Мирча Елиаде
Образи и символи (34) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Images et symboles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (30 септември 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Мирча Елиаде. Образи и символи

Френска. Първо издание

Редактор: Георги Цанков

Художник: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

Оформление: Калина Павлова

ИК „Прозорец“, София, 1998

ISBN: 954-733-026-8

 

© Лиляна Цанева, превод

© Буян Филчев, художник

© ИК „Прозорец“ ООД, 1998 г.

Печат ДФ „Балкан прес“ ЕАД

 

Mircea Eliade

Images et symboles

Gallimard

© Gallimard, 1952 г., преиздаден в 1980 г.

Този труд бе първоначално издаден в поредицата ЕСЕТА на издателство Gallimard през 1952 г.

 

Cet ouvrage, publié dans le cadre du programme de participation â la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministère Français des Affaires Etrangères, de l’Ambassade de France en Bulgarie et de l’Institut Français.

 

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от NomaD

Ролята на раковините в погребалните вярвания

Сексуалната и гинекологическа символика на морските раковини и на стридите има, както вече казахме, и духовно значение: „второто раждане“, осъществено с посвещението, става възможно благодарение на същия неизчерпаем извор, който поддържа космическия живот. От там произтича и ролята на раковините и на перлите в погребалните обичаи; покойникът не се разделя с космическата сила, която е захранвала и ръководила живота му. Ето защо в китайските гробове се открива нефрит; наситен с yang — мъжкия, слънчевия, „сухия“ принцип — поради самото си естество нефритът се противопоставя на разложението. „Ако се запушат със злато и нефрит деветте отвора на трупа, той ще бъде предпазен от гниенето“, пише алхимикът Ко Хюнг.[1] А в трактата T’ao Hung Cing (V век) откриваме следните уточнения: „Ако при отварянето на стар гроб трупът изглежда като жив отвътре, знайте, че отвътре и отвън на тялото има голямо количество злато и нефрит. Според правилата, установени от династията Хан, принцовете и високопоставените благородници били погребвани с украсените си с перли дрехи, а до телата им били поставяни нефритени кутии, чието предназначение било да предпазват тялото от разложение“.[2] Направените неотдавна разкопки потвърдиха написаното от Ко Хюнг относно нефрита, „с който се запушват деветте отвора на трупа“, твърдение, което бе събудило съмнение в не един автор.[3]

Според вярванията, нефритът и раковините спомагат за осигуряването на прекрасна съдба в отвъдното; и ако, както се смята, полускъпоценният камък предпазва трупа от разлагане, то перлите и раковините подготвят умрелия за ново раждане. Според Ли Ки, ковчегът е бил украсен с „пет реда ценни раковини“ и с „квадратни плочки от нефрит“.[4] Освен стридата pei при китайския погребален култ е била използвана и най-голямата и тънка мида shen. Дъното на гроба било застилано с миди и двучерупчести мекотели (Карлгрен, Some fecundity symbols, стр.41). Ченг Хюан е дал следното обяснение на този обичай: „Преди да се спусне ковчегът, дъното на гроба трябва да се покрие с shen, за да се попречи на влагата да проникне в него“ (пак там). В устата на умрелия слагали перли, а погребалният ритуал, предназначен за Върховните владетели от династията Хан уточнява, че „устата им трябва да бъде напълнена с ориз, перли и нефрит, съобразно с установения преди много години обичай при тези церемонии“.[5] Бели раковини кори са били намерени дори в предисторическите поселища Пю-Чао.[6] Както ще. видим по-нататък, протоисторическата китайска керамика също е била силно повлияна от символиката на раковината.

