Мирча Елиаде
Образи и символи (29) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Images et symboles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (30 септември 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Мирча Елиаде. Образи и символи

Френска. Първо издание

Редактор: Георги Цанков

Художник: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

Оформление: Калина Павлова

ИК „Прозорец“, София, 1998

ISBN: 954-733-026-8

 

© Лиляна Цанева, превод

© Буян Филчев, художник

© ИК „Прозорец“ ООД, 1998 г.

Печат ДФ „Балкан прес“ ЕАД

 

Mircea Eliade

Images et symboles

Gallimard

© Gallimard, 1952 г., преиздаден в 1980 г.

Този труд бе първоначално издаден в поредицата ЕСЕТА на издателство Gallimard през 1952 г.

 

Cet ouvrage, publié dans le cadre du programme de participation â la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministère Français des Affaires Etrangères, de l’Ambassade de France en Bulgarie et de l’Institut Français.

 

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от NomaD

Символика на „положенията-предели“

Съществуват и много други символични съвкупности, които охарактеризират с почти същите формулировки структурата на Космоса и „положението“ на човека в света. Вавилонската дума markasu, „връзка, въже“ в митологията обозначава „космическия принцип, обединяващ всички неща“, а също и „опората, могъществото и божествения закон, които заедно държат Вселената“[1]. Джуан Дзъ (гл. VI) също говори за „Дао“ като за „веригата на пълното сътворение“[2], а това ни напомня за индийската космологическа терминология. От друга страна, лабиринтът понякога се схваща като „възел“, който трябва да бъде „развързан“ и като понятие той се вписва в една метафизическо-ритуална група, съдържаща представите за трудност, опасност, смърт и за посвещение.[3] В един друг план, този на познанието и на мъдростта, се срещат сходни изрази: говори се за „избавлението“ от илюзиите (които в Индия се обозначават със същата дума като магията на Варуна — mâyâ), за стремежа да се „разкъса“ булото на недействителността, да се „развържат възлите“ на съществуването и т.н. Така се получава впечатлението, че положението на човека в света, в каквато и перспектива да бъде разглеждано то, винаги се изразява с ключови думи, съдържащи идеята за „връзване, за оковаване, за привързване“ и т.н. В магически план, човекът си служи с възли-амулети, за да се защити от връзките на демоните и магьосниците; в религиозен план, той се чувства „овързан“ от Бога, уловен в „примката“ му; обаче и смъртта също „връзва“, конкретно (трупът е „овързан“) или метафорично (демоните „връзват“ душата на починалия). Нещо повече: самият живот е едно „изтъкано платно“ (понякога магическо платно с космически размери, mâyâ) или „нишка“, на която се крепи животът на всеки смъртен. Изброените перспективи имат все пак някои общи точки: навсякъде крайната цел на човека е да се освободи от „връзките“: на мистичното посвещение в тайните на лабиринта, при което избраникът се научава да развързва лабиринтовия възел, за да е в състояние да го стори и тогава, когато душата ще го срещне след смъртта, отговаря философското, метафизическото посвещение, чието предназначение е да „разкъса“ булото на незнанието и да освободи душата от веригите на съществуването. Знае се, че в индийската мисъл господства жаждата за избавление и че най-характерната й терминология се свежда до съвсем популярни формулировки, като „окован с вериги — избавен“, „привързан-развързан“ и т.н.[4] Същите формулировки са използвани и в гръцката философия: в пещерата на Платон хората са оковани с вериги, които не им позволяват да се движат, нито да въртят глави (Кер., VII, 514 и сл.). Душата „след падането си е била уловена, тя е окована с вериги…; тя е, както се казва, в гроб и в пещера, но като се обръща към мислите, се освобождава от връзките си…“ (Плотин, Енеади, IV, 8, 4; сравни с IV, 8, 1: „За душата, пътят, който води към интелигентността минава през избавлението й от нейните връзки.“)

Тази многозначност на комплекса на „връзването“ (разгледан от нас в космологически, магически, религиозен, посветителски, метафизически и сотериологически план) се дължи вероятно на факта, че човекът разпознава в него някакъв първообраз на собственото си положение в света. От което следва, че той допринася най-напред за поставянето на дневен ред на въпрос от сферата на философската антропология, при чието разглеждане чисто философските изследвания биха спечелили много, ако не пренебрегват или подценяват свидетелствата и документите, отнасящи се до някои „пределни положения“ на древния човек. Защото, ако съвременната мисъл се гордее, че е преоткрила конкретния човек, тя трябва да е съвсем наясно, че анализите й се отнасят предимно до положението на съвременния човек от Запада и че така тя допуска грешки, дължащи се на липсата на универсално виждане, на своего рода човешки „провинциализъм“, което в крайна сметка я прави монотонна и безплодна.

