Лийла Мийчам
Пепел от рози (34)

34.

През ноември научи, че Мери е бременна. Ейбъл Дюмонт, обикновено горд и спокоен човек, се беше втурнал по стълбите на „Уоруик Хол“, като вечеряха, и не спря да натиска звънеца, докато стреснатата прислужница, която отвори вратата, не изкрещя новината, че скоро щял да става дядо. Представяте ли си! Дядо!

На следващата вечер Ейбъл организира импровизирано празненство в дома си, раздаде пури и чаши шампанско. Пърси отиде на тържеството, благодарен, че майка му измисли извинение, за да си тръгне от него по-рано.

След няколко дни навършваше двайсет и шест. Отказа да му организират парти и прекара рождения си ден в огледи на нови обекти за дървен материал. Великолепната есен, зарадвала жителите на Тексас, отстъпи на дъждове, които не спряха през целия декември и усилиха болката от непоправимата загуба.

— Трябва да излизаш повече, да водиш социален живот — посъветва го Биатрис. — Прекалено много време посвещаваш на работата.

— И с кого да водя социален живот, мамо? В Хаубъткър няма достатъчно млади жени.

По този начин затвърди убеждението й, че няма желание да се вижда с други, освен с Мери и че тя беше унищожила завинаги вярата му в нежния пол. Тя не беше права. Още от пубертета, когато младата и красива вдовица на диригента на хора го запозна с плътските наслади, сексът беше приятно преживяване. Чак с Мери разбра каква е същността на любовния акт, върховното отдаване и завладяване на две тела, разпалени от любов едно към друго. Как да погледне друга след Мери?

А тя наистина беше разклатила вярата му в жените. Беше готов да поеме своята част от вината, но като се връщаше назад, разбираше, че тя също има вина. Как бе могла да се омъжи за друг, ако наистина го обичаше, колкото му се струваше? Значи „Съмърсет“ се беше оказал по-важен. Ако не можеше да се довери на любовта на Мери, как тогава да повярва на обещанията на друга представителка от нейния пол?

През коледните празници, за да поуспокои майка си, той прие покани за партита в Хюстън, Далас и Форт Уърт от дъщерите дебютантки на крупни петролни магнати и животновъди, но се върна в Хаубъткър обзет от нова неприязън към женската компания, по-силна, отколкото преди. У дома беше единственият от познатите си, останал неженен, и когато приемаше покани за пикници и тържества, организирани от вече женените му приятели, той си тръгваше сам, потиснат, изпълнен с чувство на завист. Копнееше да преживее катарзис, някакъв пречистващ дух да го отърве от съжалението и горчивината, от самоненавистта, за да може слънцето отново да стопли душата му.

И тогава, през април, след като Мери и Оли отсъстваха вече седми месец и нямаше да се върнат до септември, Луси Джентри пристигна за Великден.

— Нямах друг избор, освен да я поканя — обясни Биатрис, след като съобщи на закуска, че младата жена ще дойде. Нервното потропване на пръстите и по колосаната ленена покривка бе ехо на болката й. — Как да откажа? Момичето почти ни молеше в писмото си да я поканим, защото в „Мери Хардин-Бейлър“ нямало да остане никой през великденската ваканция. Твърди, че баща й не можел да си позволи да й плати билета до Атланта и щяла да бъде единствената от целия персонал, останала в училището.

Съпругът й и синът й вдигнаха погледи от вестниците си, докато тя сумтеше.

— Тъжна работа — отвърна Пърси.

— Ужасно — съгласи се Джереми.

— Това е клопка — сопна се Биатрис. — Вижда се ясно като ябълка в устата на прасе.

— Какво? — попита Джереми.

Съпругата му го прониза с поглед от своя край на масата.

— Много добре знаеш какво, Джереми Уоруик. Това момиче с противния си натрапчив баща все още не се е отказала от Пърси и пак ще му прави мили очи.

— Ами да прави, като иска. — Без да се притесни, той погледна Пърси. — Нали така, сине?

Пърси се усмихна.

— Луси Джентри не представлява никаква опасност. Не се тревожи, мамо. Ще се справя.

Стиснатите устни на Биатрис издаваха съмнението й, докато мажеше масло на препечената си филия.

— Господ да ни е на помощ, ако грешиш — отвърна тя.

