Чарлз Ингрид
Блус за Лазертаун (7)

7.

— Госпожо… ъ-ъ…

— Стирене — подсказа му Амбър и изправи рамене. Маниерите и позата имаха далеч по-голямо значение за ролята, която играеше, отколкото дрехите и гримът. Тя изгледа пълния мъж, който излъчваше авторитет.

— Да. Вашият… хъм, багаж, далеч надхвърля по тегло приетите ограничения…

Тя отмести поглед, с привидно безразличие, докато сърцето й подскачаше. В никакъв случай не трябваше да изоставя фантом! Ами ако Джек се нуждае от него, за да се измъкне от бъркотията, в която го бяха напъхали?

— Да, зная. Но вътре всичко е от първостепенна необходимост. Готова съм да заплатя нужната добавка.

От сметката на херцогинята. Но тя сигурно знаеше, че ще се наложи да поеме подобни разходи, щом се бе разделила с чипа си. Пък и при нужда Амбър бе готова да възстанови необходимата разлика.

— Госпожо Стирене, за съжаление излишъкът надхвърля всякакви допустими норми.

Амбър сведе поглед и прехапа устни. Проклятие! Защо този костюм тежи толкова много! Дори да се откаже от останалия си багаж, пак нямаше да влезе в нормата. Чиновникът се покашля и продължи:

— Бих ви посъветвал, да пратите тежкия куфар по пощата, или да го оставите на склад…

Амбър гледаше към тълпата от пътници, които преминаваха покрай гишето. Не беше особено гъста, в тази посока изглежда не пътуваха много хора. Изведнъж й хрумна една идея. Наведе се към чиновника.

— Разберете, господине, не мога да си зарежа багажа. Дали не бихме могли да го уредим по… друг начин?

На лицето му избиха червени петна.

— Госпожо Стирене, съмнявам се, че мястото е подходящо за подобни предложения…

— Не ме разбрахте. Говорех за втори билет — добави невъзмутимо Амбър. — Ще взема куфара като втори пътник. Пък и ще ми излезе по-евтино, отколкото да го пращам по пощата, нали? И със сигурност ще влезе в ограниченията ви за тегло.

Чиновникът облиза устни.

— Ами… всъщност. Доста ще е тежичък, този пътник, но сме имали и по-тежки. Не е човек, разбира се, но… не виждам защо не. На ваша сметка ли да бъде билетът?

Амбър махна с ръка.

— Разбира се, имате моето съгласие. Това ли е всичко, всъщност? Защото аз съм доста зает човек.

Чиновникът й подаде ръка.

— Госпожо, позволете да ви благодаря за вашето съдействие. Заповядайте бордовия билет. — Той удари печат върху билета и го подаде, след което й кимна, че може да преминава.

Амбър едва се сдържа да не се затича нагоре по рампата.

Чиновникът от гишето за билети я изпроводи с поглед. Крачеше далеч по-грациозно, отколкото бе присъщо за жена на нейната възраст. Освен това бе успял да зърне белезите на младостта й, недобре прикрити под масивните пластове грим и лакираната коса. За миг дори изпита желание да се докосне до тази привлекателна женственост. Но имаше други заповеди. Върна се в канцеларията и се наведе над компютъра.

Уинтън се обади почти веднага.

— Наложи се да я пусна.

— Багажът с нея ли е?

— Купи втори пътнически билет, за да избегне свръхтеглото. Не можех да й откажа, като се имат предвид обстоятелствата.

— Би могъл, ако ти бях наредил — отвърна с леден тон мъжът отсреща.

— Така е, ако ми бяхте наредили — повтори смирено чиновникът. — Все още мога да я…

— Не. Няма значение. Пусни я да лети.

— Но аз помислих, че вие искате тя да…

Уинтън го смрази с поглед.

— Не знаеш какво искам и не ти трябва да знаеш. Наредих ти да я задържиш или, ако бъде възможно, да я спреш, но без да будиш подозрение. Направил си каквото е по силите ти с ограничените си пълномощия. Повече от това не трябва да знаеш.

Връзката бе прекъсната внезапно.

Уинтън се облегна в креслото. Извърна поглед към бледорозовата фасада на императорския дворец. Неговият противник трябваше вече да е мъртъв, а не беше. Отдавна трябваше да се е отървал от него. Може би този път ще е по-добре да остане зад кулисите. Нека момичето го намери, стига да успее. Ако се справи, ще се отърве и от двамата. Не успее ли, там, където е Джек, все едно е мъртвец.

Но от друга страна, е жив. Не бива да го забравя. Уинтън го искаше мъртъв. Заровен и забравен завинаги. Трябваше да измисли някакъв начин да се справи с всичко това.

Но след Милос, Кларон и Малтен започваше да си мисли, че Джек Сторм е омагьосан да живее. Уинтън потропа нетърпеливо с пръсти по кутията на монитора.

Веднага щом се качи на борда, Амбър си смъкна перуката и грима. Ролф я бе научил добре да преценява хората. Сега вече не се съмняваше, че освен уменията, притежава и някои скрити психични способности да надушва намеренията им. Чиновникът на гишето за билети несъмнено я бе пуснал твърде лесно. Какво ли му бяха наредили да прави? Да я забави, за да си изпусне полета? Или да я обезкуражи, без да събужда подозренията й?

Каквото и да беше, важното е, че я пуснаха. Очевидно в цялата тази история действаха различни сили. Някой бе заповядал да убият Джек, но вместо това го бяха упоили и откарали някъде надалеч. Ако сега я проследят, ще узнаят къде е и могат да довършат делото. Проклет да бъде този Болард. Чипът на херцогинята се оказа не само безполезен, но и опасен. Ще трябва да се отърве от тази роля и да се опита да слезе от борда незабелязано. Преди да са стигнали космодрума. Иначе няма да има никакъв смисъл.

Амбър извърна поглед към видеоекрана, на който се виждаше станцията от външната страна. Все още не бяха натоварили багажа. Вероятно това щеше да стане малко преди отлитане.

Тя се огледа. Погледът й се спря на елегантна жена на средна възраст, под ръка със също така елегантен мъж. Амбър се подсмихна. Ето какво можеше да й реши проблема, а и бе достатъчно уверена в ловкостта на пръстите си, когато въпросът опираше да преджоби някого. С ловко движение микрочипът щеше да смени собственика си. После щеше да напусне кораба, да се промъкне в товарния отсек и да вземе куфара, преди да са го качили в хангара на кораба. Останалият багаж ще зареже, и без това вече не й трябваше. Амбър знаеше как да започва нещо отначало, случвало й се бе и друг път. Пък и в края на краищата това бе само космопортът на Малтен. Тук дори не се приземяваха най-бързите кораби. А тя изведнъж реши, че ще й трябва някой бърз кораб.

Добере ли се веднъж до следа в хибернационната лаборатория, ще измисли нещо друго.