Станислас-Андре Стеман
Убиецът живее на 21 (21)

Глава 20
Покойният мистър Смит

Казват, че историята се повтаряла. Във всеки случай след престъплението в Хайд Парк „аферата Смит“ се стори на всички като безкрайно повторение. За трети път неуловимият убиец, преследван от най-ловката полиция в света, бе оставил вместо него да бъде арестуван един невинен. Извършвайки ново престъпление, за трети път той принуждаваше Скотланд Ярд да признае „mea culpa“.

— Ние се натъкваме на стена! — каза мрачно сър Кристофър Хънт на съвещанието, състояло се на 12 следобед. — От една страна, имаме четирима души, чиято невинност очевидно е доказана. От друга, имаме двама заподозрени, които явно се изплъзват от обвинението за убийството на мосю Жюли. Имате ли някакво основание да подозирате единия повече от другия?

— Не — призна Стрикланд. — Щом те не могат да докажат невинността си, аз пък не мога да докажа виновността им.

— Имали ли са възможност да убият мистър Алън Смит?

— По всяка вероятност — не.

Сър Кристофър не притежаваше хладнокръвието на своя подчинен.

— Какви ми ги дрънкате? — извика той.

— Ето доклада на Хапгуд, сър. Хапгуд следеше снощи пансиона заедно с Флауър. „Мистър Крабтрий излезе в деветнайсет часа и четиридесет и осем минути, взе омнибуса на ъгъла на Саутхамптън Роуд и слезе от него на Пикадили Съркъс. След като се пошляя малко, влезе в едно кино на Риджънт Стрийт — «Нова галерия». Купих си билет близо до него. Когато прожекцията свърши, мистър Крабтрий се прибра в жилището си, като половината път измина пеша, половината — с омнибус“.

— Впечатляващо алиби! — призна сър Кристофър.

— Да — намеси се Робин, който рисуваше на един стар плик две надбягващи се хрътки. — При условие че Хапгуд казва истината…

— А защо ще лъже?

— На 1 февруари го насадиха хубаво. Човек не признава втори път подобна несполука.

— В деня на убийството на мисиз Дънскоум — подзе отново сър Кристофър — мистър Крабтрий според твърденията му почти цял следобед обикалял магазините. Издирени ли са продавачките, с които е имал работа?

— Да, сър. Поне две от тях. За нещастие техните показания никак не ни помагат. Първата няма представа в колко часа е обслужила нашия човек; втората наистина се занимавала с него много преди престъплението да бъде извършено.

— А Лала-Пур?

— Както знаете, сега той участвува в ревюто на „Паладиум“. Флауър го проследил до театъра и през цялата вечер не изпускал от око входа за артистите. Ако може да му се вярва, индусът не е излизал до полунощ. Все пак смятам лично да отида тази вечер в „Паладиум“, за да засека времето, което професорът прекарва на сцената. Един ориенталец е способен на много неща…

— Но не и да минава през стени, предполагам? — запита Робин.

Цяла сюрия зли кучета тичаше сега след двете хрътки.

— Не, сър — отговори сериозно Стрикланд. — Но ако е виновен, би могъл да излезе незабелязано от театъра, като се гримира така, че да заблуди Флауър. В програмата има различни номера, изпълнявани от китайци и други цветнокожи.

Сър Кристофър изчерпа запаса от аспирин, с който лейди Хънт бе натъпкала джобовете му. Менгемето на мигрената стягаше челото му.

— Ние не напредваме! — изръмжа той. — Защо, по дяволите, мистър Смит е рискувал да удари в ясно време?

— Защото дълго е трябвало да чака мъгла! — каза Робин.

— Би могъл да преживява от рентите си…

— Да, ако не беше въплъщение на престъплението! Оня ден Стрикланд ми даде едно много хубаво обяснение. Мистър Смит, опиянен от силата си, днес убива не толкова за да граби, колкото за да ни предизвиква…

— Безумие! Три пъти му се представя случай да джироса дълговете си на друг.

— Престъпници като него обикновено поемат отговорността за злодеянията си. А може да е имал наум и някакъв друг план?

— Но какъв? Всяко престъпление намалява шансовете му да ни се изплъзне. Сега можем да избираме само между двама заподозрени!

Настъпи мълчание. Тримата мъже преживяваха болезнено безсилието си. Застрашителната сянка на мистър Смит бродеше край тях.

— Все пак би трябвало да съществува някакво решение! — каза внезапно Робин. — По-точно някакво париране. Да тикнем в дранголника едновременно Крабтрий и индуса. После да чакаме.

— Какво да чакаме? — изръмжа сър Кристофър. — Да ни разкъсат на парчета?… От два дена крещят по колата ми, като минавам по кея Виктория. Ако сър Люърд Хюз не отказваше да приеме оставката ми…

Той вдигна ръка:

— И с вашата оставка няма да се оправи нищо, Стрикланд! Досега нямахте голям късмет. Съмнявам се обаче дали колегите ви щяха да свършат по-добра работа. Трябва…

За втори път се чукаше настойчиво по вратата. Стрикланд отиде да отвори. Беше Стори, Стори зачервен и разчорлен, с разкривена вратовръзка.

— Какво има?

Стори направи знак на груповия началник да се приближи и му заговори тихо, треперейки целият от вълнение.

— Оръжието е в ръцете ни, сър! — обяви Стрикланд минута по-късно. — Моите хора го намерили в избата на една пуста къща на Риджмаунт Стрийт 14, закачено за връв, която пък била вързана за една от железните пръчки на прозорчето. Когато е нападал мисиз Дънскоум, мистър Лосън и мистър Алън Смит, мистър Смит е трябвало само да го издърпа… Впрочем тук ще познаете начина, използван вече за укриване на откраднатите от мосю Жюли пари.

— Иска ми се да вярвам, че всичко е запазено в същото състояние?

— Да, сър. Пясъчната торбичка продължава да виси на връвта, къщата е все тъй изоставена… С една дума капанът е готов да щракне!

— Колко хора имате на място?

— Шестима, които ще стоят на пост денонощно, ще се сменят на всеки четири часа и ще поддържат непосредствена връзка с мен.

Стрикланд довърши с внезапна рязкост:

— Както знаете, аз взех отпечатъци от пръстите на всички пансионери. Нито един, освен отпечатъците на доктор Хайд, не фигурира в нашите архиви. Съставих повече или по-малко подробна curriculum vitae^[1] на всекиго, като черпех сведения от най-различни източници. Накрая се занимах със сумата, която мистър Алън Смит е носел в себе си. Тя изглежда смешно малка. Една лира девет шилинга и три пенса… Какво повече да направя?

— Да наемете детектив! — предложи Робин.

В същия или почти същия момент Тоби Марш, който играеше на „морски шах“ със своя пазач, разчисти масата с опакото на ръката си.

— Не може да бъде, те го правят нарочно! — извика той в изблик на гняв. — Петнайсет дена затвор, а още нищо! Преди петнайсет дена им казвах: „Тоя тип живее на еди-коя си улица, на еди-кой си номер!“ Good heavens! И това ми било детективи! Тогава аз съм кардинал!…

— Една последна игра, Марш?

— Дяволите да ви вземат вас и вашите проклети миноносци!… Току-виж сте ми грабнали наградата, преди да съм я пипнал!…

А мис Холанд пишеше старателно:

„Тюлената принцеса беше толкова лека, че литваше при най-слабия повей…“