Мирча Елиаде
Образи и символи (32) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Images et symboles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (30 септември 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Мирча Елиаде. Образи и символи

Френска. Първо издание

Редактор: Георги Цанков

Художник: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

Оформление: Калина Павлова

ИК „Прозорец“, София, 1998

ISBN: 954-733-026-8

 

© Лиляна Цанева, превод

© Буян Филчев, художник

© ИК „Прозорец“ ООД, 1998 г.

Печат ДФ „Балкан прес“ ЕАД

 

Mircea Eliade

Images et symboles

Gallimard

© Gallimard, 1952 г., преиздаден в 1980 г.

Този труд бе първоначално издаден в поредицата ЕСЕТА на издателство Gallimard през 1952 г.

 

Cet ouvrage, publié dans le cadre du programme de participation â la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministère Français des Affaires Etrangères, de l’Ambassade de France en Bulgarie et de l’Institut Français.

 

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от NomaD

Символика на плодовитостта

Приликата на стридите и морските раковини с вулвата навярно много повече от водния произход и лунната символика е допринесла за толкова широкото разпространение на вярата в техните магически свойства.[1] Впрочем, понякога аналогията е вписана в самите термини, обозначаващи някои двучерупчести мекотели: свидетелство за това е старото датско наименование на стридата — kudefisk (kude = вулва; виж Карлгрен, стр.34, бележка от автора). Голямата прилика на черупката с женските гениталии е отбелязана и в Япония.[2] По този начин морската раковина и стридите участват в магическата мощ на матката. В нея присъстват и изпълняват своите функции съзидателните сили, избликващи като от непресъхващ извор от съвкупната емблема на женския принцип. Ето защо, носени като амулет или украса не върху дрехите, а на голо, стридите, морските раковини и перлите зареждат жената с енергия, която благоприятства нейната плодовитост и същевременно я предпазва от пакостните сили и от злата съдба. Жените от племето Акамба се опасват с украсени с черупки от стриди колани, които свалят едва след раждането на първото си дете.[3] Впрочем, стридите са най-подходящият сватбен подарък. В Южна Индия девойките носят огърлици от морски раковини[4] и съвременната индуска терапевтика използва праха от бисери, заради неговите подсилващи и възбуждащи свойства:[5] ето още едно „научно“ приложение, конкретно, непосредствено, на архаична символика, чийто смисъл е вече полуразбираем.

Космологическата функция и магическата стойност на перлата са били познати още от ведическите времена. Един химн от Atharva Veda (IV, 10) я възхвалява така: „Родена от вятъра, от въздуха, от мълнията, от светлината, дано родената от златото раковина и перлата да могат да ни защитават от страха! С раковината, родена от океана, първата от всички сияйни неща, ние убиваме демоните (raksas) и побеждаваме всепоглъщащите (демони). С раковината (надмогваме) болестта, бедността… Раковината е нашият универсален лек; перлата ни предпазва от страха. Родена от небето, родена от морето, донесена от Синдху, тази раковина, родена от златото, е за нас скъпоценността (mani), която удължава живота. Родена от морето скъпоценност, слънце, родено от облака, нека тя ни закриля от всички страни от стрелите на Боговете и от Асура. Ти си едно от златата («перлата» е едно от имената на златото), ти си родена от Луната (Sôma), ти украсяваш колесницата, ти блестиш на колчана за стрели. Удължи живота ни! Костта на боговете се е превърнала в перла; тя (костта) се ражда и се движи сред водите. Привързвам те за живота, за якостта и силата, за дългия живот, живота от сто есени. Нека перлата да те пази!“

От своя страна, китайската медицина смята перлата за великолепно лекарство заради оплодотворителните и и гинекологични свойства.[6] Според едно японско поверие, някои миди помагат при раждането, откъдето произтича и наименованието им: „миди — лесно раждане“ (Андерсон, Children of the yellow earth, стр.304). В Китай препоръчват да не се дава на бременните жени един вид стрида, която има свойството да ускори раждането (Карлгрен, стр.36). Стридите, съдържащи изключително принципа yin улесняват раждането, но понякога прекалено го ускоряват. Впрочем, китайските автори са отбелязали приликата между развилата се в мидата перла и зародиша. В Pei ya (XI в.) се казва за стридата pang, че „бременна с перлата“, тя е като (жената), носеща плода в корема си и затова pang се нарича „корема на перлата“ (Карлгрен, стр.36).

