Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Un animal doué de raison, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Робер Мерл

Заглавие: Животно надарено с разум

Преводач: Славчо Рибарски

Език, от който е преведено: Френски

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: роман

Националност: френска (не е указано)

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 24.IX.1970

Редактор: Ерма Гечева

Редактор на издателството: Вера Филипова

Художествен редактор: Асен Старейшински

Технически редактор: Георги Русафов

Художник: Димитър Бакалов

Коректор: Елена Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1393

История

  1. — Добавяне

IV

— Беше в деня, когато оня В. дойде да ни досажда — каза Маги, — нали си спомняш, със своя помощник, дето приличаше на боксьор, във всеки случай много по-симпатичен. Този В. така гледаше, че тръпки ме побиха.

— Спомням си — каза Лизбет.

Беше се изтегнала на едно от двете легла в стаята, която делеше с Маги. Времето още беше топло и щорите едва смекчаваха слънчевата светлина. Лизбет беше по шорти и сутиен, висока, пълна, руса, атлетична, с красиви черти, с широко чело, четвъртита челюст; приличаше на много хубаво интелигентно и волево момче, което в последния миг си е объркало пола; даже едрата гръд не успяваше напълно да й придаде вид на жена. Тя се беше опряла на лакът и дърпаше от цигарата като опитен пушач, сините й очи внимателно гледаха Маги.

— Много добре си спомням — каза тя отчетливо. — Арлет влезе с тях в лабораторията, имаше нов бански костюм, който подчертаваше красотата на малкото й тяло, а аз ти правих компания на саловете в басейна.

— Та тъкмо този ден той скъса — каза Маги. — Върна се късно, много късно, държеше се хладно, само каза: „Когато мисис Фъргъсън телефонира, ще отговорите, че ме няма“. Аз станах, направих невероятно усилие, за да не се захиля, и казах: „Колко време?“ Той вдигна вежди, сякаш не разбра. „Все пак трябва да зная, казах, това нареждане временно ли е или постоянно?“ „Сама ще видите“, каза той и по вида му разбрах, че е окончателно. Можеш да си представиш колко бях щастлива, не знам какво му е направила, но той беше като бесен. Малко по-късно, като поразмислих, взех да се питам дали това скъсване е чак толкова добро.

— И аз се питам — каза Лизбет, свъсила вежди.

Двете се погледнаха и млъкнаха, не знаеха дали наистина мислят едно и също, даже очите им се отбягваха. Няколко секунди изтекоха. Момичетата седяха една срещу друга като предпазливи котки, които изведнъж си прибират ноктите, скриват лапи под гърдите си и полузатварят клепачи.

— Това е мнението и на Боб — каза Маги. — Знаеш колко е чувствителен, разбира ме, преди да заговоря, общуването ни е невероятно, стига ни един поглед и няма нужда от думи. Точно такива отношения имах с Джеймс Дийн, бедният Джеймс, като сега го виждам, седи в старото кожено кресло на леля Агата в Денвър и ме гледа с тъжните си очи, без да каже нито дума, нали си спомняш какви патетични очи имаше, сякаш бяха събрали цялата тъга на света, но да се върнем на Боб. Това не е съвсем същият проблем, той е толкова стеснителен, до такава степен изпитва ужас от изявяване на чувствата, че даже не знам дали ще мога да оповестя нашия годеж това лято, както си мислех.

— Но той опитвал ли се е?… — каза Лизбет, като вдигна едната си вежда.

— Моля ти се, как можа да помислиш такова нещо? — каза Маги и издаде напред червендалестото си лице и дебелите си подпухнали устни. — Това съвсем не е в стила на Боб, той даже не се е опитал да ме целуне, толкова е деликатен, никога нито един жест, целият е в полутонове и нюанси, ето, оня ден обикаляхме по магазините заедно с него, той се захласна по една бяла блуза на черни райета и каза: „Колко е хубава, просто разкошна, толкова ми се ще да я купя“. А аз взех да се превивам от смях. „О, Боб, ти ли искаш да носиш това нещо?“ Да видиш как се засрами, изчерви се до уши и каза бързо, като извърна глава: „О, не, моля ти се, аз мислех за тебе, мислех колко много би ти отивала“. Просто онемях, толкова бях развълнувана, това беше точно неговият начин да прави намеци за нашия съвместен живот, когато се оженим. Бях толкова потресена, че му хванах ръката, стиснах я, без да кажа нищо, но даже това беше твърде много за Боб, той освободи ръката си и каза сухо: „Моля ти се, Маги, ти си луда, какво те прихваща?“ Очарователен е, нали?

— Да, да — каза Лизбет и погледна цигарата си. Пот блестеше по челото й, между гърдите, под мишниците й — в стаите нямаше климатична инсталация. Тя смукна от ментоловата си цигара и помисли с въздишка: „Сега пак ще почне да ми разправя за Джеймс Дийн, и после за Савил, за Боб. Това е някаква мания, истинска болест, ако не беше толкова добро момиче, накрая щях да я намразя. И толкова грозна на всичко отгоре, просто ми се повдига, като я гледам, винаги ми се ще да взема носна кърпичка и да й избърша крайчеца на очите.“ — Мисля — добави Лизбет, като седна на леглото, — че ще си сложа банския костюм и ще изтичам до басейна.

— Иван ще ти досажда — каза Маги. — Знаеш, той стана направо неприличен, без да се смята, че хапе и бие с опашка. — О, знам, той е очарователен, толкова силен, толкова обичен. Да, ама оня ден ми хвана глезена. Както знаеш, той има известно предпочитание към мене. И просто не искаше да ме пусне, едва не нагълтах вода.