Не по-маловажна роля играят раковините и в индийските погребални церемонии. При тях се тръби с раковина и пътят, водещ от дома на умрелия до гробището се обсипва с раковини. В някои провинции устата на починалия се напълва с перли (Андерсон, стр.299). Установено е, че същият обичай е разпространен и на о-в Борнео, където индуското влияние вероятно се е смесило с някакъв местен ритуал.[7] В Африка дъното на гроба се застила с дебел пласт раковини.[8] Този обичай е често срещан при много древни американски народи и племена (виж по-долу). Значителни количества черупки от разни мекотели, морски и други раковини, естествени и изкуствени перли са открити в предисторически поселища, най-често в гробове. При разкопките в пещерата в Ложери (в долината на Везер, окръг Дордона), датираща от палеолита, археолозите разкрили много черупки на мекотели от средиземноморските видове Cypraea Pyrum и C. lurida. Те били разположени симетрично, по двойки, по целия скелет: четири на челото, по една на всяка ръка, по две на всеки крак, четири до коленете и до глезените. В пещерата Кавийон били намерени близо осем хиляди морски раковини, повечето от които боядисани в червено, а една десета от тях били продупчени.[9] В Кроманьон пък били открити повече от триста продупчени раковини от вида Littorina littorea (Дешлет, цит. труд, стр.208). На друго място, един женски скелет, покрит изцяло с мидени черупки е бил намерен до скелета на мъж, погребан с богати украшения и с корона, направени от продупчени раковини. Мъжът от Комб-Капел също е бил погребан с подобна украса — наниз от продупчени раковини.[10] Това обстоятелство вероятно е подтикнало Менаж да се запита: „Защо скелетът от Ложри-Бас (Дордона) е с огърлица от средиземноморски раковини, а скелетът от Кро-Маньон — с украшение, изработено от черупки на мекотели от океана? Защо в земните пластове в Грималди (на Лазурния бряг) са намерени черупки от миди, вадени край бреговете на Атлантическия океан? И как така в Понт-а-Лес (Белгия) са открити раковини, събирани през терциера в околностите на Реймс?“[11] Тези факти твърде вероятно биха могли да се обяснят със скитническия живот на човека през четвъртичната ера, но в случая за нас е по-важно, че те представляват допълнително доказателство за магическо-религиозното значение, придавано на раковините от предисторическите народи.

Раковини са били открити и в египетските гробове от епохата преди династиите. Египтяните дълго време са носели като амулети черупки на мекотели от Червено море.[12] При разкопки на о-в Крит археолозите са установили аналогично изобилие от черупки и раковини. Във Фестос, в един пласт от епохата на неолита, те открили глинено изображение на жена и до него — черупки от pelunculus, чието религиозно предназначение не буди никакво съмнение.[13] Разкопките, извършени под ръководството на сър Артър Еванс позволиха да се определи по-ясно магическото значение и култовата функция на раковините (вж. Palace of Minos, I, стр.517 и сл.). При тях бе установено, че рисунките с мотиви на мидени и други черупки на мекотели са много често срещано явление и че това непрекъснато повторение се дължи не толкова на декоративната красота на мотива, колкото на символиката му (пак там, стр.519, фиг. 377, 378). Едно безспорно забележително откритие в тази насока, което би подсигурило прехода между евроафриканския културен цикъл и Източна Азия, бе направено от Пампели в Ану (Андерсон, стр.298). И Андерсон, на свой ред, намерил раковини в Йанг Чао Тън, в Ша Чинг (в пустинята Чен Фу), тоест в праисторически поселища, където погребалните урни се отличават с толкова характерните рисунки, наречени впоследствие „death pattern“ и „cowrie pattern“ и чиято символика: смърт-възраждане вече не буди и сянка от съмнение (Андерсон, пак там, стр.322 и сл.). Един много древен японски обичай се обяснява със сходни вярвания: като намазва тялото си с прах от раковини, човек осигурява своето възраждане (Курт Сингер, цит. произв., стр.51).

Ролята на перлите и раковините в погребалните ритуали изглежда е била от изключително значение за туземните народи в двете Америки. Събраната от Джексън документация е достатъчно красноречива в това отношение.[14] По отношение на индианците от Флорида, Стритър пише, че „както в Египет по времето на Клеопатра, така и гробниците на царете във Флорида са били украсени с перли. Воините на Зото намерили в един от големите храмове дървени ковчези с балсамирани мъртъвци, а до тях били поставени кошнички, напълнени догоре с перли. Храмът в Толомеко се отличавал с най-голямото си изобилие от перли: високите му зидове и покривът били покрити със седеф, нанизи от бисери и пера висели по стените; върху ковчезите на царете били поставени украсените им с перли щитове, а насред храма — глинени гърнета, пълни със скъпоценни перли“.[15] С подробните си описания на тържествата, организирани при мумифицирането на индианските царе във Виржиния, Уилби доказа съществената роля, отредена на перлите в погребалните церемонии.[16] Зелиа Нутъл откри в Мексико дебел слой от раковини на върха на една пирамида, в чийто център се намирали гробовете.[17] А това са само няколко свидетелства, отнасящи се до индианците в Америка.[18] Откритите в някои райони (например в Юкатан) парчета желязо[19] до перлите и раковините доказват желанието да се приближи покойният до всички разполагаеми източници на магическа енергия, като в дадения случай, подобно на остров Крит, желязото е играло ролята, изпълнявана в Китай от нефрита и от златото.[20]

В пещерата Махаксай (Лаос) Мадлен Колани откри секири, планински кристали и множество черупки от Cypraea[21] като същевременно успя да докаже погребалния характер и магическата функция на топорите.[22] Всички изброени предмети били сложени в гроба, за да осигурят на покойника най-добри условия в отвъдното.