При гърците перлата е била символ на любовта и на задомяването.[7] Впрочем, още от времето на предшествениците на древните елини раковините били тясно свързвани с Великите Богини.[8] Те били принасяни в дар на Афродита в Кипър, където богинята била заведена след раждането си от морската пяна (Плиний Стари, Естествена история, IX, 30; XXXII, 5). Митът за родената от морска раковина Афродита бил вероятно разпространен във всички средиземноморски земи. Големият поет Плавт, който превежда един стих от своя гръцки колега Дифил, е познавал преданието за нея: Te ex concha natam esse autumnant.[9] B Сирия богинята била наричана „Дамата с перлите“, в Антиохия — Маргарито.[10] Освен това, съчетанието Афродита-раковини е потвърдено от множество гравюри на раковини (Деона, цит. произв., стр.402). Уподобяването на морската раковина на женските гениталии несъмнено е било познато и на гърците. Раждането на Афродита в раковина е илюстрирало тази мистична връзка между богинята и нейния принцип. Точно тази символика на раждането и на възраждането вдъхновявала ритуалната функция на раковините.[11] Раковините са заели място сред погребалните ритуали благодарение на съзидателната си сила — като емблеми на всемирната матка. Подобна символика на възраждането не се премахва лесно: символизиращите възкресението раковини, открити в много римски погребални паметници, ще преминат и в християнското изкуство (Деона, стр.408). Впрочем, мъртвата често е отъждествявана с Венера: тя е изобразена на саркофага с голи гърди и с кацнал в краката й гълъб (пак там, стр.409); чрез това отъждествяване с първообраза на постоянно възраждащия се живот, мъртвата осигурява своето възкресение.

Морската раковина, перлите, охлювът съставляват навсякъде част от емблемите на любовта и на брака. Статуята на Камадева е украсена с раковини.[12] В Индия брачната церемония започва под силните звуци на голяма морска раковина, която жрецът или специално упълномощено от него лице надува.[13] Същата раковина (Turbinella pyrum) е и един от двата основни символа на Вишну. Една молитва много красноречиво отразява религиозните й свойства: „В устата на тази раковина се намира богът на Луната, от двете й страни стои Варуна, на гърба й Праджапати, на върха й Ганг, Сарасвати и всички останали свещени реки в трите свята, където, според божията заповед на Васудева, се правят умиванията. Главата на брахманите е в тази раковина. Ето защо обожаваме тази свята раковина. Слава на теб, свещена раковино, бъди благословена от всички богове, о ти, родената от морето и която Вишну държи в ръката си. Ние обожаваме свещената раковина, медитираме върху всичко свързано с нея. Да се превъзнесем в радостта!“[14]

При ацтеките охлювът обичайно символизирал зачеването, бременността, раждането.[15] При проучването на дъска XXVI от Codex Vaticanus, Кингсбъроу дешифрира обяснението на местните жители за свързването на мекотелото (sea-snail) с раждането по следния начин: „… както това морско животно излиза от черупката си, така и човекът се ражда от корема на майка си“.[16] Същото местно тълкуване се дава и на дъска XI от Codex Telleriano-Remensis (пак там, VI, стр.122.

Бележки

[1] Виж Aigremont, Muschel und Schnecke als Symbol der Vulva einst und jetzt (Anthropophyteia, 1909 г., VI, стр.35–40); J. J. Meyer, Trilogie altindischer Mächte und Feste der Vegetation (Цюрих, 1937 г.), том I, стр.233. Виж също списание Man, 1939–1942 г.