— Питам се — каза Лизбет, като стана и изви дясната ръка зад гърба, за да си разкопчае сутиена — дали Савил пак не си готви разочарование, като чака чудо от новата самка. В края на краищата, ако Иван не може да мине от думата към изречението, не виждам как един успешен брак ще му помогне. Все едно да мислиш, че мъжът изведнъж става по-умен, като си намери жена. Обикновено се случва обратното.

— О, Лизбет! — каза Маги и загледа на друга страна, не обичаше начина, по който Лизбет се разхождаше гола из стаята. Лизбет беше напълно лишена от свян, когато си сменяше сутиена, даже не прикриваше гърдите си. — Лизбет — продължи Маги, — съвсем не е така, Савил никога не е казал подобно нещо, той каза, че една самка би дала на Иван самочувствие и би засилила творческия му устрем.

— Колко егоистична гледна точка! — каза Лизбет — Жената е инструмент, който трябва да помага на самеца в работата, след като му е послужила за удоволствие. Ще видиш — продължи тя, — сега, след като Савил е изгонил своята светска дама, ще се насочи към някоя от нас: Арлет, Сузи, аз, ти (тя добави „ти“, защото Маги я гледаше), за да засили, както той казва, творческия си устрем. Много ми харесва този благозвучен израз — продължи тя и се изсмя.

— Но, моля ти се — каза Маги със сериозния си и напрегнат глас; тежкото й червендалесто лице на скаутка блестеше от неодобрение, — нали жената по инстинкт се стреми да помага на мъжа, когото обича? Аз бих се оженила за Савил. Ти, разбира се, знаеш, че преди една година ние едва не се оженихме, но той не можа да се реши, фактически, разбираш, той също е плах. Трябваше да взема работата в ръцете си, но нали ме познаваш, просто изпитвам ужас, да не би някой да помисли, че се натрапвам. Та ако се бях съгласила да стана негова жена, повярвай ми, Лизбет, щях да съм толкова щастлива да работя ден и нощ за него.

— Ти и без това достатъчно работиш — каза Лизбет, — и Арлет също, само че Арлет няма твоята физическа издръжливост, а се оставя той да я експлоатира, това е истината. Много се безпокоя за нея, и за тебе също — добави тя с половин секунда закъснение. — И двете сте луди с тоя ваш Савил, а тя е толкова очарователна, толкова деликатна и само ще се разочарова.

— Ти много я обичаш, нали? — каза изведнъж Маги.

— О, да — каза Лизбет и върху честното й квадратно лице се появи лека руменина. — Тя е едно от най-привлекателните момичета, които съм срещала, не искам да кажа, че е само хубава, разбираш ли, тя има чар, нещо тайнствено.

На вратата се почука и гласът на Боб Менинг каза:

— Маги, мога ли да вляза?

— Разбира се.

Той отвори вратата и застана неподвижен на прага. Боб никога не влизаше, а се появяваше като актьор, висок, гъвкав, грациозен, с аристократична кестенява глава, с тънък и леко орлов нос, с красиви, подвижни кафяви очи под черни мигли, с дълги отпуснати тънки ръце (той никога не слагаше ръце в джобовете си, никога не кръстосваше крака, когато сядаше, по всичко бе осведомен — езотерични романи, авангардни филми, нашумяла музика, току-що проявили се поети).

— Дявол да го вземе — каза Лизбет, извила ръка назад.

— Искаш ли да ти помогна? — каза Боб с очарователна усмивка, на две крачки стигна до средата на стаята и без колебание, от пръв път, приближи двете части на сутиена и ги закачи. — Банският ти костюм е очарователен — каза той, наклонил глава към рамото си.

— Както ти е известно, на мен комплиментите не ми минават — каза Лизбет.

Той помълча за миг, после почти театрално изправи хубавата си глава и остана цяла секунда неподвижен, отпуснат, небрежен, накрая опря дългата си ръка на стената и каза с нежен глас:

— Слушайте, мили мои, нося ви важна новина. Съпругата, която професор Савил е избрал за Иван, току-що пристигна, в момента я вкарват в жилището на бъдещия й съпруг и аз мисля, че от обич към Иван и от уважение към неговия баща Савил, вие ще пожелаете да присъствувате на церемонията. Освен това професорът от пет минути ви търси доста настойчиво.

— Не можа ли да кажеш по-рано? — каза Лизбет и сви широките си рамене.

* * *

Нервна, неспокойна, но с любопитни очи, делфинката беше изтегната върху носилката и не пропускаше нищо от онова, което ставаше около нея. А носилката се люлееше на кабела, който скрипецът щеше да спусне в басейна. Неподвижен, внимателен, Иван стоеше на другия край, на около две стъпки под повърхността на водата, едва забележимо шляпаше с опашната си перка, с гъвкаво и силно движение въртеше глава наляво и надясно и оглеждаше делфинката последователно с всяко око. В същото време той издаваше, предавани от високоговорителя на открито, свиркания, прекъсвани от паузи. Делфинката още не беше отговорила с никакъв звук, може би защото висящото положение и люлеенето я правеха неспокойна, но клепачите й, почти неподвижни през паузите, започваха да трептят, щом Иван засвирваше.

Облечен с панталон от бяло платно и поло, с младежката си фигура, гарванова коса и черни очи, оживен и нетърпелив, Савил стоеше вдясно от скрипеца; по бански гащета, с една глава по-високи от него, Питър и Майкъл бяха застанали от двете му страни: Питър — рус, а Майкъл — тъмнокестеняв, но и двамата с атлетично телосложение, загорели от слънцето, спокойни, с късо подстригани отстрани обръснати коси, с трапчинки в крайчеца на устните, с откровена усмивка и съвършени зъби; изглеждаха невероятно здрави, сериозни и добре гледани.

