Андре Брюйер
Последният танц (8)

VIII

Дори нощта не можа да разсее тревогата, която се беше вмъкнала в душата на Кристиан. Младото момиче реши да отиде да потърси спокойствие при леля си, като се възползва от случая да уговорят скорошното им заминава за Розери.

За щастие госпожа Добрей си беше вкъщи и посрещна Кристиан с майчинска нежност. Тревогата, която притискаше сърцето й, изчезна като по чудо.

— Много рано си излязла, мила! — учуди се госпожа Добрей. — Покупки ли имаш да правиш? Колко хубаво ще бъде, че ще се радваме сами на спокойствието на Розери. Пиер ще дойде само за малко. Ще му кажа да доведе и Ведран, ако е възможно. Надявам се, че няма да ти е неприятно, госпожице?

Тя забеляза беглия и лек пламък, който пробягна по лицето на девойката, но така мигновено, че госпожа Добрей се изненада. Като се страхуваше да не би племенницата й да е била притеснена от думите й, тя прибави:

— Надявам се, че и баща ти ще дойде да сподели нашата почивка. Изглежда, че той работи много. Намирам, че напоследък има уморен или по-скоро загрижен вид, сякаш му тежат сериозни неприятности.

Кристиан трепна при тези думи, които й напомняха за нейното скрито безпокойство.

Госпожа Добрей завърши съчувствено:

— О, бедните ни мъже, колко проблеми имат!…

— Значи и ти, лельо Мадлен, си забелязала, че татко изглежда обзет от мисли, които е решил да не споделя с друг? Сигурно разбираш, че аз уважавам мълчанието, което той пази. Почти съм убедена, че не е болен. Никога не съм била по-поразена от младежкия му вид, от бодрата му походка, от блясъка на очите му, когато понякога мечтае… бог знае за какво…

Госпожа Добрей я беше изслушала с почти необичайно внимание, което изненада младото момиче и съживи отново тревогата му. Кристиан добави бавно:

— Очевидно е, че колкото и претоварен да е с работа, здравето му не е засегнато. Тогава не разбирам…

Госпожа Добрей не отговори веднага. Тя изглеждаше разсеяна.

— Мисля, че моята Кристиан се нуждае от разведряване и аз ще се погрижа за това в Розери. Бъди сигурна, че баща ти, мила, е напълно здрав. Той изглеждаше много добре и в прекрасно настроение на благотворителния празник във Военния клуб, където го срещнахме преди няколко седмици.

— Да, отишъл е да види танците на Чародейката — каза Кристиан с нескрито презрение. — Лельо, имах силно желание да се запозная с тази красива танцьорка! Защо не ме заведохте? Татко също не ми предложи. А щях да бъда щастлива да го придружа. Досега ти не си изоставяла никога осиновената си дъщеря.

Госпожа Добрей отблъсна упрека с едно леко движение.

— Нямах възможност. На едно посещение госпожа Мюрекур ми спомена съвсем случайно за това празненство и ме покани да отида за малко. Ти знаеш с какъв жар помага тя на тези, които й харесват. Госпожица Дьо Кюзко е от тях и тази зима тя я въвежда навсякъде в обществото. Това е истинско щастие за тази девойка, която е имала голяма нужда от помощ, за да си създаде име на светска танцьорка. Много късно ми бе съобщено. Не се сърди на мен мила, баща ти не каза ли нищо за това празненство?

— От деня, в който се върна толкова възхитен от танците на госпожица Дьо Кюзко у генералшата, той не ми е говорил никога за прекрасната кубинка. Това необяснимо мълчание започва да ми се вижда странно.

— Баща ти е погълнат от толкова сериозни въпроси, че дребните светски неща му се струват без значение. Впрочем аз го попитах защо не те е довел във Военния клуб и той ми отговори, че идвал от някаква делова вечеря. Вероятно е искал да ти спести излишни съжаления, защото е знаел за желанието ти да видиш танците на госпожица Дьо Кюзко. В края на краищата, скъпа моя, колкото и да е сериозен баща ти, и на него, както и на всички мъже, сигурно му прави удоволствие да гледа как танцува една хубава жена… Това е развлечение, което помага да се забравят грижите, свързани с работата.

— Така е — съгласи се Кристиан неохотно.

Тя си даде вид, че е убедена от обясненията на леля си и промени темата на разговора.