердинанд. — Червен ли?

— Червеният много бие на очи — рече Бимбом. — Отдалече ще те виждат, където и да отидеш.

— Това е чудесно! — зарадва се Фердинанд. — Нека да бие! Нека всички да ме виждат и мене, и моя чадър.

— Но в такъв случай няма да имаш нито миг самота. По червения чадър веднага ще се разбере кога къде се намираш и постоянно ще бъдеш заобиколен от роднини и познати. А от време на време имаме нужда от самота…

— Вярно е — съгласи се Фердинанд. — Тогава какъв да си купя? Зелен ли?

— И зелен не е хубаво — рече Бимбом.

— Защо?

— Защото лятно време не бие на очи. А тъкмо лете ходим с чадъри.

— Как така лятно време да не бие на очи? — попита Фердинанд.

— Много просто. Не бие на очи, защото през лятото обикновено има много зеленина и на нейния фон зеленият чадър изобщо няма да се вижда… А ти искаш твоят чадър да се вижда.

— Убеди ме — каза Фердинанд. — А какво ще кажеш за един лилав чадър?

— Неее — възмути се часовникът и мръдна стрелките си като мустаци. — Лилав чадър — това ще изглежда несериозно…

— А какъв ще изглежда сериозно?

— Според мен сериозно ще изглежда само един черен чадър — каза Бимбом.

— Черен ли? — учуди се Фердинанд.

— Да, черен! Черен! — отвърна Бимбом.

— Черният цвят е много тъжен.

— Черният цвят е като всеки друг — рече Бимбом. — Ако искаш да изглеждаш сериозно, трябва да си купиш черен чадър…

— Разбира се, че искам да изглеждам сериозно! — каза Фердинанд.

— В такъв случай вземай лист и писалка, сядай и пиши молбата…