Щом Лизбет и Маги се появиха на прага на бараките, а дългият силует на Боб се открои зад тях, Савил нетърпеливо им направи знак да се приближат. Лизбет и Боб ускориха крачките си, а Маги затича. Тя се чувствуваше смътно виновна, защото бе зърнала Сузи и Арлет до двете момчета. Цялата група беше там.

— Събрах ви — каза Савил и ги изгледа с черните си, блестящи и весели очи, — защото не бих желал да подновя грешката, която направих с Мина. Спомняте си, аз бях толкова сигурен, че Мина ще се разбере с Иван, че не помислих да организирам наблюдение на двойката от самото начало. Резултатът ви е известен: ние не можахме да разберем какво се е случило между тях през нощта, с една дума, истинската причина за развода им ни убягна. Този път ще бъдем по-внимателни, ще организираме наблюдение на смени, денонощно. Щом се стъмни, басейнът ще бъде осветен от вградените прожектори. Разпределил съм ви на групи по двама. Единият ще наблюдава двойката от повърхността, другият — през подводния люк, двамата наблюдатели ще държат връзка по телефона и всеки ще записва наблюденията си на магнетофон. И двамата ще разполагат с камери. Дежурните ще се сменят през два часа.

— Ето разпределението на дежурствата — продължи Савил, като извади едно листче от джоба си. От 18 до 20 часа: на повърхността — Сузи, на люка — Питър. От 20 до 22 часа: на повърхността — Майкъл, на люка — Лизбет. От 22 до 24 часа: на повърхността — Маги, на люка — Боб. От 0 часа до 2 часа: на повърхността — Арлет, на люка — аз. От 2 до 4 часа: на повърхността — Сузи, на люка — Питър и т.н.… Предвидил съм наблюдение до утре на обяд, но може би ще се наложи да го продължим. Маги ще окачи разписанието на дъската.

Той спря за миг, после добави:

— Някой има ли да направи забележка?

Сузи вдигна ръка и Савил я погледна приятелски. Тя беше между тримата най-добри в групата, след Майкъл и Арлет. Беше тънка и руса, с хармоничен профил, който обикновено се съчетава със снобизъм и студенина, но у нея, поради изражението на очите й, оставяше приятно впечатление на прямота.

— Предполагам — каза тя, — че са предвидени запасни ленти за камерите и магнетофоните?

— Натоварих Питър да се занимае с тях.

— И Питър се занима — каза Питър.

Той погледна Сузи, усмихна й се и тя му отвърна с усмивка. Настъпи мълчание и Лизбет каза с нотка на агресивност в гласа:

— Забелязвам, че всеки екип се състои от едно момче и едно момиче…

— Защо не? — каза Савил и вдигна гъстите си черни вежди.

— И общо взето, вие сте поставили момичето на повърхността, а момчето на люка.

— Но що се отнася до вас, Лизбет, вас съм ви сложил на люка.

— Не и другите три момичета — продължи Лизбет, сякаш обвиняваше Савил.

Савил хвърли поглед върху листчето.

— Да, вярно е. Е, какво?

— Тъй като постът на люка е по-важен от поста на повърхността, аз се питам, дали вашият избор не е предизвикан от предразсъдък срещу жените?

— О, не мисля така — каза Савил усмихнато. — Нямам чувството, че съм жертва на подобен предразсъдък. Вероятно съм определил люка за момчетата, защото там е малко по-трудно, отколкото горе.

— В такъв случай — каза Лизбет, — защо сте ме поставили на люка?

— Моля ви се, Лизбет, вие не можете да ме упреквате едновременно, че съм против жените, като поставям трите момичета на повърхността, и съм против Лизбет, като ви определям за люка. Трябва да изберете.

zhivotno_nadareno_s_razum_basein_2.png

Последваха усмивки и Лизбет каза, без да поглежда никого:

— В такъв случай аз избирам и повтарям въпроса си: защо съм единственото момиче, което поставяте на люка?

Савил вдигна ръце и каза нетърпеливо:

— Не зная, просто случайно.

— В психологията — каза Лизбет, — няма случайност, има само несъзнателни подбуди.

— Е, добре — каза рязко Арлет, — да речем, че мистър Савил ви е поставил на люка от несъзнателно уважение към атлетическите ви качества.

Отново се мярнаха усмивки. Лизбет погледна Арлет с упрек, насълзи се, извърна глава и млъкна заинатено. Половин секунда Савил я гледа внимателно, после обърна очи към групата и каза с безизразен глас:

— Ако желаете да си смените групите, аз разбира се, ви оставям пълна свобода.

— Нямам какво да кажа против състава на групите — каза Лизбет побесняла. — Напълно безразлично ми е с кого ще бъда.

Тя се обърна с гръб към групата и устреми поглед в бараките, сякаш вече не се интересуваше какво става в басейна.

Настъпи мълчание, после Савил продължи:

— Преди да спуснем тази млада дама във водата, искам да прибавя следното: не се чувствувайте задължени да говорите официално и надуто, затова че наблюденията ви ще бъдат записани на магнетофон; изразявайте се най-просто и естествено. Казвайте абсолютно всичко, каквото имате желание да кажете. Във всеки случай тези магнетофонни ленти няма да напуснат лабораторията. Дори впоследствие да извлечем от тях писмен доклад, ще пропуснем всичко, което не е необходимо. Фактически, сега просто ще изследваме поведение, и е твърде възможно спонтанната забележка на някой от вас да допринесе за нашия анализ. Хайде, Майкъл. Време е да представим на Иван бъдещата му съпруга.

