Георги Коновски
Територията (26)

26.

И екскурзията беше осъществена…

При това по всички правила на професията — с гид, в доста луксозна кола, с умело редуване на исторически забележителности и местни забавления…

Тръгнаха рано заранта от базата. В мощната, модернизирана и обзаведена за щаб бронирана кола, бяха осмина — Джон и Джейн, мистър Крейн, младият костюмар, четирима командоси. Младежът — този път в камуфлажно облекло, с автомат, професионално сложен удобно под ръка, се оказа истински екскурзовод. Умело разказваше за местата, през които минаваха, сипеше имена и данни, гарнираше с легенди и предания, насочваше вниманието им към най-интересното от многовековната история…

Оказа се, че тук американските войски са водили кървави битки с нашествениците от Азия и Африка. На един от хълмовете десетима парашутисти са успели да спрат настъплението на орда ислямисти…

— Сами? — потръпна Джейн…

— Е, имало е и две хиляди от помощните местни войски, но основната тежест е паднала върху нашите момчета — доуточни мистър Крейн, също специалист по темата…

До обяд разгледаха древна крепост, построена от някакъв тракийски цар, която била използвана от древните американски войски за спиране настъплението на персите — отдавна изчезнала империя, опитвала се да наруши господството на богоизбраната американска нация…

Младежът им показа гробовете на праисторическите американци — високи могили, в които все още учените откривали златни и сребърни предмети на изкуството отпреди Христа…

Застанаха за момент мирно пред паметника на американския Страж на мира — класическа фигура на имперския пазител, която държавата издигаше навред, където стъпеше крака на армейските герои…

А привечер стигнаха Елхово. Неголямо селище, в средата на което се издигаха десетина тухлени сгради — американския наблюдателски център, строго охранявани от взвод командоси и неизвестно число местни доброволци. Джон се позачуди защо е на Империята да набира тия мургави, с играещи страхливи очи, нещастници, но после си каза, че държавните служители знаят какво правят, пък и за интеграцията на дивите племена бяха нужни подобни хора — като мая за бухване на хляба…

Центърът беше обграден от висока — над четири метра — стена, с наблюдателна кула, охрана по периметъра, дори неголям, но доста дълбок ров…

В оградената част имаше строга на вид казарма за командосите (помощните войски бяха разположени в дървени сгради около центъра), както и няколко доста луксозни на вид хотела. А се оказа, че и отвътре са такива — като че човек беше влязъл в някоя модерна сграда в Централен Ню Йорк…

Дори част от обслужващия персонал беше американски — мениджъри, гидове…

А готвачите бяха французи, каращи годишна практика тук — компанията, стопанин на туристическия сектор сменяше постоянно екипите, за да създава разнообразие за гостите си…

И имаше защо — Джейн неволно видя под каква сума за тридневния престой на четиримата се подписа мистър Крейн и в себе си ахна. Те с Джон щяха да изкарат подобни пари поне за три седмици…

Но пък обслужването си струваше — малки, но много елегантни и богато обзаведени апартаменти, прекрасна вечеря, готови да изпълнят всички желания домакини…

Вечеряха рано, защото мистър Крейн им обеща прекрасна, пълна с изненади и емоции нощ. Преоблякоха се — Джон и Джейн пробваха новите дрехи, които Крейн им беше поръчал от далечния Филипопол, и тръгнаха към източния край на селището — към лагера на джипситата…

Младокът им разказа историята на този народ, дошъл отдавна на тия земи, отблъсквал агресията на бугрите и рашките, успял да запази традициите и оригиналната си самоличност…

— Векове наред поробителите бугри са се опитвали да пречупят джипситата. Робството е било страшно — насилствена промяна на манталитета, смазване на традициите, унищожаване на морала… Опитвали са се да забранят любовта — това велико чувство, да ограничат младите хора и да не им позволяват да се събират тогава, когато ги обземат искрени чувства. Поставили високи възрастови граници за женитба, дори са съдели неподчиняващите се на деспотските закони и приелите повелите на природата младежи… Карали ги да служат като работници, с полиция са следели всеки да работи някъде, да не живее традиционния живот на волния номад…

Джейн потръпна…

— И това все още ли е така?

— Не, разбира се — засмя се младокът — Още преди век и половина, когато демокрацията започва настъплението си по колонията Европа, бугрите са били изтласкани от окупираните от тях земи и джипситата са отново свободните хора от миналото…

Мистър Крейн се позасмя:

— Джон, все пак, вие недейте да бъдете много романтични. Имайте предвид, че за джипситата свободата е всичко — не признават чужда собственост, нито чужди права, нито каквото и да е — извън своето… Каквото им хрумне в момента…

И Джон се поусмихна — помнеше някои неща от разказите на Иван…

А после колата навлезе в лагера на джипситата…