В деня на пристигането на Луси Пърси се успа и едва смогна да посрещне влака й. Предишния ден беше ходил в Хюстън, за да подпише договор с изпълнителните директори на южната железопътна линия, и се върна в Хаубъткър късно след полунощ. Майка му беше в кухнята, когато той слезе запъхтян по стълбите. Беше застанала с гръб към него и обсъждаше нещо с готвачката за празничния обяд за Великден. Той остана за момент на прага, наблюдаваше я, без да извести присъствието си. „Кога се бяха появили сивите коси, запита се изненадано той, ами малката гърбица в основата на врата?“ Обзет от ужас, той осъзна, че родителите му остаряват, че слънцата им вървят към залез. Безмълвно, неспособен да заговори, той пристъпи към нея и прегърна отзад закръгленото й тяло.

— А, сине! — Стресната, Биатрис отвърна на прегръдката, докато не забеляза нещо в изражението му, което я накара да го погали нежно. — Луси ще пристигне всеки момент — предупреди го тя с поглед, изпълнен с разбиране.

Той я целуна по челото.

— Тръгвам. Татко звънял ли е?

— Само за да каже да не те будим. Ще компенсираш днешния ден в петък. Трябва да огледаш нова пратка дървен материал, защото баща ти иска да даде на управителя почивен ден, за да се види със семейството си. Тъкмо ще имаш извинение да излезеш от къщи. Двамата с баща ти ще забавляваме Луси. Ще я заведем на градинското парти на семейство Кендрик, а в неделя, след като обядваме, тя си тръгва.

Пътниците бяха слезли от влака, когато той паркира. Луси чакаше на перона до багажа си и го забеляза в мига, в който той зави зад сградата на гарата. Цялата грейна от радост, толкова неподправена, че Пърси избухна в смях.

— Ето те и теб, Пърси Уоруик — изгука тя. — Вече си мислех, че съм забравена.

— Невъзможно — отвърна той и се усмихна на откритите сини очи. — Косата ти е различна.

— И роклята ми е по-къса. — Тя се завъртя пред него, повдигнала палтото, за да може той да види полата до коляното. — Какво ще кажеш?

— Харесва ми.

— Това е новата мода.

— Поне така твърди Ейбъл Дюмонт.

Сега вече си я спомни ясно. Ниска, закръглена, с кръгло като на кукла лице, луда от любов по него. Не бе изминала и година, откакто се видяха за последен път, но тя беше заличена от спомените му, сякаш мъгла бе закрила слънцето. Посегна към двата й куфара, но тя грабна единия и пъхна свободната си ръка в неговата, фамилиарно, като стара приятелка. Стигаше едва до рамото му и на Пърси му се стори забавно да свежда очи към светлокестенявата й коса и лилипутските крака, които ситнеха бързо-бързо, за да догонват дългите му крачки, докато вървяха към автомобила.

Същата вечер смехът промени обичайното настроение в дома на семейство Уоруик. Луси ги развличаше с весели случки за учениците си и преживяванията си като преподавателка, въртеше очи, размахваше късите си, обсипани с трапчинки ръце толкова ентусиазирано, че дори Биатрис изглеждаше запленена. По покана на Пърси в петък тя го придружи до склада за дървен материал и като отбелязваше номерата на фактурата, спести половината време, необходимо при проверката на нова пратка дървен материал. В събота той я придружи на партито у семейство Кендрик и двамата си тръгнаха преди родителите му, за да я заведе на вечеря у свои приятели.

— Мислех, че вече ще си женен — призна тя вечерта. — Какво стана с момичето, в което беше влюбен цял живот?

— Омъжи се за друг.

— Предпочела е друг пред теб?

— Той й предложи повече от мен.

— Не мога да повярвам!

— А трябва.

— Къде е сега?

— Младоженецът я отведе далече.

— Много ли тъгува, задето се е омъжила за друг?

— Разбира се, но това вече е минало.

Докато я качваше на влака в неделя следобед, разбра, че никак не му се иска тя да заминава. През дните, които прекараха заедно, бе открил, че всичко онова, което Мери не понасяше у Луси, му допада и го развлича. Тя наричаше нещата с истинските им имена, без да се съобразява с добрите маниери, отнасяше се с открито презрение към всичко превзето, надуто и педантично, което Мери никога не би си позволила. Тъй като той предпочиташе да слуша другите, му допадна, че Луси е бърборана, с мнение по всеки въпрос, основната причина съквартирантката й в „Белингтън Хол“ да покрива глава с възглавницата.