— Вие не сте ни казали името й — рече Маги.

— Вярно! — каза Савил и плесна с ръце.

Той се огледа и каза с усмивка:

— Лизбет, за да ви покажа, че няма заговор срещу вашия пол или срещу самата вас, моля ви да кръстите съпругата на Иван.

Лизбет се завъртя на петите и се обърна с лице към него.

— Вие говорите така, сякаш страдам от мания за преследване — каза тя язвително.

— Няма такова нещо — каза Савил. — Съвсем не съм изтълкувал по такъв начин забележките ви.

— Тогава как ги изтълкувахте? — каза тя предизвикателно.

Савил вдигна ръце:

— Въобще не съм ги тълкувал!

Настъпи мълчание. Маги издаде напред тежкото си червендалесто лице и енергично каза:

— Слушай, Лизбет, не започвай отново. Бедното животно чака, побързай да му дадеш име.

— Да я наречем Беси — каза Лизбет мрачно.

 

Запис на наблюдението над Иван и Беси, според магнетофонните ленти от повърхността и люка, преди да са били направени изрезки от професор Савил. 6 май 1970 година и нощта на 6 срещу 7 май

 

Сузи: Тук — повърхността. 18,05 часа. Скрипецът спуска Беси до повърхността на водата. Иван не мърда. Майкъл слиза във водата и освобождава страничните перки от отворите в платнището на носилката. Беси стои мирно. Изглежда спокойна, вече не проявява тревога.

Питър: Тук — люка. 18,10 часа. Ало, Сузи, чуваш ли ме?

Сузи: Да.

Питър: Много добре виждам Беси, но къде е Иван? Той не е в моето наблюдателно поле.

Сузи: Той е от дясната ти страна. Съвсем в ъгъла. Стои неподвижен. Гледа Беси. (Мълчание.) Колко е часът?

Питър: 18,11 ч.

Сузи: Нагласям часовника си по твоя. Чуваш ли свиркания? Той свири, а тя отговаря.

Питър: Оттук не чувам високоговорителя. Но виждам много добре Беси. Струва ми се не толкова обемиста и по-къса от Иван. Освен когато излиза на повърхността, за да диша, тя стои съвсем неподвижно. Ясно е, че ще остави Иван да се приближи, без сама да направи първите стъпки. (Мълчание.) Окото й блести от женска хитрост.

Сузи: О, Питър! (Смее се.)

Питър: 18,15 ч. Бих искал Иван да се реши. Какво прави той?

Сузи: Гледа я последователно с дясното и с лявото си око и свири. (Мълчание.) Размърда се. 18,16 ч.

Питър: А, виждам го! Мина на два метра от нея, сега я задмина и се завъртя около нея. Тя стои неподвижно.

Сузи: Той описва все по-тесни кръгове.

Питър: Когато минава пред люка, той я закрива от мен. Грешка, като се наведа, мога да я виждам. Тя не мърда. Следи го с крайчеца на окото. (Мълчание.)

Сузи: 18,20 ч. Започват да ми омръзват обиколките му! Колко церемонии!

Питър: 18,22 ч. Току-що направих снимка. Надявам се, ще се вижда как тя го гледа с крайчеца на окото.

Сузи: Внимание! Той се спира и застава до нея. Също като два кораба на една котва. 18,25 ч.

Питър: Беси отчасти ми закрива зрителното поле. Не различавам опашката на Иван зад нейната. Неговата глава на нивото на главата на Беси ли е?

Сузи: Да.

Питър: В такъв случай той е явно по-дълъг от нея. Много добре я виждам. Премигва.

Сузи: Шегуваш се!

Питър: Съвсем не. Казвам, каквото виждам. Тя премигва. Той какво прави?

Сузи: Той търка главата си о нейната. Ще направя снимка. Не успях. Тя пак плува.

Питър: Виждам я много добре. Тя се отдалечава от него; Иван не мърда.

Сузи: Той не мърда, но джафка. Не е доволен.

Питър: Какъв вид джафкания?

Сузи: Кратки, силни, много остри. Пак я вика. Не е на себе си. Тя се връща. 18,30 ч. Той застава до нея, сега са един до друг.

Питър: Много добре ги виждам. Иван е почти до люка. Беси е от другата страна. Иван ме гледа. За малко щях да кажа, че ми намига. Снимам. Бих искал да фотографирам изражението му.

Сузи: Плуват заедно.

Питър: Не ги виждам вече.

Сузи: Въртят се по периметъра на басейна по посока на часовниковата стрелка. 18,35 ч.

Питър: Виждам ги как минават.

Сузи: Той застана между нея и стената на басейна, може би за да не я остави да се блъсне. Навярно мисли, че тя не познава басейна като него.

Питър: Да, мисля, че си права, той плува малко пред нея. Също като че ли я закриля и води.

Сузи: Питам се, кога ще престанат да се въртят? Спирам магнетофона.

Питър: Аз също.

Сузи: 18,45 ч. Още се въртят. Има вероятност това да трае дълго. Ти какво правиш?

Питър: Седя, пуша и се отегчавам. Още ли свирят?

Сузи: Да, непрестанно.

Питър: С една дума, разхождат се и бъбрят. Някой от двамата свирка ли по-често?

Сузи: Да — Иван. Тя свирка много рядко.

Питър: Изводът е ясен: той й прави вятър, а тя слуша.

Сузи (смее се): Спирам магнетофона.

Питър: Аз също.

Сузи: Тук — повърхността. Включвам магнетофона, за да завърша записа. 19,45 ч.

Питър: Стига толкова. Умирам от скука, освен това съм гладен. Те се въртят от един час и десет минути. Той продължава ли да свирка?

