Луис Бромфийлд
Пътят към славата (30)

30

Мисис Колендър остана този път в Ню Йорк два месеца повече от обикновено. Задържаше я единственият въпрос, който можеше да я отдели от слънцето на любимия й Кан, именно някои мъчнотии с акции и облигации, някои разправии с Колендъровото богатство. Тя следеше да няма измами и загуби. Пропускайки сезона в Кан, тя спечели всъщност няколко десетки хиляди долара, които биха били изгубени от човек, в чиито жили не тече толкова левантинска кръв.

Ричард остана, разбира се, с нея, при все че проявяваше странно равнодушие към парите, които вълнуваха така дълбоко майка му. Когато го укоряваше за това, той се обръщаше към нея в мрачната библиотека в дома на Мърей Хил и казваше:

— Господи, аз съм толкова богат, че не зная какво бих правил, ако имам повече пари. Има ли смисъл тогава да се тревожа?

В това държание нямаше никаква леност или израждане, не личеше дори разглезеността на един син, комуто богатството е дотегнало. Майка му знаеше това по-добре от всеки друг, защото се бе сблъсквала неведнъж с воля, прилична на нейната… воля, към която се примесваше странно неспокойство, което се дължеше може би на необикновената смесица в неговата кръв… Той имаше страст само към жените и музиката, единственото нещо, което го успокояваше. Понякога можеше да стои с часове неподвижен, за да слуша музика, сякаш омагьосан от нея. Тя имаше първично и почти варварско въздействие върху него, като хипнотизиращата сила на тъпана върху дивака.

Една вечер, когато пиеха сами кафе, в някаква мълчалива отчужденост след укорите на майката, тя се обърна неочаквано към него и запита:

— Какво прави нашето младо чудо… мис Толивър? Чувам, че си обядвал с нея.

При това пряко нападение мургавото лице на сина се озари от бавна усмивка. Тя се появи най-напред леко в чувствените червени устни и се разшири постепенно, докато покори напълно майката. Той умееше да се усмихва така — със смущаваща усмивка, изпълнена с дълбок и неуловим смисъл и очарование. Сините му очи светваха внезапно, вземайки мъчително участие в тази усмивка, която обгръщаше сякаш своя пленник и не го напускаше докато не унищожи напълно недоверието му със своята дружелюбност.

„Слушай, казваше кротко и сърдечно тя, нека бъдем искрени и великодушни един към друг.“

Червените устни се свиха едва уловимо под тъмните мустачки. Това беше усмивка на човек, роден с много повече знания, отколкото другите научават през целия си живот.

Той се усмихна и сега на майка си и каза:

— Кой е можел да ти каже това?… Кой друг, ако не Сабин…, която знае всичко?

Самият тон на гласа му беше едновременно гальовен и подигравателен. („И Сабин… е като всички жени.“) И Терез Колендър дори не можеше да устои на такова нападение. Тя поразмърда пълничкото си тяло, така че тежките гривни на ръцете й звъннаха, и помълча, преди да отговори. Лека червенина, дължима на ясно чувство за виновност, се разля дори до малките й очи.

— Сабин ми каза, наистина — каза тя. — Не можеш да я укориш за това.

— Не… тя знае винаги всичко — той се засмя рязко. — Понякога мисля дали няма установени връзки с птиците… или мишките.

— Ти знаеш желанията ми… Мисля, че е време да се ожениш. Парите са голяма отговорност… и изискват наследници. Не можем да завещаем богатството за благотворителност или на някой прашен музей. — Той я наблюдавате мълчаливо, със същата гальовна и подигравателна усмивка, докато тя изтърсваше пепелта от цигарата си. — Знаеш, че мина вече двадесет и петте… Аз искам внуците ми да са деца на млади родители.

Той я прекъсна като мина направо на въпроса, който майка му бе заобиколила.

— Няма да се оженя за Сабин — каза той. — Ще си намеря жена. Но не съм я открил още.

— Сабин е отлична. Тя е много добре възпитана… богата, една от малкото американки, които имат светско държание. А аз искам да се ожениш за американка. Ние се нуждаем от нова кръв. Сабин се държи отлично. Облича се великолепно… ще бъде много добра домакиня на приемите, ще се чувства навред у дома си.

— Но аз не я обичам — каза усмихнат синът.

В очите на майката блесна гневна искра.

— Ти си вече достатъчно голям… или поне достатъчно умен, за да не си романтичен.