Значителни количества черупки от стриди и морски раковини са намерени в много предисторически, доста отдалечени едно от друго заселища. Така например Cypraea moneta били открити в прочутия кубански некропол, в Северен Кавказ (XIV в.пр.Хр.), а други раковини — около Киев в гробове на скитите, които спадат към Ананинската цивилизация в Западен Урал. Аналогични натрупвания в земните пластове били разкрити в Босна, във Франция, Англия, Германия и най-вече по Балтийското крайбрежие, където древните хора вече търсели кехлибар.[23]

Преценката, че при изработката на различните погребални ритуални предмети главната роля е отредена на перлите се потвърждава и от наличието на изкуствени перли. Нювенхус е изследвал направените от камък или от порцелан екземпляри, с които често си служат жителите на Борнео. Произходът на най-древните от тях остава и до днес неизвестен, а най-новите идват от Сингапур, но в повечето случаи са изработени в Европа — в Яблонц (Бохемия), в Бирмингам, в Мурано.[24] Мадлен Колани дава следното обяснение на ролята на тези перли в селскостопанските тържества, в приношенията или при погребалните церемонии в Лаос: „Мъртвите са запасени с перли за небесния им живот; те се напъхват в естествените отвори на трупа. В наши дни умрелите се погребват с колани, шапчици и дрехи, украсени с перли. След като тялото се разложи, перлите се откъсват…“.[25] Същата авторка е намерила заровени в близост до мегалитите в Тран Нин много, понякога стотици от малките стъклени топчета: „Тези древни перли навярно са играли важна роля в живота на народа от страната на глинените гърнета. Онези, които ние открихме, бяха заровени в земята, за да служат на покойниците. Те бяха доста по-простички от изобразените от г-н Нювенхус. Дали са били само и единствено погребални атрибути? Не знаем“ (цит. произв., стр.109). В близост до тези архаични перли, изровени в Горен Лаос, се намирали бронзови звънчета. Впрочем, връзката между метал и перли (раковини и т.н.) е често срещано явление; тя продължава да се прави в някои тихоокеански райони. Мадлен Колани припомня, че „в наши дни жените от племето даяк на остров Борнео носят огърлици с много звънчета“ (пак там, стр.199, фиг. 24).

Изкуствените перли представляват красноречив пример за постепенното отслабване на първоначалния им метафизически смисъл, изтикан от вторичното, вече само магическо значение. Перлите винаги са черпели свещената си сила от своя морски произход и от гинекологичната си символика. Вероятността всички народи и племена, използвали перли и раковини в магическите си и погребални церемонии да са схващали тази символика е твърде малка; дори ако допуснем, че е била осъзнавана, тя навярно е достигала до умовете и сърцата на ограничени кръгове от обществото. Било защото са заимствали магическото понятие за перлата от народи и племена с по-висока степен на културно развитие, с които са общували, било защото с течение на времето тяхното собствено понятие се е оформило под влиянието на чужди елементи, но фактите говорят недвусмислено, че някои народности са въвели в церемониите си изкуствени предмети, чието очевидно предназначение е било да приличат на „свещените модели“. Този случай на „заместване“ не е единствен по рода си. Всеизвестна е космологическата стойност на lapis-lazuli в Месопотамия. Камъкът е със същия син цвят като звездното небе, в чиято свещена сила участва и той.[26] Впрочем, аналогично схващане е било разпространено и в предколумбова Америка. В няколко древни гроба на един еквадорски остров са били намерени двадесет и осем парчета от lapis-lazuli, издялани във формата на цилиндър и доста добре изгладени. Впоследствие обаче е било доказано, че тези късове от lapis-lazuli не са принадлежали на туземните жители на острова; учените предполагат, че те са били оставени там от пришълци от материка, дошли на острова, за да изпълнят някакви свои ритуали или свещени церемонии.[27]

Важно е да се отбележи, че в Западна Африка също се придава изключително значение на изкуствените сини камъни. Винер е събрал богата документация по този въпрос.[28] Може да се твърди със сигурност, че символиката и религиозната стойност на сините камъни се обясняват с идеята за свещената сила, в която те участват благодарение на небесния си цвят. Идея често непозната, зле разбрана или „изкривена“ от някои представители на тези народи, които многократно са заимствали обектите на култа или символите си от някоя по-напреднала в културно отношение общност, без да схванат нормалното им значение, тъй като най-често то се оказва недостъпно за развитието им. Тази констатация позволява да се предположи, че прочутите оцветени фалшиви геми, проникнали от Египет, Месопотамия, от римския Ориент чак до Далечния Изток, в даден момент са имали магическо значение, произтекло несъмнено от естествения им модел или от геометрическата символика, която носят в себе си.[29]