Сузи: Продължава.

Питър: Ей, че ухажване.

Сузи: Не можах да си представя, че стадият на флирта ще трае толкова дълго.

Питър: Не бъди толкова нетърпелива.

Сузи (смее се): Мисля, че е по-добре да спра моя магнетофон. Но ти можеш да продължиш да ми говориш.

Питър: О кей.

Сузи: Тук — повърхността. Свързвам те с Майкъл. Часът е двадесет.

Питър: Ще дойда при теб в столовата, щом пристигне Лизбет. Ало, Майкъл, ще останеш разочарован. Един час и двадесет и пет минути се въртят. Сякаш не са младоженци, а състезатели на дълго бягане…

Майкъл (смее се): Нещо интересно?

Питър: Да, в началото. Сближаването беше интересно. Ето Лизбет. Свързвам те с нея.

Лизбет: Тук — люка. Какво ново има?

Майкъл: Тук — повърхността. Според Питър, те се въртят така от час и двадесет и пет минути.

Лизбет: Много весело. (Мълчание.)

Майкъл: Много са мили, държат се като добри приятели.

Лизбет: Вие ми се свят, като ги гледам как се въртят. Надявам се, че няма да се въртят така цели два часа. (Мълчание.) Спирам магнетофона.

Майкъл: Аз също.

Лизбет: Тук — люка. 20 ч. 25 м.

Майкъл: Тук — повърхността.

Лизбет: Иван пак заплува и тя го догони.

Майкъл: Потвърдено наблюдение. Проявяват известно вълнение. Обиколката няма вече добродушния си характер, както в началото. (Мълчание.) Небето се проясни, има луна. Приятно е.

Лизбет: Имаш късмет.

Майкъл: Ако желаеш, можем да се сменим. Аз ще поема люка, а ти — повърхността.

Лизбет: Оценявам твоя такт, но и тук ми е добре.

Майкъл: Това не е основание, за да ми се караш.

Лизбет: Не ти се карам.

Майкъл: Как не… Само се опитвах да бъда любезен.

Лизбет: Не виждам необходимостта.

Майкъл: Благодаря. (Мълчание.) Слушай, Лизбет, ако си искала да бъдеш с някой друг, можеше да ми кажеш? Аз нямаше да се засегна.

Лизбет: Разбери, че нямам никакви предпочитания. Все едно ти или друг.

Майкъл: Много си любезна.

Лизбет: Извинявай, но вие всички ме дразните с вашите инсинуации.

Майкъл: Кои „вие“?

Лизбет: Ти, Савил, другите… Навсякъде месите пола.

Майкъл: А ти — не ли? Имаш късмет.

Лизбет: Във всеки случай не виждам защо трябва да бъда с мъж, за да наблюдавам делфините.

Майкъл: Би ли предпочела да си с момиче?

Лизбет: Кой е казвал такова нещо?

Майкъл: В края на краищата има само два пола.

Лизбет: Винаги полът! Този разговор е идиотски, прекъсвам го.

Майкъл: Тук — повърхността. Ало, Лизбет, включвам магнетофона. 20 ч. 30 м.

Лизбет: Аз също.

Майкъл: Мисля, че Иван току-що зае поза във форма на S.

Лизбет: Не видях.

Майкъл: Може да съм се излъгал. Стана много бързо. (Мълчание.) По-добре ли си?

Лизбет: Не съм по-добре, а съм добре, благодаря.

Майкъл: Гледай, този път няма грешка.

Лизбет: Наистина.

Майкъл: Навярно струва голямо мускулно усилие на делфина да извие тялото си във форма на S.

Лизбет: Смешен ми е.

Майкъл: Не повече от гълъба, когато се докарва пред гълъбицата.

Лизбет: Питам се, колко секунди е способен да стои в тази поза?

Майкъл: Аз току-що измерих времето: две секунди.

Лизбет: Направих снимка. Забелязах, че той извиваше назад страничните си перки.

Майкъл: Не съм сигурен в това. (Мълчание.) Иди разбери защо делфините считат за съблазнителна именно тази поза, а не някоя друга.

Лизбет: Каква комедия! Пак започнаха да се въртят. Спирам магнетофона.

Майкъл: Аз също.

Лизбет: Тук — люка. 20 ч. 45 м. Виждаш ли Иван?

Майкъл: Много зле.

Лизбет: Той току-що застана под Беси, с глава на нивото на перките й.

Майкъл: Не го виждам. Беси ми го закрива.

Лизбет: Майкъл!

Майкъл: Да.

Лизбет: Много любопитно. Тя му милва главата с перките си.

Майкъл: Сигурна ли си?

Лизбет: Абсолютно. Чакай, ще направя снимка. Готово.

Майкъл: Каква е милувката?

Лизбет: Как, каква е милувката?

Майкъл: Нищо не разбираш: груба или нежна?

Лизбет: Благодаря ти за поученията.

Майкъл: Кажи де.

Лизбет: Нежна.

Майкъл: Виждаш ли очите му?

Лизбет: Затваря ги. Издава ли някакъв звук?

Майкъл: Не, никакъв. Аз се отдръпнах назад, легнах по корем и успях да я видя. Тя го милва нежно. Изглежда много трогателно. След миг ще започне да мърка.

Лизбет: Изпадаш в сантименталност.

Майкъл: Не, но съм учуден. Признавам, че не съм очаквал толкова нежност от страна на животни.

Лизбет: Не виждам какво толкова има за разнежване. (Мълчание.) Продължават обиколката си. Спирам магнетофона.

Майкъл: Аз също.

Лизбет: Тук — люка. 21 ч. 30 м. Преброих три пози във формата на S.

