Георги Коновски
Територията (18)

18.

Всъщност, селището се виждаше от тяхното ниво. Отгоре не можеше да го забележи никой — покривите бяха от дървесна кора, дебела, тъмна, белите долни етажи се сливаха с околните варовикови скали, дървените горни етажи мимикрираха между мощните стволове на вековните широколистници…

Излязоха на края на пътеката и се вгледаха към поляната насреща. Практически селището заемаше няколко подобни поляни, свързани помежду си с тунели из гората. На тая имаше пет или шест къщи. Немалки — двуетажни, с видими прозорчета към мазетата. На пръв поглед всяка от тия къщи можеше да побере семейство от десетина човека — при това доста нашироко разположени.

Къщите бяха с каменни основи, тръгващи нейде от дълбините с широки и здрави мазета, невисок първи етаж с малки прозорчета, втори, дървен, етаж с големи, някъде дори остъклени прозорци, с веранда, заобикаляща дома от три страни. Четвъртата беше опряна или на скалите, или до няколко яки ствола…

Когато новодошлите се огледаха, забелязаха, че между зеленината се мяркат и други подобни домове — явно селището не беше малко.

Но засега хора се не виждаха…

Да, до изхода от тунела се мярнаха две фигури, взели под мишница подобни на носената от Иван стара пушка. И нейде към скалите зърнаха въоръжен човек. Явно селището се охраняваше — при това доста сериозно. Охраняващите само погледнаха идващите и пак изчезнаха в гората…

Иван ги заведе до най-близката къща. Отвори вратата — здрава, обкована с желязо, покани ги:

— Влезте да си починете… После ще огледате как живеем…

Внесоха носилката с Тиодър, мисис Смит и Колинз сами влязоха — леко приведени, заради ниския горен праг, принуждаващ идващият да заеме сгъната поза и да няма възможност да действа с оръжието си…

Долният етаж представляваше заличка, вместваща в себе си кухня, трапезария и склад. От едрите греди висяха цели пушени бутове на някакво животно, върволици от пълни с нещо прозрачни фишеци, връзки сушени треви и зеленчуци…

В голямо огнище, над буйна жарава, висеше метален съд, който една жена разбъркваше с дървена лъжица. Жената беше едра, късо подстригана и тъкмо весело бъбреше с дребничка женичка, която й подаваше глинени съдини. Още три жени бързо режеха сухо месо, големи бели хлябове, едната дори постави кръгъл съд с тесен отвор — съвсем явно ухаещ на нещо горско и сластно…

Иван поздрави:

— Здравейте, булки! Ей ги нашите гости… Господа, да ви представя кака Гинка, Валя, Надя, Тинка, Тони… Пазителки на храната и чистотата…

Новодошлите бяха прекалено уморени, за да обърнат внимание на младите хубавици, затова само кимнаха и се отпуснаха върху дървената скамейка край едната стена и по грубите, но здрави и някак си красиви столове до другата.

А на масата продължаваше да се трупа храна…

Иван не чака:

— Господа и госпожи, сядайте, сядайте по-близо… Подкрепете се, пийнете нашето руйно вино, че после трябва да си отдъхнете и сетне ще видим кой какво…

Жените пъргаво разляха горещо вариво от висящия в огнището котел, разнесоха паничките, раздадоха дървени лъжици и се отдръпнаха настрани…

Жените — от едрата Гинка до дребната Валя — излязоха нанякъде, а Иван завъртя поглед да види има ли нужда от още нещо…

Нямаше…

Капнали от дългия нощен преход, от стреса, от неочакваните промени, спасените лапаха горещата отвара, която се оказа уханна супа, гълтаха цели парчета топъл хляб, забиваха зъби и ръфаха стръвно месото и надениците…

Постепенно храненето замря. Джон усети как някаква омая го оплита, мускулите му се отпускат, главата се замайва и… И без малко щеше да опре глава на масата и да захърка безметежно…

Иван ги подкани със силния си глас:

— Още малко, господа! Още малко… Сега — да отидем на горния етаж. Там ще настаним засега дамите. А вие, господа, изчакайте малко, ще ви заведа до вашите легла…

Горе имаше нещо като дневна, покрай стената на която се виеше покрита с кожи и дебел плат пейка. От този салон се влизаше в три малки стаи. Настаниха мисис Смит и Нели в едната, Ирис и Джейн влязоха в другата…

Не се събличаха. Пък и нямаха в какво да се преоблекат. Просто легнаха и заспаха…

Иван внимателно слезе от витата стълба до външната врата, където го чакаха мъжете.

Не отидоха далеч — заобиколиха китка от няколко дървета („Дъбчета“ — каза Иван), озоваха се пред още три къщи, които не се забелязваха от предната поляна. Направо се изкачиха горе. Джон и Нийл влязоха в първата стая, Майкъл и Гарбър във втората, Колинз в третата. А носилката с Тиодър беше понесена от внезапно появили се двама души, метнали пушки през рамото.

— Имаме лекар — обясни Иван на понечилия се да се спусне след носилката Майкъл — Ще го прегледа, ще го превърже… Като се наспите — ще ви заведа при него…

Майкъл прие думите му, кимна и мълчаливо влезе в стаята, където Гарбър вече спеше, шумно отворил уста…