Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1968 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Лилия Рачева, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Людвик Йежи Керн
Заглавие: Фердинанд Великолепни
Преводач: Лилия Рачева
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: Полски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: повести
Националност: Полска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.05.1981
Редактор: Огняна Иванова
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Киро Мавров
Коректор: Ани Николова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1599
История
- — Добавяне
II
Призовката от съда се получи почти веднага. Вратата едва се затвори след снажния мъж и звънецът се обади, а когато Фердинанд отвори, видя раздавача.
— Разпишете се, драги — каза раздавачът.
— Защо? — попита Фердинанд. — Досега никога не съм се разписвал, когато получавам писмо.
— Но това не е обикновено писмо.
— А какво е?
— Това е служебно писмо — тържествено каза раздавачът и връчи на Фердинанд лист хартия, като му посочи с химическия молив къде трябва да сложи подписа си.
— А ако не се разпиша? — попита Фердинанд.
— Ще си имате неприятности — рече раздавачът.
— А ако се разпиша?
— Пак ще си имате неприятности.
— Че то какво излиза? — възкликна Фердинанд. — И в единия и в другия случай ще си имам неприятности, така ли? Нищо не разбирам.
— Вижте какво, драги, ако не подпишете, ще имате две неприятности, а ако подпишете, само една — обясни раздавачът. — Разбирате ли?
— Не особено — отвърна с обезоръжаваща искреност Фердинанд.
— Съвсем не се учудвам — каза раздавачът, — защото всичко това хич не е просто. Знаете ли какво държа в ръката си? — попита той, размахвайки голям плик с най-различни печати по него.
— Прилича на хубаво писмо — каза Фердинанд.
— Хубаво, то, хубаво! — рече раздавачът.
— На вас не ви ли харесва? — попита учудено Фердинанд. Не можеше да разбере как такова хубаво писмо може някому да не се харесва.
— Не става въпрос за това — раздразни се леко раздавачът. — Може и да е хубаво на вид, но все пак е призовка от съда!
— За кого?
— За вас.
— За мен ли?
— Да, за вас, драги.
— Много мило от тяхна страна, че ми пращат покана — каза Фердинанд с радостен глас.
— Не покана, а призовка — поправи го раздавачът.
— Има ли някаква разлика?
— Много голяма — каза раздавачът. — Впрочем сам ще се убедите. И тъй, ако не се разпишете, че сте получили призовката, ще имате, както вече казах, две неприятности, а ако се разпишете — само една.
— Каква? — попита Фердинанд любопитно. Работата ставаше все по-интересна.
— Съдебен процес — с делови тон отвърна раздавачът.
— А ако не се разпиша, какво ще стане?
— Тогава — продължи раздавачът със същия сериозен тон — ще имате два съдебни процеса. Единият, че не сте се разписали и вторият — нормалният, който вече си го имате!
— Но аз нямам никакъв съдебен процес — възмути се Фердинанд.
— Така ви се струва — каза раздавачът. — Този плик е най-доброто доказателство, драги, че имате съдебен процес, с други думи, в най-скоро време ви очаква съдебен процес.
— В такъв случай, скъпи приятелю, кажете ми, какво всъщност да правя: да се разпиша ли на призовката, или не? — попита отчаяно Фердинанд.
— Вижте какво — отвърна раздавачът, след като помисли малко, — винаги е за предпочитане една неприятност, пред две.
— Какво значи това?
— Да се разпишете.
Фердинанд взе химическия молив от ръката на раздавача и колкото можеше по-красиво се подписа на посоченото място:
Фердинанд Великолепни
— Хубав ми е подписът, нали? — попита той гордо.
— Изключителен — съгласи се раздавачът. — Днес рядко ще срещнете някой да се подписва така. А сега вземете писмото. Сбогом, драги. И горе главата.
Вратата подир раздавача се затвори и Фердинанд остана сам.
— Няма как — промърмори си той. — Ще трябва да отворя плика.
Откъсна ъгълчето на плика и взе да наднича вътре. Но тъй като не можеше да види нищо, все повече разширяваше отвора, докато накрая скъса целия плик. Отвътре се подаде розова служебна хартия.
Най-отгоре на розовия лист беше отпечатано с големи букви:
ПРИЗОВКА
А отдолу, вече с по-малки букви, следният текст:
До гражданина Фердинанд Великолепни
С настоящото ви съобщаваме, че сте призован да се явите пред Еди-кой си съд в Еди-кой си град, в Еди-кой си ден и в Еди-кой си час в качеството на ОБВИНЯЕМ (ОБВИНЯЕМ беше подчертано с мастило). Обвиняемият Фердинанд Великолепни се обвинява в телеконтрабанда, тоест притежаване на телевизионен приемник, незарегистриран по установения с разпоредби път, както и в неплащане на установените с разпоредба абонаментни такси. В случай на неявяване пред съда в определения ден, обвиняемият ще бъде наказан с три месеца арест, тридесет хиляди злоти глоба или с двете наказания едновременно. Освен това гражданинът Фердинанд Великолепни ще отговаря за обида на длъжностно лице.
Отдолу, под целия този текст, имаше сума печати и два широки, но съвсем нечетливи подписа.
— И всичко това на моята нещастна глава! — въздъхна Фердинанд и очите му се напълниха със сълзи.
Съвсем не му се учудвам. Очите на всеки, който в този момент погледнеше Фердинанд, сигурно също щяха да се насълзят.
— Телеконтрабандист — разрида се той отчаяно.
— Обвиняем!
— Незарегистриран приемник!
— Неплатени такси, установени с разпоредба!
— Три месеца арест!
— Трийсет хиляди злоти глоба!
— И двете наказания едновременно!
— Обида на длъжностно лице!
— Призовка!
— Съд!
— Печати!
— Подписи!
— О-леле! О-леле! О-леле!