— Не е въпрос на романтизъм, мамо… а по-скоро на необходимост. Аз бих предпочел да бъда верен на съпругата си.

Тя загаси цигарата си и каза студено:

— Не можеш да ме накараш да повярвам в такава глупост.

* * *

Терез беше безспорно искрена. Тя бе живяла винаги в общество, знаеше какво става наоколо й и понеже беше полулевантинка, полуфранцузойка, беше още по-недоверчива от много опитни жени. Разбираше много добре съществуването на любовниците и знаеше, че повечето мъже от нейния кръг не бяха чужди на този ред на нещата; затова не можеше да предположи нито за миг, че синът й, който й се усмихваше така многозначително, може да бъде целомъдрен. Трябва да се каже, че тя знаеше всъщност за похожденията му много по-добре, отколкото той би допуснал. Тя бе възмутила веднъж мисис Чемпиън с думите: „Синът ми има някаква любовна връзка със съпругата на един от най-добрите ми приятели в Париж и ме поставя по този начин в много неудобно положение“.

При все това тя бе казала тия думи с известно самодоволство; защото любовницата на сина й беше дама, а не уличница. Тя имаше навика да казва, че за нея е непростимо само едно — да върши глупости и да харчи много пари за някоя жена. А това беше съвсем неприятно и за Ричард.

След този спор те прекараха известно време в неловко мълчание, каквото настъпва винаги при недоразумение между двама души с необикновена воля. Това мълчание бе нарушено от Терез с внезапно и стеснително покашляне.

— Надявам се — каза тя, — че няма да се оплетеш с тази девойка.

Той се усмихна отново и отговори:

— Не, не съм се оплел.

— Това би било опасно, с такава девойка… Не забравяй, че тя е американка, а не парижка музикантка… Тя е нещо съвсем друго. Добре възпитана… от провинциалната буржоазия.

Този път Ричард се изсмя.

— Не е такава буржоазка, каквато би могла да предположиш.

Майка му се наведе малко.

— Именно — каза тя. — Не е лесно да я спечелиш… Тя не е обикновена жена. Има характер… воля. — Тя се отдръпна назад, като скръсти пълничките си, блестящи от пръстени ръце на скута на черната копринена рокля. — Не, по-добре ще е да стоиш далеч от нея… Каквото и да стане, няма да го одобря.

— Тя е интересна — отговори синът. — Не съм виждал досега такава жена.

Тия думи предизвикаха нова тревога. Като го погледа учудено известно време, майката промълви:

— Но ти не можеш да се ожениш за нея, разбира се. Тя е съвсем неопитна. Понякога дори несръчна. Но това не е най-важното. Ако би се оженил за нея, не бих направила най-после особено голямо възражение…, защото тя има нова… здрава кръв. Но аз те съветвам да не помисляш такова нещо. Където и да отиде, все ще създава неприятности. И тя е прокълната като повечето гении. — Той поиска да я прекъсне, но майка му го спря като махна с пълничката си ръка. — Тя ще засегне положително живота на всички, които се намират край нея…, защото нишките на нашите съществувания са безнадеждно преплетени. Не мисли, че говоря глупости, за да те обезсърча… Зная, убедена съм в това. Ожени се за нея, ако желаеш, но не очаквай щастие от този брак. Тя ще ти роди сигурно син, прекрасен и здрав син, защото е едно хубаво и студено животно. Но не очаквай задоволяване от нея. Тя знае отлично за какво е предопределена.

Синът пушеше мълчаливо по време на тая дълга реч с едва уловима подигравателна усмивка. Когато майката млъкна, той не й отговори, а продължи да гледа замислено към градината, която Терез не бе се погрижила да подреди тази година.

Тя заговори отново след кратко мълчание:

— Ти не си въобразяваш сигурно, че ще можеш да я държиш в своя власт… Тя е една буйна и самоволна девойка… Никой мъж няма да може да я задържи задълго в своята власт.

— Не съм и помислил да се оженя за нея — отговори спокойно той. — Тя си има вече любовник.

Лицето на мисис Колендър изрази дълбоко учудване.

— Но тя не е такава… Не е от бранша на манекенките. Тя е почтена… студена жена. Това се вижда.

Той се усмихна още по-гальовно и подигравателно, а сивите му очи светнаха насмешливо:

— Сабин казва, че имала любовник — каза той. — Помниш ли, че мис Толивър не ни разказа нищо за живота си тук?… Освен това студените жени имат най-големи успехи. Защото не загубват ума си.