Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Людвик Йежи Керн

Заглавие: Фердинанд Великолепни

Преводач: Лилия Рачева

Година на превод: 1981

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: повести

Националност: Полска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 30.05.1981

Редактор: Огняна Иванова

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Художник: Киро Мавров

Коректор: Ани Николова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1599

История

  1. — Добавяне

II

Призовката от съда се получи почти веднага. Вратата едва се затвори след снажния мъж и звънецът се обади, а когато Фердинанд отвори, видя раздавача.

— Разпишете се, драги — каза раздавачът.

— Защо? — попита Фердинанд. — Досега никога не съм се разписвал, когато получавам писмо.

— Но това не е обикновено писмо.

— А какво е?

— Това е служебно писмо — тържествено каза раздавачът и връчи на Фердинанд лист хартия, като му посочи с химическия молив къде трябва да сложи подписа си.

— А ако не се разпиша? — попита Фердинанд.

— Ще си имате неприятности — рече раздавачът.

— А ако се разпиша?

— Пак ще си имате неприятности.

— Че то какво излиза? — възкликна Фердинанд. — И в единия и в другия случай ще си имам неприятности, така ли? Нищо не разбирам.

— Вижте какво, драги, ако не подпишете, ще имате две неприятности, а ако подпишете, само една — обясни раздавачът. — Разбирате ли?

— Не особено — отвърна с обезоръжаваща искреност Фердинанд.

— Съвсем не се учудвам — каза раздавачът, — защото всичко това хич не е просто. Знаете ли какво държа в ръката си? — попита той, размахвайки голям плик с най-различни печати по него.

— Прилича на хубаво писмо — каза Фердинанд.

— Хубаво, то, хубаво! — рече раздавачът.

— На вас не ви ли харесва? — попита учудено Фердинанд. Не можеше да разбере как такова хубаво писмо може някому да не се харесва.

— Не става въпрос за това — раздразни се леко раздавачът. — Може и да е хубаво на вид, но все пак е призовка от съда!

— За кого?

— За вас.

— За мен ли?

— Да, за вас, драги.

— Много мило от тяхна страна, че ми пращат покана — каза Фердинанд с радостен глас.

— Не покана, а призовка — поправи го раздавачът.

— Има ли някаква разлика?

— Много голяма — каза раздавачът. — Впрочем сам ще се убедите. И тъй, ако не се разпишете, че сте получили призовката, ще имате, както вече казах, две неприятности, а ако се разпишете — само една.

— Каква? — попита Фердинанд любопитно. Работата ставаше все по-интересна.

— Съдебен процес — с делови тон отвърна раздавачът.

— А ако не се разпиша, какво ще стане?

— Тогава — продължи раздавачът със същия сериозен тон — ще имате два съдебни процеса. Единият, че не сте се разписали и вторият — нормалният, който вече си го имате!

— Но аз нямам никакъв съдебен процес — възмути се Фердинанд.

— Така ви се струва — каза раздавачът. — Този плик е най-доброто доказателство, драги, че имате съдебен процес, с други думи, в най-скоро време ви очаква съдебен процес.

— В такъв случай, скъпи приятелю, кажете ми, какво всъщност да правя: да се разпиша ли на призовката, или не? — попита отчаяно Фердинанд.

— Вижте какво — отвърна раздавачът, след като помисли малко, — винаги е за предпочитане една неприятност, пред две.

— Какво значи това?

— Да се разпишете.

Фердинанд взе химическия молив от ръката на раздавача и колкото можеше по-красиво се подписа на посоченото място:

Фердинанд Великолепни

— Хубав ми е подписът, нали? — попита той гордо.

— Изключителен — съгласи се раздавачът. — Днес рядко ще срещнете някой да се подписва така. А сега вземете писмото. Сбогом, драги. И горе главата.

Вратата подир раздавача се затвори и Фердинанд остана сам.

— Няма как — промърмори си той. — Ще трябва да отворя плика.

Откъсна ъгълчето на плика и взе да наднича вътре. Но тъй като не можеше да види нищо, все повече разширяваше отвора, докато накрая скъса целия плик. Отвътре се подаде розова служебна хартия.

Най-отгоре на розовия лист беше отпечатано с големи букви:

ПРИЗОВКА

А отдолу, вече с по-малки букви, следният текст:

До гражданина Фердинанд Великолепни

С настоящото ви съобщаваме, че сте призован да се явите пред Еди-кой си съд в Еди-кой си град, в Еди-кой си ден и в Еди-кой си час в качеството на ОБВИНЯЕМ (ОБВИНЯЕМ беше подчертано с мастило). Обвиняемият Фердинанд Великолепни се обвинява в телеконтрабанда, тоест притежаване на телевизионен приемник, незарегистриран по установения с разпоредби път, както и в неплащане на установените с разпоредба абонаментни такси. В случай на неявяване пред съда в определения ден, обвиняемият ще бъде наказан с три месеца арест, тридесет хиляди злоти глоба или с двете наказания едновременно. Освен това гражданинът Фердинанд Великолепни ще отговаря за обида на длъжностно лице.

Отдолу, под целия този текст, имаше сума печати и два широки, но съвсем нечетливи подписа.

— И всичко това на моята нещастна глава! — въздъхна Фердинанд и очите му се напълниха със сълзи.

Съвсем не му се учудвам. Очите на всеки, който в този момент погледнеше Фердинанд, сигурно също щяха да се насълзят.

— Телеконтрабандист — разрида се той отчаяно.

— Обвиняем!

— Незарегистриран приемник!

— Неплатени такси, установени с разпоредба!

— Три месеца арест!

— Трийсет хиляди злоти глоба!

— И двете наказания едновременно!

— Обида на длъжностно лице!

— Призовка!

— Съд!

— Печати!

— Подписи!

— О-леле! О-леле! О-леле!