Фабиан Ленк
Походът на Ханибал (14)

Признанието

— Той действително стои зад всичко това! — извика в този момент Леон, без да обръща внимание на забраната, отправена от Ханибал към Ким. — Той освободи Девин. Втурнах се след тях, а те ме хванаха и ме довлякоха тук, в това село.

Ханибал бе толкова изненадан от дързостта на Леон, че в първия момент не каза нищо.

Канми се възползва от това.

— На теб наистина не ти липсва фантазия, малкия! С тази история целиш единствено да прикриеш приятелите си, тези проклети крадци! — изрева той. След това погледът му се спря на Ким и Юлиан. — Веднага ми покажете това писмо, с инициали ПКС, или каквото там изтърсихте.

Ханибал кимна.

— Той има право — трябва да докажете обвиненията си.

Леон с облекчение видя как Юлиан подаде на пълководеца едно писмо. След като хвърли поглед на писмото, той му го върна, сбърчил чело.

— И дяволът не би разбрал какво пише тук. Това е тайнопис…

— Виждате ли! — победоносно извика Канми. — А и кой може да потвърди, че писмото е било в палатката ми. Тези малки крадци може да са го откраднали от друга палатка!

Леон видя, че везните започват да се накланят в полза на Канми. На лицата на Ким и Юлиан се изписа отчаяние. Трябваше да им помогне по някакъв начин!

Внезапно го осени идея.

— Това писмо се намираше в твоята палатка, в това не може да има и грам съмнение. Ти току-що се издаде — каза той.

— Моля?

— Знаеше, че писмото е подписано с инициалите ПКС. Нещо, което Ким не спомена… — обясни Леон.

Лицето на Канми побеля като платно. За сметка на това пък лицето на Ханибал почервеня.

— Момчето има право! Какво ще кажеш сега, Канми, в името на Мелкарт?

Минаха няколко секунди, в които Леон се наслади на благодарните погледи на приятелите си.

— И нека си събуе ботушите — настойчиво извика Ким.

— Имаш право, отпечатъците от стъпките… — отбеляза пълководецът. — Свали си ботушите, Канми!

Канми се предаде.

— Не е необходимо, нямам палец на десния си крак. Следата при реката беше от моя крак — едва чуто промълви той.

— Значи наистина си се продал на врага?

— Да, Сципион има хора навсякъде. Дори и в Карт Хадаш. Попитаха ме дали не се нуждая от пари, когато видяха, че загубих всичко на зарове. Така ме вербуваха. Помагах на Девин и алоброгите.

— Ти ли изстреля стрелата срещу Ханибал? — попита Леон.

Водачът на слонове кимна.

— Използвах нумидийска стрела, за да падне подозрението върху тях.

Леон бе изненадан. Значи Масиниса е невинен!

— И след това организира отвличането ми, нали? — подхвърли Райк.

— Така беше. Трябваше да бъдеш отвлечен, за да може Девин да заеме твоето място.

— … и да ни примами в капана при реката, така ли? — добави Ханибал.

Канми отново кимна.

— Девин се остави да бъде заловен, за да има възможност да разкаже след това измислената история за Хаздрубал, който уж планирал заговор срещу теб, Ханибал. Надявахме се с това да те принудим да се върнеш.

Ханибал сви юмруци.

— Благодарен съм на Баал, че не се усъмних в невинността на брат си!

— И накрая освободи съучастника си — продължи Леон, обръщайки се към Канми. — А когато случайно видях това, ме отвлякохте.

Канми бе забил поглед в земята.

— Така беше… Нападението с огненото колело беше с цел да бъдеш отвлечен, Ханибал. Защото без твоята решителност и смелост походът през Алпите щеше да се провали.

— Но как се озоваха следите ти при втората дига на реката? — попита Ким.

— В нощта, преди да стигнем до реката, се измъкнах от лагера и се срещнах с Девин. Минахме по един кратък път и построихме капана заедно с алоброгите — призна водачът на слонове. — А преди да се разсъмне, бях отново в лагера.

— Но как… как можа да го направиш? — със запъване изрече Калаби. По лицето й се стичаха сълзи. — Предаде всички ни!

Водачът на слонове нямаше сили да я погледне в очите.

— Отведете го! — процеди Ханибал. — И си отваряйте добре очите, не искам тези двамата да ни се изплъзнат още веднъж.