И макар лицето й да не беше от онези, които биха „накарали индиански воини да тръгнат на бой“, както отбеляза нетактично Биатрис, тъкмо обратното на казаното от баща й след първото им посещение в дома на семейство Уоруик, Пърси беше във възторг от нетипичното съчетание на чертите й, начина, по който заблестяваха очите й, от дяволитото сбърчване на малкото носле и закръглените устни, когато ахкаше и охкаше от изненада или удоволствие.

Беше очарован от дребната й фигура и изящните извивки на талията, от прекалено закръглените й крайници, от осеяните с трапчинки ръце. Ушите и привличаха погледа му. Розови и нежни, те стърчаха настрани като дръжки на гърне, а меката им част не бе по-голяма от пръста на някой елф. Тя никога нямаше да изглежда елегантно, но пък талията й беше толкова тънка, че на него му доставяше удоволствие да я обгръща с ръце, за да я повдигне и да й помогне, когато височината й се оказваше недостатъчна.

Следобеда, когато се сбогува с нея, я целуна за пръв път. Намерението му беше да лепне братска целувка на малката й пухкава буза, да докосне брадичката й и да й пожелае всичко най-хубаво, но когато тя вдигна кристалносините си очи към него и той забеляза неподправеното й обожание, я прегърна през кръста и я привлече към себе си. Устните й бяха топли, меки, завладяващи и той се отдръпна от нея с истинско неудоволствие.

Сам се изненада, когато се чу да казва:

— Какво ще кажеш следващия уикенд да ти дойда на гости в Белтън?

Тя се ококори.

— Пърси! Наистина ли?

— Наистина — отвърна през смях той.

Така започна всичко.

Майка му се разтревожи.

— Няма страшно, мамо — увери я той. — Само ще се поразсея.

— Луси няма да приеме посещението ти по този начин.

— Нищо не съм й обещал.

— Няма значение. Това момиче е в състояние да чуе простичка мелодия и да я приеме като симфония.

Луси не запълваше мислите му, не копнееше за нея още от мига, в който се събудеше, както беше с Мери. Минаваха дни, без да се сети за нея, но тя го разсмиваше, повдигаше самочувствието му и го обичаше безрезервно, без да се надява, че той ще отвърне на чувствата й.

Беше жена, която непрекъснато му поднасяше изненади. Пърси очакваше тя да се впечатли от богатството му, но откри, че освен, за да си осигури необходимото, Луси не се интересува от парите, особено от неговите. Нещата, които й доставяха удоволствие, бяха простички и съвсем не скъпи. Предпочиташе да отидат на разходка в гората с карета, за да се насладят на пролетното великолепие, вместо на някое парти в Хюстън с новия му кадилак, да излязат да берат къпини, вместо да танцуват цяла вечер в кънтри клуба, да си направят пикник край брега на Кадо, вместо да вечерят в ресторанта на скъп хотел.

На един от тези излети животът му пое в напълно неочаквана посока.

Бяха отишли на пикник на малък хълм с изглед към едно от многобройните езера в района на Белтън. Той беше дошъл за уикенда и както обикновено беше отседнал в пансиона, където собственикът го посрещна като редовен гост. Беше юни и горещините в Източен Тексас бяха започнали. Пърси беше разхлабил вратовръзката си и си мислеше колко много мрази да се храни на открито, когато е горещо и влажно. Добре, че беше облачно, но щом Луси започна да вади лакомствата от кошницата, облаците се разкъсаха и огря слънце.

— По дяволите — изруга той, — слънцето пак се показа.

— Нищо — отвърна рязко, както обикновено Луси. — Просто наднича, за да провери дали обядваме. След минутка ще се скрие отново.

И наистина, след като направи кратък оглед, слънцето отново потъна зад облаците и остана там през целия ден. Развеселеният Пърси се отпусна назад, докато наблюдаваше как Луси подрежда храната, впечатлен за пореден път от оригиналния начин, по който приемаше нещата. Учебната година беше почти приключила и тя обмисляше дали през следващата година да не приеме пост в „Белингтън Хол“ в Атланта.

Той я наблюдаваше как отрупва чинията му със сандвичи, как му отрязва дебело парче шоколадова торта, приготвена специално за него, как сипва захар в студения му чай, точно както го обичаше.

— Луси? — повика я той. — Ще се омъжиш ли за мен?