Свещеното естество на раковините се пренася върху изображението им, както и върху декоративните мотиви, чийто основен елемент е спиралата. В Кансу (от периода Ма Чанг) са намерени множество погребални урни, украсени с „cowrie-pattern“.[30] От друга страна, Андерсън тълкува фигурата, която преобладава по урните в Пан Шан като комплект от четири великолепни спирали.[31] Има обаче един факт, който заслужава да бъде отбелязан: този мотив се среща единствено по погребалните урни, но никога не е използван за украса на керамичните изделия за всекидневна употреба.[32] Така, метафизическото и ритуално значение на „cowrie-pattern“ („death-pattern“) се оказва напълно установено. Този декоративен мотив, присъщ на китайската керамика, играе активна роля в култа, посветен на мъртвите. Образът на раковината или геометричните елементи, извлечени от схематичното й изобразяване, свързват покойника с космическите сили, които управляват плодородието, раждането и живота. Тъй като именно символиката на раковината е тази, която има реална религиозна стойност: образът е със свое собствено въздействие при обредите за мъртвите и затова няма значение дали то се осъществява чрез самата раковина или просто чрез декоративния мотив на спиралата или на „cowrie-pattern“. Това обяснява и наличието както на раковини, така и на погребални урни, украсени с „cowrie-pattern“ в праисторическите китайски поселища.[33]

Находките в Китай не са единствените, които потвърждават магическата функция на този погребален декоративен мотив. Ханна Райд отбеляза приликите между „death-pattern“ от предисторическата китайска керамика и рисунките по урните на скандинавските народи, сътворени през епохата на мегалита.[34] От друга страна, Андерсън забелязва някои аналогии между урните в Кансу и изрисуваните керамични изделия в Южна Русия (Триполие), аналогии, проучени и от проф. Богажевски. Впрочем, мотивът със спиралата се среща и на много други места в Европа, Америка, Азия.[35] Тук трябва обаче да подчертаем, че символиката на спиралата е доста сложна, а „произходът“ й — все още неизяснен.[36] Но междувременно можем поне да приемем като твърдо установен фактът, че символиката на спиралата е многозначна, че тя е тясно свързана с Луната, мълнията, водите, плодовитостта, раждането, живота в отвъдното. И раковината, както вече видяхме, не се свърза само и единствено с култа към мъртвите. Тя се появява при всички съществени моменти в живота на човека и на колектива: раждане, посвещение, сключване на брак, смърт, селскостопански празници, религиозни церемонии и т.н.

Бележки

[1] В. Laufer, Jade, a study in Chinese Archaeology and Religion (Field Museum, Чикаго, 1912 г.), стр.299, бележка.

[2] Laufer, цит. произв., стр.299. Виж също Karlgren, Some fecundity symbols, стр.22 и сл.; Giseler, Les Symboles de jade dans le taoïsme (Revue d’Histoire des Religions, 1932 г., т. 105, стр.158–181).

[3] C. Hentze, Les Figurines de la céramique funéraire (Дрезден, 1928 г.), стр.V. Вж също C. Hentze, Les Jades archanques en Chine (Artibus Asiae, III, 1928–1929 г., стр.96–110); същия автор, „Les Jades Pi et les symboles solaires“ (пак там, стр.199-216; т. IV, стр.35–41).

[4] S. Couvreur, Li Ki, том II (Ho Kien Fou, 2-po изд. 1913 г.) стр.252. Виж също Couvreur, Tso tchouan, прев. на фр., т. I, стр.259.

[5] De Groot, Religious System of China (1892 г.), I, стр.277.

[6] Andersson, цит. произв., стр.323. Кори се откриват дори в гробове, датиращи от края на палеолита; виж К. Singer, цит. произв., стр.50.

[7] Kunz u Stevenson, The Book of the Pearl, стр.310.

[8] Виж Robert Hertz, Mélanges de sociologie religieuse et de folklore (Париж, 1928 г.), стр.10.

[9] Dèchelette, Manuel d archéologie préhistorique celtique et gallo-romaine, 2-ро изд. (Париж, 1924 г.), т. I, стр.208.

[10] Виж: Osborn, Men of the Old Stone age, стр.304, 305.

