Фабиан Ленк
Походът на Ханибал (13)

Най-страхотното изпълнение на Зирос

Начело беше Ханибал, яхнал Зирос. Канми водеше слона, а до него вървеше Калаби. Следваха ги приятелите, а след тях яздеха петдесет конници. Другият отряд, предвождан от Магон, трябваше да напусне лагера малко по-късно.

Сърцето на Ким заби бързо-бързо, когато стигнаха до една тясна клисура. Това място сякаш бе създадено за засади. Момичето нервно погледна към стръмните склонове вдясно и вляво.

И тогава ги видя — мъже с лъкове и стрели и с вълчи кожи, преметнати през раменете.

— Тревога! — изкрещя някой.

Една стрела се заби в кулата, в която седеше Ханибал. Войниците отвърнаха със залп от стрели.

Ким, Юлиан, Кия и Калаби се скриха зад една голяма скала.

— Погледнете, горе има и картагенци! — пошепна Ким.

Широко отворили очи, децата гледаха как войниците на Ханибал атакуват хората вълци и ги отблъсват. Летяха копия, свистяха стрели, дрънчаха мечове.

— Дано заловят Девин! — прошепна Ким.

В този момент към Зирос полетя пламтящо дървено колело.

— О, не, слоновете не понасят огъня! — извика Калаби.

Огромното животно вдигна хобота си. Паническо тръбене огласи теснината. Канми се вцепени.

Огненото колело бе само на няколко метра от животното.

„Дано Зирос не се обърне назад и не започне да тъпче хората!“, помисли си Ким.

Сивият великан се обърна настрани, слабините му трепереха. Горящото колело мина покрай него, хората, които вървяха отзад, се разбягаха на всички страни. Горящото колело се затъркаля по пътя, а след това се прекатури и падна.

— Това вече преля чашата, хванете ги! — изрева Ханибал. — Канми, искам да сляза!

Канми даде съответната заповед, Зирос застана на колене и пълководецът скочи от кулата с изтеглен меч.

С нови сили картагенците се втурнаха към врага. Последва кратка схватка. Войниците на Ханибал бързо се справиха с алоброгите — повечето бяха пленени и обезоръжени, а останалите хукнаха да бягат.

— Победихме! — ликуваше Калаби, когато децата отново застанаха до Ханибал.

— Да — отвърна пълководецът. — Но Девин успя да ни се изплъзне. Трябва ми кон. Тръгваме след тях!

— Може ли да дойдем и ние? — попита нетърпеливо Ким.

— Ако можете да яздите достатъчно бързо! — съгласи се Ханибал и нареди да им дадат коне.

Калаби предпочете да остане при изплашения Зирос.

Малката групичка начело с Ханибал и Махарбал забърза надолу по пътя. Не след дълго стигнаха до едно планинско селце. Петдесетината схлупени хижи без прозорци бяха направени от грубо издялан камък и покрити с плоски дървени покриви. Върху покривите имаше големи камъни, за да тежат повече. От една дървена барака се чуваше кудкудякане на кокошки. Като се изключи това, селото изглеждаше изоставено.

Ханибал скочи от седлото.

— Претърсете селото! Може Девин да се крие някъде тук.

Да, помисли си Ким, и може би тук някъде държат в плен Леон! Тя горещо се надяваше да е така. Никак не й се искаше алоброгите да са го взели със себе си като заложник.

Картагенците обходиха селото. Ким и Юлиан участваха в претърсването. Къщите не бяха заключени. Вероятно жителите бяха побягнали в паника, като са разбрали, че Ханибал и хората му приближават.

Разнесе се мощно тръбене и Ким видя Зирос, воден от Канми и Калаби. Явно слонът се бе успокоил. Ким помаха на Калаби да дойде при тях. След това продължиха търсенето.

Внезапно Кия се втурна към някаква барака и спря пред нея. Ким се приближи и се опита да надникне вътре. От опит знаеше, че умната котка не прави нищо случайно.

Вратата бе залостена със странно резе…

— Насам! — извика Ким към останалите.

Ханибал и хората му се втурнаха към нея и дори Зирос се понесе в тръс към тях.

— Разбийте вратата! — заповяда Ханибал.

Вратата обаче се оказа изключително здрава.

— Оставете това на Зирос! — предложи Ким. — Той е толкова силен!

Калаби даде няколко кратки наставления на слона и той бързо разбра какво трябва да прави. Натисна с чело вратата, чу се силен пукот и тя падна навътре.

— Получи се! — зарадва се Ким и влетя вътре заедно с Юлиан, Ханибал и няколко войници. Мъжете бяха изтеглили мечовете си.

Вътре бе тъмно, а въздухът — влажен и спарен.

— Светлина! — заповяда Ханибал.

Ким стоеше плътно зад пълководеца. Дали това не е капан? Устата й пресъхна от напрежение.

Някой донесе факла. Ханибал я вдигна над главата си и Ким видя, че се намират в обор. Само че тук нямаше животни, а…

Една сянка се хвърли към Ханибал и във въздуха проблесна острието на кинжал.

— Умри! — отекна глас, изпълнен с омраза.

Ким извика.

В последния момент пълководецът успя да вдигне оръжието си и да отблъсне удара.

Войниците се хвърлиха върху нападателя и го повалиха на земята.

— Девин, естествено! — презрително възкликна Ханибал.

— И Леон! — отекна още един глас и момчето се показа иззад огромна каца за вода.

Преизпълнени от радост, Ким и Юлиан прегърнаха приятеля си. Кия се заумилква в краката му.

— Негодникът си навехна крака по време на бягството. И тъй като не можеше да ходи, се скри тук, заедно с мен — обясни Леон.

— И Райк е тук! — възкликна Ханибал.

— Да, аз съм! Благодаря, благородни пълководецо, че ме освободихте! Хората на Девин ме затвориха тук.

Всички излязоха от бараката. Войниците посрещнаха с радостни възгласи Леон и Райк.

Само един човек не се радва, помисли си Ким.

Канми!

Водачът стоеше малко встрани, близо до Зирос. В мига, в който Ким го погледна, той се обърна и понечи да изчезне зад къщите, но Ким извика:

— Дръжте го! Къде бягаш, Канми?

Всички погледи се насочиха към водача на слонове.

— Аз ли? Защо?

Ким не можеше да се сдържа повече:

— Искаше да избягаш, защото си в комбина с Девин! — бързо каза момичето и си спечели изненадания поглед на Юлиан. Искаше й се да си прехапе езика. Може би щеше да е по-умно, ако преди това все пак бяха разчели тайното писмо! Но вече нямаше връщане назад.

— Глупости, просто исках да донеса нещо за ядене на Зирос — спокойно рече Канми.

— Мисля, че трябва да обосновеш обвиненията си — намеси се Ханибал.

— Юлиан намери в палатката на Канми едно писмо от Сципион — продължи Ким.

Водачът на слонове я стрелна с гневен поглед.

— Какво, този негодник е тършувал в палатката ми? — и той коварно обърна собственото им оръжие срещу тях. — Не бива да допускате това, могъщи Ханибал! Те сигурно са ми откраднали нещо!

Ким преглътна с усилие. Оставаше само едно средство. Трябваше да накарат Канми да се събуе!

— Моля ви! — обърна се Ким към Ханибал. — Трябва да…

— Нищо не трябва… — прекъсна я предводителят. — Замълчи!

Предводителят не знаеше на кого да вярва.