Чарлз Ингрид
Блус за Лазертаун (22)

22.

— Никога вече не опитвай подобно нещо.

Над него изплува лицето на Амбър, пребледняло, озарено от светлината на болничните лампи. Премигна и бавно повдигна натежалите си клепачи.

— Това нещо рита като магаре — бяха първите му думи.

— Не се и съмнявам. Драките сигурно са били на същото мнение. — Колин приседна от другата страна на леглото. Искам още веднъж да ти благодаря, че спаси не дотам ценната ми кожа. — Той потупа Джек по коляното. — Целия те бяха овързали в системи и монитори, но ме увериха, че утре ще те изпишат здрав и читав. Пепус праща специален кораб да те прибере.

— Защитавай го колкото искаш — намеси се Амбър, — но аз не съм се отказала хубавичко да му се накарам веднага щом стане от леглото.

— Амбър!

Джек едва се сдържа да не избухне в смях — твърде силно го боляха ребрата.

— Няма нищо, Колин. Обикновено е доста по-невъздържана с мен.

Скиталецът се изправи.

— Какво пък — рече той, — изглежда вече съм длъжник и на двама ви. Чака ме доста работа, но засега не смятам да се сбогувам. Пепус нареди и аз да се прибера с вас, но аз приемам заповеди от по-високостоящ началник.

— Работа? — погледна го учудено Джек.

— Искам да се уверя, че находището е разрушено. А това означава да се преровят няколко квадратни километра пръст. Сигурно ще ми отнеме две седмици — въздъхна той. — Все още не разбирам какво точно се случи.

— Трябва да призная, че и аз не разбирам. Сташ работеше за някаква тайна група, платила му да разруши находището, затова бе постъпил при миньорите — бил е сигурен, че рано или късно ще го пратят на разкопките. Същата тази група бе извикала тук доминионския крайцер, за да се справи с драките, след като губернатор Франкен изгуби контрол над положението. Не зная обаче какво е трябвало да стане след това. Намираме се доста далече, за да се появят бързо доминионски кораби. От друга страна, драките също проявяваха огромен интерес към находището. Пък и ако бяха сложили ръка на спътника, норцитовите залежи щяха да покрият разходите им по операцията.

— Но защо е било необходимо да премахват и мен?

— Може би защото по някаква причина Пепус се бои от теб. Една религиозна империя може да бъде построена също толкова бързо, колкото и военната. Скиталците са прочути с умението си да разширяват мрежата на своето влияние.

— Да създавам империя е последното, което искам — намръщи се Колин.

— Амбициозните хора виждат своите амбиции и в другите. Смятат, че всички са като тях.

— Хм. А драките, естествено, след като изгубиха находището и унищожиха доминионския крайцер, се изплашиха от политическите последствия. И решиха да унищожат цялата луна, за да прикрият следите.

— Разчитали са, че доминионският флот ще се забави.

— А кой е саботирал тунелите, докато бягахме? — намеси се Амбър.

— Виж, това не знам. И може би никога няма да разберем.

— Не мога да си обясня и каква бе ролята на К’рок.

— К’рок всъщност ми помогна да проумея всичко. Ти си твърде млада, за да знаеш за Пясъчните войни, но предполагам, че Колин ги помни — Джек хвърли на Амбър многозначителен поглед и се усмихна на Скиталеца.

— Да ги помня? Че аз съм участвал в проклетата касапница. Ах, Амбър. Виж какво направи с речника ми.

— Най-странното нещо за Пясъчните войни е, че нападението на драките не е било провокирано. Те просто пометоха няколко региона, завзеха планетите и ги превърнаха в гнезда за своите питомци. Ние го сметнахме за типично милитаристично поведение. Доминионът отвърна със сила, но не можа да ги изтласка. Те спряха инвазията, когато сами пожелаха, и подписаха примирие. Но К’рок ме накара да погледна по друг начин на тези събития. Той смята, че някакъв могъщ и непобедим войн е прогонил драките от тяхната собствена територия. И сега съм склонен да се съглася с него.

— Да не е съществото, което видяхме в находището?