Майкъл: Точно така. Ето времетраенето: две секунди и четири десети, две секунди и шест десети, три секунди. В 21 часа и 25 минути той й захапа опашната перка.

Лизбет: Това ми убягна. Внимание! Той застава над нея.

Майкъл: Виждам ги, като се наведа, но не много добре. Какво прави той?

Лизбет: Каквото и досега, само че си смениха ролите.

Майкъл: Има някакъв метод в лудостта им…

Лизбет: Някъде съм чувал това.

Майкъл: В „Хамлет“.

Лизбет: Тя изглежда доста нервна. О, аз очаквах това. Тя тръгва.

Майкъл: Той я преследва.

Лизбет: Нова милувка.

Майкъл: Този път ми се стори доста неясно. Какво се случи?

Лизбет: В момента, когато я догони, той мина под нея, застана по гръб и докато я задминаваше, се отърка о нея от единия до другия край. След като направи това, той зае нормална поза.

Майкъл: Тази милувка ми изглежда доста акробатична.

Лизбет: Внимание, тя пак потегли.

Майкъл: Вероятно за да го накара да започне отново. Ще се наведа, за да се опитам да видя нещо.

Лизбет: Готово.

Майкъл: Този път видях. Много красив е начинът, по който той се обръща. Прави го много хубаво, много гъвкаво.

Лизбет: Направих снимка.

Майкъл: Тя пак тръгна, започна да й харесва.

Лизбет: Той отново започва.

Майкъл: Струва ми се, че ритъмът се ускорява. Каква енергия! Те са неуморими. Любовта на делфините изглежда доста спортна.

Лизбет: Майкъл!

Майкъл: Да?

Лизбет: Свързвам те с Боб.

Майкъл: Вече!

Боб: Можеш ли да ме осведомиш с две думи?

Майкъл: Пози във форма на S, милувки и т.н.

Боб: Нещо окончателно?

Майкъл: Не. Свързвам те с Маги. Пристигате тъкмо, когато взе да става интересно.

Маги: Тук — повърхността. Боб, часът е 22 и 3 минути. Имам точно време.

Боб: Поправям часовника си.

Маги: Ще те помоля нещо. Много любезно е от страна на Савил, че ме включи в група. Но все пак, аз не съм зоолог. Ще бъдеш ли така добър да ме осведомяваш, ако нещо ми убегне?

Боб: Разбира се.

Маги: Какво прави Иван? Едва го виждам, пречи ми вълнението.

Боб: Той мина под Беси и хвана опашната й перка. Сега я пуща и хваща с бърни страничната й дясна перка.

Маги: Струва ми се, че Беси извива шията си встрани, за да се опита да му хване опашката.

Боб: Точно така. Той я пуща, гмурва се, отваря широко муцуната си. Чакай! Хваща с бърни нейната муцуна.

Маги: Предполагам, че това е неговият начин да й запуши устата. (Смее се.)

Боб: Той издава ли звуци?

Маги: Всякакъв вид звуци: джафкания, свиркания, гракания и дори понякога нещо, което прилича на смях.

Боб: Той я пуща, отдръпва се. Преструвал се е; връща се… отново хваща гръбната й перка и сега я пуща и захапва опашната й перка.

Маги: Тя успява да направи същото.

Боб (смее се): Никой от двамата не пуска. Въртят се във водата като борци. Виждала ли си как се бият два мъжки делфина?

Маги: Не.

Боб: Същите хватки, но ухапванията са сериозни… Ужасно се нараняват; водата става кървава…

Маги: Не виждам кръв.

Боб: Не, но когато минават близко до прозорчето, все пак различавам върху перките следи от захапванията. (Мълчание.)

Маги: Май че се успокояват. Въртят се в кръг около стените на басейна, Беси е от вътрешната страна.

Боб: Отдъхват си след борбата. (Мълчание.) Спирам магнетофона.

Маги: Нови захапвания по цялото тяло. Трябва ли да опишем отново цялото това хапане? Все едно и също.

Боб: Не. Започват отново да се въртят. Успокояват се. Спокойните фази настъпват след буйните мигове.

Маги: Мога ли да се възползувам от това, за да ти задам един въпрос?

Боб: Можеш.

Маги: Въпрос, който винаги съм искала да ти задам: Ти католик ли си?

Боб: Не. Още не. Но съм много привлечен от католицизма.

Маги: Какво те привлича в католицизма?

Боб: Дисциплината и изповедта.

Маги: Не знам дали те разбирам напълно.

Боб: Във всеки случай сега не е моментът да обсъждаме този въпрос.

Маги: Но щом като няма нищо за отбелязване…

Боб: Точно така. Спирам магнетофона. Ще изпуша една цигара.

Маги: Тук — повърхността. 23 часа и 35 минути. Отново започват да се вълнуват.

Боб: Иван застава неподвижно. Снимам. За пръв път виждам такова нещо толкова ясно и от толкова близко. Много интересно.

Маги: Какво е интересно?

Боб: Не съм казал, че е интересно.

Маги: Току-що каза.

Боб: Съвсем не.

Маги: Моля за извинение, но върни магнетофонната си лента и ще видиш.

Боб: Слушай, ще престанеш ли да ми досаждаш?

Маги: Не се сърди. Опитвам се да се просветя. Както ти казах, аз не съм зоолог.

Боб: Не се сърдя. (Пауза.) И не отказвам да те информирам.

Маги: Интересно.

Боб: Слушай, не започвай отново!

Маги: Но какво става с тебе? Колко си мнителен! Когато ти се смя преди малко, аз не се разсърдих.

Боб: Аз не съм се смял.

Маги: Как да не си се смял?