От друга страна, комплексът на „връзването“ поставя, или по-скоро представлява проблем, интересуващ в най-висока степен историята на религиите. Не само чрез установените от него взаимоотношения между магията и религията, но най-вече защото ни разкрива това, което би могло да се нарече разпространение на магическо-религиозните форми и тяхната „физиология“: имаме чувството, че присъстваме на някакво „връзване“-първообраз, което се опитва да се осъществи както в различните планове на магическо-религиозния живот (космология, митология, магьосничество и т.н.), така и на отделните етажи на всеки от тези планове (например, голямата магия и малката магия; нападателното магьосничество и отбранителното магьосничество и т.н.). В известен смисъл може дори да се каже, че ако историческият или „историзираният“ „страшен владетел“ се мъчи да наподоби своя божествен първообраз — „бога-връзвач“, то и всеки магьосник също наподобява страшния владетел и неговия трансцендентен модел. От морфологическа гледна точка няма приемственост и директна връзка между Вритра, който „оковава с вериги“ Водите, Варуна, който „връзва“ виновните, демоните, които улавят мъртвите в своята „мрежа“ и магьосниците, връзващи с магическите си средства противника или пък развързващи жертвите на други магьосници. Структурата на всички тези действия е все една и съща. При настоящото състояние на познанията ни е трудно да уточним дали това еднообразие произтича от наподобяването, от „историческите“ заемки (в смисъла, който историческо-културната школа влага в тази дума) или то се обяснява с факта, че въпросните действия са резултат от самото положение на човека в света, тоест че са варианти на един и същи първообраз, изявяващ се последователно в многобройните планове и в различните културни сфери. Все пак изглежда сигурно, че поне при някои комплекси (например този на индоевропейското магическо господство) имаме работа с митическо-ритуални ансамбли, които исторически са взаимно обвързани. Но историческата действителност на индоевропейския комплекс на „връзването“ не означава непременно, че всички останали обичаи и магическо-религиозни вярвания, разпространени из целия свят и отнасящи се до сходен комплекс, са също „исторически“ (тоест произлизат от една-единствена древна даденост или са плод на преки или непреки влияния, на заемки и т.н.). За да стане още по-ясна мисълта ни, ще добавим, че ако отделният индоевропейски случай не води непременно до това заключение, то поне не го изключва и че от благоразумие въпросът трябва да остане открит.

Бележки

[1] S. Langdon, Semitic Mythology (Бостън, 1931 г.), стр.109. Много вавилонски храмове са наречени markas shamê и irshiti, „Връзка между Небето и Земята“, вж. Е. Burrows, Some cosmological patterns in babylonian religion (в тома Labyrinth, издаден от S. H. Hook, Лондон, 1935 г., стр.45–70), стр.47–48, бел.2. Едно древно шумерско наименование на храма е „dimgal на религията“. Burrows (стр.47, бел.7) предлага то да се превежда като „Great binding post“; dim = „post“, и т.н. а също и „горе“; вероятно dim = „to bind, thing to bind to, thing to bind with“. В този случай символиката на „връзването“ е вместена в по-обширна група, която бихме могли да наречем „символика на Центъра“.

[2] The link of all Creation, превод на Hughes в Everyman’s Libraiy, стр.193). Знакът, преведен с „link“ е ttsi (Giles 4062), а той е с много значения: „dependence, fastening, tie, link, nexus, chain, lineage и т.н.“; виж. A. K. Coomaraswamy. The iconography of Dürer’s „Knots“ and Leonardo’s „concatenation“ (в The Art Quarterly, Спринг, 1944 г., стр.109–128), стр.127, бел.19.

[3] Сравни с лабиринтите във формата на възли при погребалните ритуали и вярвания на Молекула; A. Bernard Deacon, Geometrical Drawings from Malekula and other Islands of the New Hebrides (в Journal of the Antropological Institute, том LXVI, 1934 г., стр.129–175); също Malekula. A vanishing people of the New Hebrides (Лондон, 1934 г.) по-специално стр.552 и сл.; John Layard, Totenfahrt auf Malekula (в Eranos-Jahrbuch 1937, Цюрих, 1938 г.), стр.242-291; също Stone Men of Malekula (Лондон, 1942 г.), стр.340 и сл., 649 и сл. Сравнителни тълкувания, W. F. Jackson Knight, Cumaean Gates (Оксфорд, 1936 г.); Karl Kerényi, Labyrinth-Studien (Albae Vigiliac, XV, Амстердам-Лайпциг, 1941 г.)

[4] Виж книгата ни Techniques du Yoga, passim. В своята статия The iconography of Dürer’s „Knots“, A. K. Кумарасвами е разгледал метафизическите свойства на възлите и тяхното безсмъртие през вековете, както благодарение на народното изкуство, така и на някои художници от Средновековието и Ренесанса.