Фабиан Ленк
Походът на Ханибал (7)

Стрела с пера

Стрелата, предназначена за Ханибал, изсвистя край децата със смъртоносна прецизност. Буквално в последния миг пълководецът наведе главата си и се размина на косъм със стрелата. С тъп звук тя се заби в един от подпорните стълбове на палатката му. Гвардейците се втурнаха напред, свалиха побелелия като тебешир Ханибал от подиума и го обградиха с щитовете си, като образуваха над него покрив от дърво и метал.

Сред войниците се надигна ропот, множеството се залюля насам-натам. Приятелите видяха как атентаторът светкавично се метна на коня си и се отдалечи в галоп. Никой дори и не помисли да го последва, цялото внимание бе насочено към пълководеца.

— Какъв късмет, че не го улучиха! — извика някой.

— Да се махаме от тук! — настоя Ким. — Иначе може да ни смачкат.

Тримата се измъкнаха от напиращата тълпа и напълно изтощени се довлякоха до палатките на водача на слоновете.

— Успя ли да видиш стрелеца? — попита Ким, останала без дъх.

— Не — отвърна Юлиан. — Всичко стана много бързо. А сега той сигурно е зад девет планини в десета. Каква гадост!

— Стрелецът със сигурност е от хората вълци — каза Леон. — Нали те замисляха покушение над Ханибал.

— Най-вероятно е така — съгласи се Ким. — Дали да не огледаме каруцата за следи?

Леон и Юлиан бяха готови да тръгнат с нея, но Кия си бе наумила друго. Котката измяука силно и се втурна напред, вирнала високо опашка.

— Момчета, мисля, че Кия иска да ни покаже нещо — бързо рече Ким и тръгна след котката.

Кия ги заведе при палатката на пълководеца, където в този момент нямаше охрана. Както и преди, на празното място пред нея цареше хаос. Магон, Махарбал и други офицери се опитваха да въдворят спокойствие.

Кия се спря пред един от дървените стълбове на палатката.

— Стрелата! — извика Ким. — Вече знам какво иска да ни каже Кия. Трябва внимателно да разгледаме оръжието на престъплението.

След като се увери, че никой не ги наблюдава, Ким внимателно измъкна стрелата.

— Вижте, две червени ивици и бели пера — каза момичето. Дали стрелата нямаше да ги отведе по следите на извършителите?

— Кой би могъл да знае кой използва такива стрели? — разсъждаваше на глас Ким.

— Калаби — предположи Юлиан.

— Или Канми — додаде Леон.

— Да ги попитаме тогава! — каза Ким и приятелите се втурнаха обратно към палатката на водача на слонове.

Зирос точно омиташе поредната планина от сено и пиеше вода от една каца. Щом съзря Леон, той радостно помаха с уши и пръсна към него вода с хобота си.

Леон успя да отскочи.

— Той не просто те харесва, той те обича — каза Калаби. — Къде бяхте изчезнали?

— Търсехме те — отвърна й Ким.

След това четиримата заговориха за покушението. Калаби бе също толкова шокирана, колкото и приятелите, и също като тях предполагаше, че зад него стоят хората вълци.

Най-накрая Ким й показа стрелата.

— Знаеш ли кой използва такива стрели?

— Не, но може би Канми знае. Трябва да питате него. Само че в момента го няма. Мисля, че имаше намерение да даде за поправка една от железните вериги, които трябва да слагаме на Зирос. Откъде имате тази стрела?

— Намерихме я — отвърна уклончиво Ким. Предполагаше, че разследването, с което се бяха заели, би могло да е опасно, и не искаше да въвлича Калаби в него.

Юлиан, Ким и Леон тръгнаха да търсят водача. Наоколо всички говореха за опита за покушение над Ханибал.

Не след дълго успяха да открият водача на слонове при един ковач.

— Нумидийците използват такива — каза Канми, след като погледна стрелата.

— Сигурен ли си?

— Напълно! Познава се по белите пера. Картагенските стрелци използват пера, боядисани в червено, повечето келти ги боядисват в черно, а нумидийците използват бели пера.

— Благодаря, точно това исках да разбера — спокойно рече Ким.

— И защо ти е да знаеш? — попита я Канми.

— А, нищо особено, просто така — отвърна Ким. — Хайде, ще се видим по-късно.

И тя побърза да напусне палатката на ковача.

— Защо не каза на Канми? — попита Юлиан.

— Защото доказателството няма особена сила — отвърна Ким. — Дори и да е изстреляна от нумидиец, няма как да разберем кой е той. Има толкова нумидийци във войската. Освен това стрелата може и да е била открадната и изстреляна от келт или дори от картагенец. За да падне подозрението върху нумидийците.

Леон подръпна крайчето на лявото си ухо.

— Така е. Доказателството въобще не е безспорно…

— Дали Масиниса има пръст във всичко това? — неочаквано попита Ким. — Той е бесен на Ханибал, както вече знаем. Има чувството, че е ощетен при разделянето на плячката от Сагунт.

— Да не би да смяташ, че иска да го убие заради това? За да си отмъсти?

Ким поклати глава.

— Не, не мисля, че мотивът е отмъщение. По-скоро е алчност. Ако Масиниса беше успял да извади Ханибал от играта, вероятно щеше да оглави войската и да получи достъп до войсковата каса, която, както ни каза Калаби, е доста пълна.

Леон хлъцна.

— Тази теория изобщо не е за подценяване. Само че не бих се наел директно да обвиня Масиниса. Този човек е твърде влиятелен и няма да позволи върху него да падне подозрение. Това може да се окаже дяволски опасно за нас. Нуждаем се от неопровержими доказателства.

Без да бърза, Ким тръгна бавно в посоката, където се намираха палатките на Канми.

— Прав си. Вече имаме двама заподозрени: Масиниса и Хаздрубал. И двамата имат мотив да саботират похода на Ханибал.