Георги Коновски
Територията (30)

30.

Няколко дни по-късно Джейн седеше замислена пред малката къща, която българите й бяха дали като дом. Едноетажна, с каменна основа, голяма кухня, същевременно и трапезария, склад и дори баня с бойлер, сгряващ водата на дърва. На втория етаж имаше две неголеми стаи и много просторна веранда — както й обясни Иван, възможност за строеж на още две стаи…

Беше тихо, уютно, спокойно…

Наоколо шетаха българите — всеки зает със свои работи, тя се виждаше с тях по няколко пъти на ден, вече запомняше някои думи и дори цели изрази…

Иван не се мяркаше. Явно беше зает някъде далеч, но й донесоха подарък от него — хубава кожена дреха, която прилепна по тялото й като втора кожа… Щеше да е добре през идващата зима…

А зимата ще изкара тук. И, по всяка вероятност, останалите зими от живота си. На втория ден след кацането на трифибията близо до селото, я извикаха в голямата къща до скалите. Там имаше няколко мъже и жени, двамина се въртяха около масата и регулираха саморъчно сглобено радио. Нагласиха го и всички се заслушаха в емисията с новини…

— Приключи разследването за смъртта на американския турист Лайонел Камерън, убит в атракциона Елхово от пиян бугр. Виновникът — някой си Петар от крайморското селище Рибен е настигнат от спецчастите и след кратка престрелка — убит…

Тя с изненада погледна Иван, а той кимна — нали й беше обяснил как ще свърши тая история…

За останалите от катастрофиралата трифибия не чуха повече нищо. И официални съобщения нямаше. За изчезнали хора не се говореше, за върнали се американци също…

После два-три дни животът течеше бавно. Иван изчезна някъде, жените я викаха сутрин с тях, помагаше в кухнята, един ден я изведоха в близка градина, та прочистваше сухи плевели…

— Здравей…

Беше Иван…

— Здравей…

Седна до нея. Помълчаха.

— Джейн… Не зная как да ти кажа… Джон го няма… Ти си свободна да живееш както искаш… Ако пожелаеш — ще те закараме в някой европейски град, ще опитаме да сменим документите ти…

Помълча…

— А, ако пожелаеш — остани тук. Още чифт работни ръце няма да са излишни…

Джейн беше вече мислила по въпроса…

— Ще остана… Още повече, че чакам дете… Не мога сама да се справя, слаба съм, знам…

Иван впери поглед някъде към върховете на дърветата…

— Джейн… Искам да ти кажа…

В началото на зимата се роди бебето. Момче. Кръстиха го Джон. Джейн беше се пренесла в къщата на Иван — естествено, тихо. Никой нищо не каза, никой нищо не попита. Следващата зима се появи дъщеричката… В малките селца се раждаха българчета — още и още…

И заживяха…

Въпреки всичко…

Земята попада в опашката на комета…

И животът се променя — с рязък скок назад…

Години, десетилетия, столетия…

А трябва да се живее…

И създава нов свят…