Боб: Извинявай, но не съм се смял.

Маги: В края на краищата няма значение.

Боб: Иван се опитва в този момент да подходи към Беси отдясно и перпендикулярно на посоката на движението й, обръщайки се малко настрана. Гледай, за да успее да я обладае, тя би трябвало да намали много скоростта си и да се обърне на лявата си страна.

Маги: Не изглежда, че тя разбира.

Боб: Не изглежда. (Мълчание.) Пропусна! 22 часа и 45 минути.

Маги: Пак започват да се въртят. Може би тя смята, че той не я е ухажвал достатъчно.

Боб: Това е едно възможно тълкуване.

Маги: (Мълчание.) Трудно ми е да разбера как хората са успели да намесят греха в такова нещо. Изглежда толкова невинно…

Боб: Невинно е при делфините. Не при нас.

Маги: Защо?

Боб: Дълго е да се обясни.

Маги: Казваш, че католическата изповед те привлича. Признавам, че и това не разбирам.

Боб: Според мене, голямо нещо е да можеш да кажеш какъв си и какво правиш на някого, който ти прощава.

Маги: Та точно това ми изглежда опасно — някой да ти прощава. Сякаш поставяш съвестта си някъде извън себе си…

Боб: Ти си пуританка. Твоят бог не е бог, а собствената ти съвест.

Маги: О, не, съвсем не. Съвсем не съм пуританка.

Боб: Слушай, сега не е време за това. Друг път ще поговорим. (Мълчание.) Те са спокойни. Ще се възползувам от това, за да затворя магнетофона и да отида да си взема цигари. Свърших ги.

Маги: О кей.

Боб: Тук — люка, 23 часа и 50 минути. Нов сеанс на кеч. Няма да го описваме, но аз ще гледам по часовник продължителността му.

Маги: Според мен спокойните моменти са много по-продължителни от напрегнатите моменти.

Боб: Разбира се. В противен случай те щяха да се изтощят. Погледни ги! Какво безумие!

Маги: В известен смисъл да ги гледаш е удоволствие. Изглеждат толкова доволни. Като че ли се смеят.

Боб: Тълкуваш.

Маги: Не са ли още по-буйни, отколкото преди малко? Не се ли забелязва кресчендо?

Боб: Мисля, че да, но е мъчно да се измери.

Маги: Каква енергия! Помисли, вече е полунощ и този сеанс трае шест часа! Жизнеността на тези животни е невероятна. Боб, свързвам те с Арлет.

Арлет: Боб, можете ли да ме осведомите накратко?

Боб: Извинете, тъкмо разказвам на мистър Савил.

Савил: Тук — люка. 0 часа 3 минути. Арлет: Тук — повърхността. 0 часа 3 минути.

Савил: Сеансът от хапене трае от 23 часа и 50 минути. Ерекция в 22 ч. 45 мин., но без съвкупление. Тя не се е съгласила.

Арлет: Започнаха ли скоковете?

Савил: Не, още не. (Мълчание.) Чуват ли се викове?

Арлет: Много. Непрестанно.

Савил: Различавате ли у Иван английски звукове.

Арлет: Не, нито един.

Савил: Как бихте определили тези викове?

Арлет: Фонетично ли?

Савил: Не, от човешка гледна точка. По аналогия.

Арлет: Бих казала, че това са възторжени викове. Разбира се, това е само тълкуване.

Савил: Вие знаете моята гледна точка. Няма защо по начало да отхвърляме антропоморфичното тълкуване. Погрешно е да гледаме на човека като на същество, по основа различно от висшите бозайници. Парвенюшката гордост на човека го кара да мисли така. (Мълчание.) 0 часа 10 минути. Отново спокойствие. Сеансът на борба и захапвания трая двадесет минути.

Арлет: Каква жизненост!

Савил: Да, великолепна. В това отношение човекът се е изродил. (Мълчание.) Признавам, малко се страхувам, че може да не успеят.

Арлет: Няма основание. Иван ще се подчини на инстинкта.

Савил: Той не се подчини на инстинкта в случая с Мина. Не бива да забравяме, че Иван е делфин, отгледан от хората. Нещо като Маугли при разменени роли. И може да е вече твърде затормозен. Не можете да си представите колко ме е яд на самия мене, че не организирах наблюдението, когато му докарах Мина. Мислех, че успехът се разбираше от само себе си. Това е грешка. Еротизмът на делфина навярно е сложен колкото еротизмът на човека, сега съм убеден в това.

Арлет: Ако сме допуснали грешка, тя поне ни научи нещо. Има ли нужда да ви напомням, че „успехът се състои от поредица несполуки, които превъзмогваме“?

Савил (смее се): Закачате се с мене. Настъпи затишие. Спирам магнетофона.

Арлет: Тук — повърхността. 1 часа и 05 минути. Започват да се вълнуват.

Савил: Да, виждам ги. Мисля, че този път ще успеят.

Арлет: Защо?

Савил: Между двете животни съществува приятелство. Това се вижда при спокойните моменти.

Арлет: Пак започват да буйствуват.

Савил: Да, той се отдръпва и се хвърля към нея, сякаш иска да си блъсне главата в нейната.

Арлет: Делфините не убиват ли точно така акулите?

Савил: Да. Но при съвкупление танцът на смъртта се превръща в игра. Видяхте ли? В последния момент той я избягна.

Арлет: Питам се, какво би се случило, ако тя се измести на същата страна в същия миг?

Савил: Няма от какво да се страхуваме. Това буйство е великолепно контролирано. Гледай! Той отново започва.

Арлет: Ужасно буйна милувка.

Савил: Да. Това е атака. Смъртоносна атака, която завършва с милувка.