[2] Виж Andersson, Children of the yellow earth. Studies in prehistoric China (Лондон, 1934 г.), стр.305. Неолитният женски идол, публикуван от Dr. Kurt Singer (Cowrie and Baubo in early Japan, стр.51) представя една чудовищна вулва, която всъщност е само гигантска черупка, провесена на въже. Двучерупчестата раковина играе роля в мита за повторното раждане на О-Кунинуши. Според Курт Сингер, идолът би могъл да представлява Ама-но-Узуме-но-Микото, „Страшната Жена от Небето“, която танцува с повдигната рокля usque ad partes privatas (както се изразява Chamberlain) и която, чрез предизвикания от нея смях, принуждава Богинята-Слънце Аматерасу да излезе от пещерата, където се е скрила. Натуралистите от XVIII в. основавали своите класификации на мидите върху приликите с вулвата. В The evolution of the Dragon (Манчестър, 1919 г.), G. Elliot Smith цитира следните редове от Естествената история на Сенегал (XVIII в.) на Adamson: „Concha Venerea sie dicta quia partem foemineam quodam modo repraesentat: externe quidem per labiorum fissuram, interne vero propter cavitatem uterum mentientem.“

[3] Andersson, Children of the yellow earth, стр.304. Виж също C. K. Meek, Man, 1940 г.,№78

[4] Andersson, пак там, стр.304. Девойките Тиаги носят черупката на мекотело като символ на девствеността си; щом станат пълноценни жени, те трябва да я свалят от себе си.

[5] Kunz и Stevenson, The Book of the Pearl, стр.309, където е цитиран Sourindro Mohan Tagore, Mani-Mâlâ or a treatise on Gems (Калкута, 1881 г.).

[6] Виж J. W. Jackson, Shells as evidence of the migrations of early culture, стр.101; De Groot, The religions system of China, том I, Найден, 1898 г.), стр.217, 277

[7] Kunz u Stevenson, цит. произв. стр.307 и др.

[8] Виж Charles Picard, Les religions préhelléniques, стр.60, 80 и др.

[9] W. Déonna, Aphrodite a la coquille (Афродита с раковината) (Revue Archéologique, ноември-декември 1917 г., стр.312–416), стр.399.

[10] Déonna, стр.400. Hugo Winckler поддържа тезата за вавилонския произход на гръцката дума margarites, която, според него, произлиза от mâr-gallittu чрез асимилацията на l в r (както при Diglat-Tigris); виж Winckler, Himmels-und Wellenbild der Babylonier, 2-po изд., Лайпциг, 1903 г., стр.58, бел.1. Виж; изложението на хипотезите за произхода на думата margarites в Theologisches Wörterbuch zum Neuen Testament (G. Kittel), т. IV, стр.476.

[11] Виж Dictionnaire des antiquités, s.v. Butina; Forrer in Reallexicon, s.v. Muschelschmuck; Pauly-Wissova, s.v. Margaritai; Déonna, стр.406; G. Bellucci, Parallèles ethnographiques (Перуза, 1915 г.), стр.25-27; U. Pestallozza, Sulla rappresentazione di un pithos arcaico-beotico (Studi е Materiali di Storia délie Religioni, том XIV, 1938 г., cmp. 12–32), стр.14 и сл.; Hoernes-Menghin, Urgeschichte der bildenden Kunst in Europa (Виена, 1925 г.), стр.319, фиг. 1–4 (фигурки във формата на раковини, произхождащи от Тракия).

[12] J. J. Meyer, Trilogie Altindischer Mächte und Feste der Vegetation (Цюрих, 1937 г.), том I, cmp. 29.

[13] J. W. Jackson, Shell-Trumpets and their distribution in Old and New World (Manchester Memoirs, 1916 г., №8), стр.7.

[14] Hornell, The sacred Chunk of India (Madpac. Fisheries Publications, 1914 г.), цитиран също от Jackson, The Aztec Moon-Cult, стр.2–3. Виж и Arnould Locard, Les Coquilles sacrées dans les religions indiennes (Annales du Musée Guimet, т. VU, cmp. 292–306).

[15] Jackson, The Aztec Moon-Cult, навсякъде.

[16] Kingsborought, Antiquities of Mexico (Лондон, 1831–1848 г.), т. VI, стр.203.