Фабиан Ленк
Походът на Ханибал (12)

Трите букви

— Какво става с теб? Не ми се играе сега! — промърмори Юлиан. Но Кия продължи да го побутва с лапичка.

Юлиан се надигна с въздишка. Видя котката в полумрака, а малко по-нататък и Ким, Калаби и… Но къде беше Леон?

— Ким, знаеш ли къде е Леон?

— Не, нямам представа — промърмори момичето. — Не е в негов стил да изчезва просто ей така. Запали лампата.

Калаби запали лоената лампа.

— Вижте, Кия се държи странно. Нещо не е наред — каза Юлиан.

Юлиан, Ким и Калаби се втурнаха навън. Там се натъкнаха на няколко войници, които им разказаха за бягството на затворника. Никой обаче не знаеше къде би могъл да е Леон.

— Девин го е отвлякъл! — предположи Юлиан.

Калаби озадачено го погледна.

— Как ти хрумна това?

Юлиан мълчеше. Не можеше да й каже, че бе прочел в очите на Кия, че се е случило нещо ужасно!

— Да идем при Ханибал! — предложи той. — Трябва да изпрати хора, които да го потърсят!

Пълководецът тъкмо слагаше бронята си, когато ги въведоха при него. После той и Магон се наведоха над една карта.

— Веднага ще изпратя отряд войници, които да заловят проклетия Девин — каза пълководецът. — А когато го открият, с него най-вероятно ще е и вашият приятел.

— Благодаря! — извика Юлиан и се поклони.

— Трябва да сме внимателни и да не прибързваме — напомни им Магон.

— Съгласен съм — отвърна брат му, а в гласа му се долавяше раздразнение. — Този отряд ще проучи местността. Князът на алоброгите е отново на свобода, а това означава, че той и хората вълци могат да подновят атаките си. Не трябва да попадаме в капана им.

В този момент един войник влезе в палатката.

— Открихме отпечатък. По всяка вероятност Девин е избягал в близката гора. Имаше и други следи — на един мъж, на едно дете и… на една котка!

„Леон и Кия!“, помисли си Юлиан. Разбрали са по някакъв начин за бягството и са се втурнали след тях. Но кой е мъжът, оставил следите? Реши да не мисли сега за това и се концентрира върху Леон. Как биха могли да му помогнат? Внезапно го осени идея.

— Мога ли да ви прекъсна за малко? — извика той към офицерите, които точно обсъждаха колко голям да бъде отрядът.

Ханибал му кимна.

— Трябва да застанете начело на отряда, велики Ханибал — каза Юлиан. — Щом алоброгите ви видят, ще се опитат да ви пленят. Но ако разположите още няколко отряда недалеч от този, изпратен да търси Девин, алоброгите ще бъдат изненадани и на всичко това най-после ще се сложи край.

— Значи искаш да ме използваш като примамка? — попита пълководецът.

На Юлиан му стана горещо, а след това студено. Дали не бе отишъл твърде далеч?

— Ами, да — отвърна той.

Пълководецът му хвърли развеселен поглед.

— Ти си добър стратег! — извика той и Юлиан си отдъхна. — Махарбал, извикай най-добрите си ездачи. Ще използвате прикритието на тъмнината и ще се скриете от двете страни на пътя. Ние ще тръгнем след час. — След това Ханибал погледна към Юлиан. — За награда можеш да дойдеш с нас.

— И аз искам да дойда! — извика Ким.

За нейна радост, предводителят не възрази.

Докато чакаха тръгването на разузнавателния отряд, Ким, Юлиан и Калаби се погрижиха за Зирос.

— Ето ви най-после — изръмжа Канми, когато ги видя. — Юлиан и Ким, донесете вода за Зирос! А ти, Калаби, ще почистиш край него!

Докато мъкнеше тежкото ведро, Юлиан се спъна в желязната верига на Зирос и изтърва ведрото. Водата се разплиска върху краката на Канми.

— Защо не внимаваш? — нахвърли се върху него водачът на слонове. — Ботушите ми са целите във вода!

— Из… из… извинявай — сконфузено запелтечи Юлиан.

— Не гледай така глупаво! Донеси ми другите ботуши от палатката! — излая Канми.

— Веднага! — бързо отвърна Юлиан. — Да взема ли мокрите ботуши? Ще ги сложа до огъня да се сушат.

За учудване на Юлиан, Канми поклати глава.

— Не, хайде, тръгвай по-бързо!

Момчето послушно се затича към палатката. През главата му се блъскаха множество мисли. Защо Канми не пожела да събуе ботушите си, след като бяха целите мокри? Осени го неприятно подозрение. Дали палецът на десния му крак си беше на мястото? Дали пък нямаше пръст в атентатите и дали той не бе освободил Девин?

Юлиан се шмугна в палатката на водача на слонове. Близо до входа видя втория чифт ботуши. Искаше да ги грабне и да се втурне обратно, но нещо го задържа. Дали не би могъл да намери още някаква улика, доказваща участието му в злосторствата?

Момчето се огледа. Погледна първо под кожите, но там нямаше нищо. След това надзърна в голямата кожена чанта, която висеше на един от подпорните пръти. Там също нямаше нищо. Дори не знаеше какво търси. А и нямаше много време. Канми можеше да се усъмни, ако не се върне бързо при него.

До кожите лежеше палтото, което водачът на слонове носеше по време на похода. Момчето бързо го претърси.

Внезапно дъхът му секна. Във вътрешния джоб имаше писмо, свито на руло! Юлиан го отвори. Странно съчетание от букви, без смисъл, подписано с инициалите ПКС. Това бе кодирано писмо!

Юлиан пъхна свитъка в джоба си. Щеше да разгадае ребуса заедно с Ким. После грабна ботушите и се втурна към Канми.

Когато стигна при него, вече се бе досетил какво означаваха инициалите. Публий Корнелий Сципион! Бяха прочели това име, когато правеха проучванията си в библиотеката! Дали водачът на слонове не работеше за могъщия римлянин?

— Да не би да си видял призрак? — кресна му Канми. — Подай ми ботушите, студено ми е!

След това обу сухите ботуши, но така, че Юлиан и Ким да не видят краката му.

Малко по-късно Юлиан, Ким и Кия потеглиха с авангарда на Ханибал, но поизостанаха малко. Без да губи време, Юлиан разказа на Ким за находката си. Решиха да кажат на Ханибал за подозрението си едва след като разчетат тайнописа. В случай че писмото действително можеше да послужи като доказателство.

Юлиан потъна в мрачни мисли. Този случай се оказа много заплетен. Освен това се тревожеше за Леон.