Арлет: И то каква милувка! Човек почти очаква да види искри.

Савил: Нали забелязвате, че в момента на отъркването той се обръща встрани. Според мене, скоковете скоро ще започнат.

zhivotno_nadareno_s_razum_nablyudenie.png

Арлет: Гледайте! Тя също се отдръпна и се спусна срещу него.

Савил: По мое мнение, тя желае да удвои силата на триенето.

Арлет: Или просто да има чувството, че взема по-голямо участие.

Савил: Току-що направих снимка. Не забравяйте апарата си, когато скоковете започват.

Арлет: Няма да го забравя. Подготвя се нова атака. (Смее се.) Възхищавам се от лицемерно ленивия начин, по който всеки от тях се оттегля в своя ъгъл преди атаката.

Савил: Да. Те са едновременно много възбудени и много отпуснати.

Арлет: Отново потеглят.

Савил: Буквално се хвърлят един срещу друг, като изстреляни от катапулта. Накрая ще видите вашите искри…

Арлет: Направих им снимка.

Савил: Пак започват. Всеки се връща в своя ъгъл, също като боксьори.

Арлет: Неуморими са! О, гледайте! Тя подскача във въздуха.

Савил: Да, в момента, в който той щеше да я настигне, тя се измъкна и подскочи над водата.

Арлет: Защо прави това?

Савил: Просто вариант. Когато тя се спусна надолу, той застана така, че да се намери на точката на падането й и да се отърка о нея през цялото време на потапянето й във водата.

Арлет: Предполагам, че така милувката е още по-силна.

Савил: Толкова повече че в това време той тръгва от дъното нагоре. Те се кръстосват насред пътя. Ще рече човек, че е балет. Много е красиво.

Арлет: Не можах да видя поради снопа вода. Беси ме изпръска ужасно.

Савил: Искате ли да минете на люка? Аз ще ви заместя на повърхността.

Арлет: Не, не. Заснемете подводния балет. Вие правите по-добри снимки от мене. А аз имам това предимство пред вас, че чувам виковете.

Савил: Какви викове?

Арлет: Възторжени.

Савил: Те се връщат в ъглите си.

Арлет: Приготвям камерата. (Мълчание.) Великолепно! И двамата скочиха. Ай!…

Савил: Какво има?

Арлет: Цяла ме измокриха. От мене просто тече вода.

Савил: Веднага идете да се преоблечете.

Арлет: Не, не! Дори да ми дават цяло царство. Толкова е интересно. Виждате ли ги? Виждате ли главите им? Те се смеят без причина. Изглеждат толкова щастливи, че просто ми се иска да бъда на тяхно място.

Савил: Аз си мислех същото. (Мълчание.) Часът е 1 и 25 мин. Вече двадесет минути, откакто са в това изстъпление. Имат стоманени сърца и мускули.

Арлет: Започват да се хапят.

Савил: Последната фаза наближава. Обикновено съвкуплението става след най-силните скокове и търкания.

Арлет: Каква идиотка, тя изглежда не разбира, че трябва да намали скоростта и да се обърне на лявата страна.

Савил: А, не, забавя се.

Арлет: Но мисля, че недостатъчно.

Савил: Забавя се и сега се обръща настрана.

Арлет: Той я настига. Прави ли опит? Знаете ли, от повърхността не виждам добре.

Савил: Имаше повторно докосване.

Арлет: Пак се изкачват на повърхността, за да поемат въздух. Вярвам, че ще започнат отново.

Савил: Да. Опитите започват отново. (Мълчание.) Безуспешно.

Арлет: Започвам да мисля, че водата не е идеална среда за любовно съвкупление.

Савил: Разбира се, че не е. Длъжни са да плуват по време на цялата операция, да изскачат от време на време на повърхността, за да дишат, не разполагат с опорна точка и, разбира се, нямат ръце. Представете си човек без ръце, който се опитва да прави любов във вода, дълбока два метра.

Арлет: Часовникът ми показва 1 ч. и 35 м. Направихте ли снимки?

Савил: Не, още не. Желаете ли да дойдете тук? Бих искал да хронометрирате, а през това време аз ще правя снимки.

Арлет: Идвам.

Савил: (Мълчание.) Вземете моя хронометър. Умеете ли да си служите с него?

Арлет: Да.

Савил: Той отново започва. Същите докосвания. (Мълчание.) Готово. Най-после.

Арлет: 1 часа 46 минути.

Савил: Направих добри снимки. Колко време трая съвкуплението?

Арлет: 16 секунди и пет десети.

Савил: Ето какво значи точност. Харесват ми петте десети! (Смее се.)

Арлет (смее се): Вие поискахте да измеря времето. Трябва да бъдем точни…

Савил: Напълно сте права. Пак започнаха да се въртят около басейна, щастливи и засмени! Какви животни! Чувствувам се по-уморен от тях.

Арлет: Аз също!

Савил: Освен това от вас тече вода!

Арлет: Ще изтичам да се преоблека и ще ви приготвя чаша кафе.

Савил: През това време аз ще събудя Питър и Сузи.

Арлет: Капнала съм. (Смее се.)

Савил: Вие сте чудесна. С този ореол от коса около главата ви, човек би казал, че сте Венера, която излиза от водата… Знаете ли, Венера на Ботичели.

Арлет: О, благодаря, благодаря! Какъв мил комплимент! Имам поне едно нещо общо с нея: и аз съм мокра!

Савил: Тичайте да се преоблечете. През това време аз ще приготвя кафето. Имам нужда да изпия чаша кафе.

Арлет: Аз също. И нещо повече, иска ми се да говоря, да говоря…