Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
wiki_nikolowa (2017)
Разпознаване и корекция
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Андре Брюйер

Заглавие: Последният танц; Романът на Жозет

Преводач: Радка Крапчева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: френски

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Плавдив

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Редактор: Стоян Сукарев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: София Яневска; Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-072-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/711

История

  1. — Добавяне

VII

Разговорът на Макс с отец Жак, прям като изповед, съживи още по-силно чувството, че дългът му налага да замине.

Въпреки обичта, с която беше заобиколен, Макс скоро определи датата. Баща му я прие с примирение и реши да отиде да го изпрати до Марсилия.

Кристиан се утешаваше с тайната надежда да го види скоро отново, защото най-после беше получила покана от Дакар. Освен това в сърцето си тя криеше желанието да срещне в Дакар Клод Ведран, чието назначаване за шеф на болницата изглеждаше близко.

Симпатията, която чувстваше към него, я привличаше като магнит.

Никой не би могъл да каже какво мислеше Мерцедес за заминаването на Макс. Винаги загадъчна, тя не се опитваше вече да го задържи и остана безмълвна пред решението му.

Но сякаш искаше той да отнесе от нея един най-светъл спомен, непомрачен от никаква сянка. През последните седмици, които им оставаха, беше още по-кротка и по-очарователна. Единствено на Кристиан издаде глухото си безпокойство, че може би тя е причина за заминаването на младия човек. Няколко пъти, сякаш този страх я измъчваше, повтори на Кристиан:

— Надявам се, че Макс най-после ми е простил, че се омъжих за баща му, не ме мрази вече и не ме счита за интригантка. Той е станал така затворен, че ме притеснява. Не смея да го питам защо, нито пък да му призная мъката, която изпитвам. Ти му разкажи, кажи му колко много искам да се разделим като истински приятели и как го моля да приеме с обич малкото същество, което очаквам след няколко месеца. Предай това на Макс, сърцето и великодушието ти ще помогнат, моля те, скъпа Кристиан!

Сякаш съдбата идваше на помощ на Макс. Мерцедес, която обикновено беше здрава, се почувства внезапно твърде уморена и лекарят й наложи няколкодневна почивка. По тази причина Макс нямаше случай да я види насаме през последните дни.

Но подкрепена от волята си, Мерцедес се съвзе бързо и поднови обичайния си живот.

В навечерието на заминаването си, когато се прибираше вкъщи, Макс я забеляза да слиза от колата пред вратата им.

Когато видя младия мъж, лицето й просия сякаш от радост. Мерцедес пое ръката му и каза:

— Значи решението ви е безвъзвратно и утре заминавате?

Един до друг, те прекосиха мрачната улица и прекрачиха входната врата.

Макс се отдръпна, за да я остави да мине. Младата жена се спря рязко и се извърна към него. Сякаш бе отгатнала, че той се готвеше да се сбогува, каза мило:

— Макс, мисля, че имаме още няколко минути, преди да се приготвим за вечеря. Не искате ли да дойдете за малко при мен, да направите прощалното си посещение? Утре е последният ви ден в Париж и вие няма да принадлежите на себе си. Няколкото свободни мига ще бъдат за баща ви, за Кристиан и за най-добрите ви приятели… Ако не ме видите между тях, бъдете убеден, че не е от безразличие, а само от страх да не бъда недискретна. Толкова ми е мъчно, че заминавате, Макс!

Подтикван от изблик на радост, Макс я последва безмълвен в малкия й салон, където благодарение на нея бе познал незабравими часове. Той поглъщаше жадно всяка нейна дума, когато тя започна да говори със завладяващия си глас:

— Простихте ми, нали, за зачеването на малкото същество? Заради баща ви и заради мен се надявам, че ще бъдете истински голям брат за малкото, което бих искала да прилича на вас, възпитано под вашето влияние. Защото вие ще се върнете, когато то бъде тук… Не ви казвам „сбогом“, а „довиждане“. А когато отидете във вашата Мавритания, умолявам ви, мислете за мен без гняв, без неприязън и раздразнение…

Младият мъж се усмихна печално и каза тихо:

— Ще мисля за вас, Мерцедес, с най-хубавите чувства, които породихте в сърцето ми. Молете се на Бога да мога да се върна да видя детето ви. От цялата си душа желая Бог да ви даде — както на вас, така и на него — щастие.

Тя го гледаше със своите бездънни зеници, устните й тръпнеха, когато подхвана отново, почти умолително:

— Нали няма да откажете да отнесете там малък спомен от мен, който избрах по съвета на Кристиан и току-що взех…

Мерцедес му подаде една кутия, която бе забелязал вече в ръката й, и обясни:

— Това е един малък портфейл, в който бих искала да отнесете портретите на всичките ви близки — на баща ви, на Кристиан, на майка ви… и понеже сега ние сме приятели — и моя портрет… Този, който ми се струва, че предпочитате… И Кристиан мислеше така. — Портрета ми в костюма на Чародейката.

Макс отвори портфейла, от една от кожените рамки му се усмихна прекрасният образ под облака от бели дантели, спускащи се от високия гребен. Той щеше да отнесе това съкровище в своето изгнание. Гласът му, обикновено така твърд, беше сподавен от вълнение, когато прошепна:

— О, Мерцедес, какъв ценен дар ми правите… Бих искал да мога да ви се отблагодаря така, както го чувствам…

Това, което чувстваше, беше лудото желание да я привлече към гърдите си, но не го направи, а само каза:

— Мерцедес, за спомен и като доказателство за помирението ни, докоснете с устни портрета си, за да мога наистина да отнеса нещо от вас в Африка. Ако Бог пожелае да не ви видя вече, защото знаете, в моята кариера има винаги известна опасност…

Младата жена потрепери и се наведе над портрета, върху който притисна устните си…

Изнемогващ, Макс го пое от ръцете й и се отдалечи бързо, защото чу стъпките на Кристиан, която се прибираше с баща си. Девойката не закъсня да влезе в салона и живо запита:

— Е, Мерцедес, поднесохте ли спомена си? Нали той му достави удоволствието, което предрекох?