Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
wiki_nikolowa (2017)
Разпознаване и корекция
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Андре Брюйер

Заглавие: Последният танц; Романът на Жозет

Преводач: Радка Крапчева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: френски

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Плавдив

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Редактор: Стоян Сукарев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: София Яневска; Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-072-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/711

История

  1. — Добавяне

VI

Прохладната пролет, напоена с аромата на цъфналите зюмбюли и люляци, беше дошла. Кристиан мислеше с радост за дните, които щеше да прекара, както всяка година по Великден, в имението на леля си Добрей.

Тя щеше да бъде още по-щастлива, ако не я измъчваше една неопределена грижа, породена от необичайното държане на баща й. Нейната любов й даваше прозорливост, с която забелязваше и най-беглата сянка върху скъпото чело.

Разбира се, тя знаеше добре, че той имаше трудности в работата си, които му тежаха. Но тъй като беше много дискретна, Кристиан не разпитваше никога. Очакваше го да заговори пръв, той знаеше, че ще го изслуша с интерес и съчувствие. Напоследък девойката бе забелязала, че баща й много често биваше замислен, с разсеян поглед, сякаш разсъждаваше върху някаква скрита мисъл, която не смееше да изкаже. Един ден, когато се върна по-рано от обикновено и седна в стаята, където тя работеше, Кристиан, обезпокоена от изражението на замисленото му лице, зададе неволно следния въпрос:

— Татко, ще имаш ли нещо против, ако отида и тази година в Розери с леля Мадлен?

Той се извърна така рязко, че девойката се изненада.

— Да имам нещо против? Каква странна мисъл, моето момиче! Твърде добре ми е известно каква радост изпитваш всяка пролет, когато отиваш в Розери, за да имам нещо против.

— Вярно, прав си, татко! Когато съм при леля Мадлен, имам чувството, че съм за малко при мама! Затова се радвам толкова.

Тя говореше, подтиквана от такъв мощен вътрешен порив, че ехото от нейните думи отекна със страшна сила и затворената душа на Франсоа д’Ервил. Девойката го почувства.

— Татко, какво ти е? Грижи ли имаш? От известно време не си същият!…

— Не съм вече същият! Какво болно въображение имаш по някой път, моя Кристиан! Пази се… не се оставяй да бъдеш увличана от него, ще бъде лошо за теб… и за мен. Ти, така разумна обикновено, говориш тази вечер като себе си. Не можеш да не разбираш, че мъжете, които са пременени от тежки отговорности, имат и моменти на потиснато душевно състояние, които издават неволно. Уверявам те, тогава за тях е много приятно да почувстват утехата и доверието на тези, които ги обичат и чиято нежност ги отморява, о, моя скъпа малка ревнивке. Страшно е да бъдеш така преценяван от хората, които ти са най-предани…

Лицето на Кристиан беше наведено и баща й не видя важния блясък, който премина в ясните й очи.

— Татко, трябва да ми простиш, че макар и неволно, съм малко досадна в грижите си към теб, откакто се опитвам да заместя — толкова лошо, уви! — мама.

— Зная… зная, мила… и вече започвам да мисля със страх каква ще бъде самотата ми, когато ме напуснеш…

— Когато те напусна?…

— Да, когато ми бъдеш отнета от грабителя, който един ден ще те отведе… Когато се омъжиш и ме оставиш сам, както направи брат ти.

Девойката поклати глава, лицето й просия изведнъж и тя каза със смях:

— Когато се омъжа? Но това време е далеч, татко. Аз съм едва осемнадесетгодишна и ние имаме да изживеем още много дни заедно!

— Не толкова много, Кристиан! Скоро ще почувстваш сама, че е дошъл часът, в който аз ще трябва да се разделя със съкровището си.

— Разбира се, че няма да го направя, ако ти ще трябва да страдаш, татко! Знаеш отлично, че моята радост е и твоя радост!

— Скъпо малко момиче! Ти говориш за неща, които не знаеш! Но аз, на моята възраст, зная, предвиждам близкото бъдеще, което с всеки изминат ден тегне по-страшно върху мен.

— Татко, ще ти върна упрека: ти даваш прекалено голяма свобода на въображението си и излишно се правиш на нещастен!

Младото момиче поклати русата си глава и не поднови предишната тема, защото не желаеше да настоява, след като не искаха да й се доверят доброволно. Но неясната тревога остана в сърцето й. А баща й завърши след кратко мълчание, сякаш четеше в нея:

— Впрочем скоро ще имам възможност да си почина, като пътувам, докато ти бъдеш при леля си…

— Ще пътуваш? Сега! Надявам се, че няма да бъде за дълго? Не искаш ли да те придружа?

Той направи едно нетърпеливо движение, но се овладя бързо.

— Това е невъзможно, ще бъда погълнат от една много сериозна работа! Но веднага щом ми бъде възможно, ще мога да те взема.

— Мога ли да те попитам къде отиваш?

— Мисля, че първо в Англия… После може би за малко в Италия.

Той се спря рязко и Кристиан го остави да довърши с променен тон, сякаш изпитваше облекчение от това, което бе казал:

— А сега да вървим да вечеряме, защото Виктор съобщи вече два пъти, че е сервирано. Мисля, че след това трябва да придружа дъщеричката си на някакъв прием.

— Ако това не пречи на работата ти, татко — каза тя гальовно.

Девойката се усмихваше, но в погледа й имаше тъмна синка.