[11] Th. Mainage, Les Religions de la préhistoire. I. L’Age paléolithique (Париж, 1921 г.), стр.96–97.

[12] Sir E. Wallis Budge, Amulets and Superstitions (Оксфорд, 1930 г.), стр.73.

[13] Sir Arthur Evans, The Palace of Minos, том I (Лондон, 1921 г.), стр.37.

[14] Jackson, The geographical distribution of the use of Pearls and Pearl-Shell, препечатана в Shells as evidence of the migrations of early culture, стр.72 и сл. Вж също и стр.112 и сл.

[15] Jackson, Shells, стр.116–117.

[16] С. С. Willoughby, The Virginia Indians in the seventeenth century (The American Anthropologist, m. IX, №I, януари 1907 г., стр.57–86), стр.61, 62.

[17] Виж W. J. Perry, The Children of the Sun, стр.66. Индианците, които живеят по крайбрежната ивица на Калифорнийския залив и чието културно равнище си остава извънредно първобитен, покриват мъртъвците си с черупка на костенурка, пак там, стр.250. Поради факта, че е морско животно, костенурката действително се свързва тясно с водите и с луната.

[18] Kunz и Stevenson, The Book of the Pearl, стр.485 и сл.

[19] Stephens, Incidents of travel in Yucatan, г. II, стр.344, цитиран от Andrée, Die Metalle bei den Naturvölkers (Лайпциг, 1884 г.), стр.136.

[20] Виж нашия труд Metallurgy, Magic and Alchemy, стр.12 (Zalmoxis, I, стр.94).

[21] Madeleine Colani, Haches et bijoux. République de l’Equateur, Insulinde, Eurasie. (B.E.F.E.O., XXXV, 1935 г., факсимиле 2, стр.313–362), стр.347.

[22] Виж също Hanna Rydh, On Symbolism in mortuary ceramics (Bull, of the Museum of Far Eastern Antiquities, №I, Стокхолм, 1929 г., стр.71–121), стр.114 и сл.

[23] Andersson, цит. произв., стр.299 и сл.; Jackson, The geographical distribution, passim.

[24] Nieuwenhuis, Kunstperlen und ihre kulturelle Bedeutung (Intern. Archiv f. Ethnographie, т. 16, стр.135–153).

[25] Madeleine Colani, Essai d’ethnographie comparée (В. Е. F. Е. О., том XXXVI. 1936 г., стр.197–280), стр.198 и сл.

[26] Ernst Darmstaedter, Der babylonisch-assyrische Lasurstein (в Studien für Geschichte der Chemie, Festgabe Ed. von Lippmann, Берлин, 1927 г., стр.1–8). Виж книгата ни Cosmologie si alchimie babiloniana, стр.51 и сл.

[27] George F. Kunz, The Magic of Jewels and Charms (Филаделфия-Лондон, 1915 г.), стр.308.

[28] Leon Wiener, Africa and the discovery of America (Филаделфия, 1920–1922 г.), том II, стр.237-248; виж нашата книга Cosmologie si alchimie babiloniana, стр.56 и сл.

[29] С. G. Seligman and H. C. Beck, Far eastern glass: some western origins (Bulletin of the Museum of Far Eastern Antiquities, №10, Стокхолм, 1938 г., стр.1–64).

[30] Andersson, Children of the yellow earth, cmp. 323; On symbolism in the prehistoric painted ceramics of China (Bulletin of the Museum of Far East ern Antiquities, том I, 1929 г., стр.66 и сл.).

[31] Children of the yellow earth, стр.324.

[32] Andersson, On symbolism in the prehistoric painted ceramics. Hanna Rydh, Symbolism in mortuary ceramics cmp. 81 и сл. Виж Carl Hentze, Mythes et symboles lunaires (Антверпен, 1932 г.), стр.118 и сл.

[33] Andersson, Children of the yellows earth, стр.323 и сл.

[34] Symbolism in mortuary ceramics, по-специално стр.72 и сл.

[35] Madeleine Colani, Haches et bijoux, стр.351 и сл.

[36] Виж трудовете на Andersson и на Hentze. Вж също L. Siret, Origine et signification du décor spirale (XV международен конгрес по Антропология, Португалия, 1930 г., стр.465-482: рационалистично обяснение). По въпроса за символиката на морската раковина в индуските теология и изкуство, еж. A. Coomaraswamy, Elements ofbuddhist Iconography (Кеймбридж, 1935 г.), стр.77-78; A new approach to the Vedas (Лондон, 1933 г.), стр.91, бел.67.