— Възможно е да е представител на тази раса. Или може да е нещо друго. Драките така и не успяха да го изровят, за да проверят подозренията си. Но от страх да не узнаем тайната, предпочетоха да го унищожат.

Колин потупа Джек по крака.

— Е, момчето ми. Ще ти призная, че всички тези интриги ужасно ме изморяват. И зад твоята поява тук стои някаква мрачна тайна.

Джек сви рамене.

— Да се озова в Лазертаун си бе чиста случайност. Трябваше да съм мъртъв. Имам врагове, които са готови да платят щедро, за да видят трупа ми. Но за щастие терминаторът се е поддал на алчността си и ме е продал на миньорския картел. След това са ме замразили и така се озовах тук.

— Няма нищо случайно — поклати глава Колин. — Повявай ми. Какво пък, желая ви късмет и на двамата. Амбър, ако решиш да постъпваш при нас, потърси ме. Сигурно ще имам полза от служител с твоя кураж и съобразителност. След тези думи Колин стана и напусна стаята.

Амбър продължаваше да седи, сякаш обмисляше последните му думи. После изведнъж протегна ръка и плесна Джек по рамото.

— Не там! Боли.

— Ах, ти, негоднико. Има ли място, където да не те боли? Но какво стана с фантом? Трябваше да си мъртъв, но лекарите казаха, че когато те докарали тук, буквално си оздравял пред очите им, и то без да правят нищо. Не ме гледай така. Накарах да проверят стаята за подслушвателни устройства, така че всичко е наред.

Думите й го развълнуваха.

Той я улови за ръката.

— Значи не ме е напуснал. Във всеки случай не напълно…

— Не, щом те е излекувал. Но аз не мога да го открия.

— Вероятно е под стрес от преживяното.

— Каква е историята с онзи тип — Сташ? Колин ми каза, че бил убиец. Между другото, настанен е през няколко стаи. Ръката му е смазана.

— Зная. Смяташе да опита да премахне Колин.

— Какво общо има с теб?

— Нищо на пръв поглед, освен че по някакъв начин е узнал за интереса на Уинтън към моята особа, придружен с доста солидно възнаграждение… и е решил да се възползва.

— Уинтън! — подскочи Амбър.

— Да. След като научил, че не съм мъртъв, пратил да ме търсят навсякъде, включително и в Лазертаун. Сташ възнамеряваше да ме продаде веднага щом приключи с другата работа.

— О, Джек — тя втренчи поглед в него. — Той няма да се откаже.

— Така е — отвърна тихо Джек. — Нито пък аз. Уинтън ми е длъжник за Милос и Кларон и за погубения ми живот. Доминионският кораб, който преследваше драките, не се е озовал тук случайно. Бил е пратен преди седмици.

— Уинтън?

— Или самият Пепус.

— Но, Джек! Императорът е изпратил кораб за теб. Има и почетен патрул, който те чака в хотела.

— Ще тръгнем с тях, но искам да си нащрек. К’рок ме научи на някои неща. Като например, че не бива да мисля само за себе си. И макар да беше командир при драките, той се смяташе за последния представител на своята раса. Когато дойде моментът да избира, не се поколеба дори за миг. Аз също няма да се поколебая.

— А какво ще стане с фантом?

— И той ще дойде с мен. Преди находището да бъде разрушено, успях да зърна съществото вътре — и фантом го видя чрез мен. То го викаше и фантом му отвръщаше. Близостта му го разтърси дълбоко. Не знам какво представлява фантом, Амбър, но не мисля, че е берсеркер. Според мен е нещо различно — нещо много повече.

Младата жена се наведе напред и внимателно обхвана с ръце врата му.

— Като онези войни, които според К’рок са притиснали драките?

— Може би. — Той примижа. Беше му приятно да го докосва.

— Какво ни чака сега?

— Първо, да открием фантом. Къде е костюмът?

— В склада. Признателните граждани на Лазертаун не само го почистиха, но и — забележи, съвсем безплатно — подсилиха флексобрънките с норцитови пластини. Сега вече наистина ще бъдеш неуязвим.

— Да се надяваме — засмя се накриво Джек.