Мирча Елиаде
Образи и символи (35) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Перлата в магията и в медицината

Цялата история на перлата е още едно свидетелство за това как може да деградира един първоначален, метафизически смисъл. Това, което в даден момент е било космологически символ, наситен със свещени, благотворни сили предмет, с течение на времето се е превърнало в елемент от украса, чиито естетически качества и икономическа стойност все пак се оценяват по достойнство. Но промяната от перлата — емблема на абсолютната реалност до перлата — „скъпоценно бижу“, за каквато я смятаме в наши дни, е станала на няколко етапа. В медицината, например, както източната, така и западната, перлата е играла важна роля. Такур анализира подробно медицинските свойства на бисера, който се използва против кръвотечения и жълтеница и лекува обзетите от бесове и лудите.^[1] Всъщност, индуският автор само продължава една дълга медицинска традиция: още такива знаменити лечители като Карака и Сушрута препоръчват използването на перлата.^[2] В своя трактат Rajanigantu (varga XIII) кашмирският лекар Нарахари (около 1240 г.) пише, че перлата цери болките в очите, че е ефикасен антидот при отравяне, че лекува охтиката и, накрая, че дава сила и здраве.^[3] В Kathâsaritsâgara е написано, че подобно на еликсирите на алхимиците, перлата „прогонва отровата, демоните, старостта и болестта“. В Harshacarîta пък се напомня, че перлата се е родила от сълзите на бога на Луната и че лунният й произход — тъй като луната е „извор на вечно целителната амброзия“ — я превръща в антидот при всякакво отравяне.^[4] Китайските лечители използвали единствено непродупчената „девствена перла“, понеже се смятало, че тя цери всички очни болести. Арабската медицина приписва на перлата същите лечебни свойства.^[5]

От VIII век използването на перлата за медицински цели се разпространява и в Европа и този скъпоценен камък започва да бъде много търсен (Кунц и Стивънсън, цит. произв., стр.311). Албертус Магнус препоръчва употребата му (пак там, стр.311). В своята Margaritologia (1637 г.), Малахиас Гейгер се занимава изключително с медицинското използване на перлата, твърдейки, че я прилага с успех при лечението на епилепсията, лудостта и меланхолията (пак там, стр.312). Друг автор подчертава ефикасното действие на перлата за засилване дейността на сърцето и за лечение на меланхолията (пак там, стр.312). Френсис Бейкън пък я нарежда сред церовете за дълголетие (пак там, стр.313).

От само себе си се разбира, че ролята на перлата в медицината на толкова различни цивилизации е само следствие от важното значение, което е имала първоначално тя в религията и магията. След като вече е била емблема на водната и сътворяващата сила, перлата се превръща — наистина през една по-късна епоха — в тонизиращо, възбуждащо средство и същевременно в лек за лудостта и меланхолията, две болести, влияещи се от луната^[6] и следователно чувствителни към въздействието на всяка емблема на Жената, на Водата, на Еротиката. Ролята й в лечението на очните болести и като противоотрова е наследство от митичните връзки, правени между перлата и змиите. В не един район по света хората са вярвали, че тези безценни камъни са се отронили от главите на змиите или са изпаднали от гърлата на драконите.^[7] В Китай се вярва, че драконът винаги крие в устата си по някоя перла или друг скъпоценен камък^[8] и не едно произведение на изкуството изобразява дракон с перла в зиналата си паст.^[9] Този иконографски мотив произтича от много древна и доста сложна символика, чието изучаване би ни отвело прекалено далеч.^[10]

Накрая бихме желали да споменем и свойството да носи дълголетие, което Френсис Бейкън приписва на перлата. А това е и едно от главните качества на този скъпоценен камък. Смятало се е, че когато човек го носи по тялото си, както впрочем и раковината, той се свързва със самите всемирни източници на енергия, на плодовитост и на плодородие. Щом този вътрешен, душевен образ престанал да съответства на открития от човека нов Космос, или когато, по други причини, споменът за него е отслабнал и се е изродил, свещеният някога предмет все пак е запазил стойността и значението си, но те вече са се определяли на друго ниво.

На границата между магията и медицината, перлата изпълнява двусмислената роля на талисман;^[11] това, което преди е носило плодородие и е осигурявало идеална съдба post mortem, постепенно се превръща в непрекъснат извор на благополучие.^[12] В Индия това схващане се е запазило до доста късно. „Перлата трябва винаги да се носи като амулет от тези, които желаят благополучие“, казва Будабата.^[13] Доказателството, че перлата е проникнала в медицината след като първоначално е играла известната ни вече роля в магията и еротико-погребалната символика се състои във факта, че в някои райони на света раковините наистина притежават лечебни свойства. В Китай те са толкова добре известни на лекаря, колкото са скъпи и нужни на магьосника.^[14] Същото се отнася и за някои племена в Америка.^[15]

Извън познатите ни от магията и медицината стойност и значение, морските раковини често са били използвани и като монети. Сведенията, които са ни дали Джексън и някои други автори в това отношение са достатъчно достоверни и убедителни.^[16] Карлгрен, който доказа използването на раковините като парично средство в Китай, смята, че обичаят да се лепи монета на челото е само реминисценция от времената, когато раковината е била носена като амулет.^[17] Символичната свещена стойност на морската раковина и на перлата постепенно се превръща в светска. Но безценното естество на предмета не е загубило нищо от тази промяна в оценката и значението му. В него постоянно е концентрирана мощта, той е сила и субстанция; и накрая, той си остава неизменно взаимообвързан с „действителността“, с живота и плодородието.