Станислас-Андре Стеман
Убиецът живее на 21 (10)

Глава 9
„IL В…“

— Вие ли ни повикахте, инспекторе?

— Не точно аз! — каза Мордонт, отмествайки стола си. — Искам да ви разпитам поотделно.

Въпреки това мисиз Крабтрий продължи да се приближава с твърда стъпка:

— Наистина ли, инспекторе? Моят съпруг няма тайни от мен! Вие ще говорите съвсем откровено, Ърнест.

— Разбира се, мила.

Мордонт се въоръжи с търпение:

— Боя се, че не ме разбрахте. Аз…

— Отлично разбираме! Вие искате да знаете как сме прекарали вечерта. Нищо по-лесно! Но ще загубите цял час, докато накарате Ърнест да говори! От осемнайсет години се грижа най-внимателно за него. Затова е свикнал да разчита за всичко на мен. Мъжете са големи деца. А също и ужасни егоисти! Естествено това не важи за вас, инспекторе. Вие изглеждате толкова решителен, толкова силен! Що се отнася до Ърнест, запознах се с него в един голям магазин, на щанда за корсети. Той искаше тубичка сапун за бръснене. Улових го за ръката и мога да кажа, че оттогава никога не съм го пускала!…

Измъчен, Мордонт се отпусна отново на стола си:

— Мистър Крабтрий… Излизали ли сте от салона след вечерята?

— Не… — смотолеви мистър Крабтрий. — Искам да кажа: „да!“

После млъкна.

Мисиз Крабтрий сметна за свой дълг да го насърчи:

— Запазете спокойствие, Ърнест. Инспекторът няма да ви изяде. Ако е нужно, помислете малко. Но, за бога, престанете с това пелтечене!

— Разбира се, скъпа приятелко.

Настъпи тягостно мълчание. Малкият човечец ту се изчервяваше, ту пребледняваше. Що се отнася до мисиз Крабтрий, тя беше живо олицетворение на триумфа.

— Да свършваме! — каза тя внезапно. — Аз обичам до полуда пасиансите, по-точно един южноамерикански вид, наречен „водопад“. Всъщност от три седмици вече се мъча да го подредя докрай. Всяка вечер към осем часа Ърнест се качва в нашата стая и ми донася три колоди от по петдесет и две карти. После сяда до мен и не помръдва. Способен е да ме гледа с часове… Отлично двойно алиби, нали?

— Колко време остана вашият съпруг на горния етаж?

— О, най-много десетина минути! Камериерката, обясни ми той, сложила картите на друго място, та не можел да ги намери. — Мисиз Крабтрий се обезпокои: — Нали няма да го заподозрете за това? Горкият Ърнест! Имайте предвид мястото, където смяташе да си купи сапун за бръснене.

— Няма да го забравя толкова скоро! — каза Мордонт.

В стаята, където бе извършено престъплението и откъдето току-що изнасяха трупа, Стрикланд, облегнат на камината, разпитваше мистър Колинс:

— Как прекарахте времето си след вечерята?

— Аз ос… останах в салона в ком… компанията на другите пан… пансионери.

— Без да излизате нито за миг?

— За… защо ме пи… питате?

— За да зная! — отговори Стрикланд невъзмутимо. Той сметна за нужно да добави: — Не бойте се. Говорете ясно.

Смущението на мистър Колинс се засили:

— И аз б… бих ис… искал! Но пел… пелтеча от рож… рождение.

— Съжалявам.

Стрикланд се престори на малко притеснен. После атакува отново:

— Какво сте правили в осем часа и тридесет и пет минути на стълбата, водеща към сутерена?

— Пре… предпочитам да не ви от… отговоря.

— Грешите, Колинс! — намеси се съчувствено доктор Хайд. — Всеки знае, че задигате вечер по един-два портокала под самия нос на Дафни!

— Това… това не е вярно!

— Тази работа ще си остане между нас. Възползвайте се от случая, за да си признаете.

Стрикланд кипна:

— Подобна намеса е абсолютно неуместна, доктор Хайд! Ще отговаряте само на моите въпроси… А вие, Колинс, ще постъпите много по-добре, ако си признаете малката кражбица, отколкото да утежнявате положението си.

— Боя се, че не раз… разбирам.

— Много добре. Ще ви обясня. Имаме двойно доказателство, че убиецът на мосю Жюли е носел ръкавици и ги е изгорил в парния котел. Ако не ни кажете причината за присъствието си в кухнята, ще имаме сериозно основание да предположим, че вие сте виновникът.

— Но аз…

— Кога напуснахте салона и кога се върнахте там?

— Не си с… спомням.

— Опитайте се! Това е във ваш интерес.

— Толкова по-зле! Раз… разпитайте другите, ако… ако искате!

— Те вече говориха.

— К… какво казаха?

— Показанията им съвпадат. Според тях вие сте изчезнали от осем и двайсет и пет до осем и четирийсет.

— Е… щом е тъй, трябва да им се вярва!

— Какво правихте през този четвърт час?

— Нищо осо… особено! Отидох в стаята си, после в… в кухнята.

— Искам да ми разкажете подробно.

— Това е см… смешно! Не пр… предполагах, че ще бъде извършено престъпление! Не про… проследих по часовник кога съм излизал и влизал.

— Но сте се качили в стаята си с определено намерение?

— И да, и не! Не си с… спомнях клиентите, които тр… трябваше да посетя утре. Ис… исках да проверя в бележника си.

— Струва ми се, че паметта ви изневерява по доста странен начин. И не разбирам защо така внезапно е трябвало да проверите това?

— За да ор… организирам обиколката си мис… мислено…

— Добре! Едно обикновено надничане в бележника сигурно не ви е отнело четвърт час.

— Не. Аз… Аз пушех ци… цигара и мислех за работата си, после слязох в ку… кухнята…

— С каква цел?

Мистър Колинс почервеня като божур:

— Вие ме ос… оскърбявате безпричинно! Доктор Хайд ви каза за… защо!

Стрикланд хвърли на доктора мрачен поглед:

— Значи сте възнамерявали да крадете плодове?

— Това не може да се на… нарече кр… кражба! Мисиз Хобсън е много пе… пестелива, а моят ре… режим на хранене изисква да из… изпивам по един портокалов сок всяка сутрин преди за… закуска.

— Никога ли не ви е хрумвало да си купите това, от което се нуждаете?

Хапливият глас на доктор Хайд прозвуча още веднъж:

— Non possumus^[1]! Ако мисиз Хобсън е пестелива по необходимост, то нашият приятел Колинс има склонност към това!

— Достатъчно, доктор Хайд! Колко плода взехте, Колинс? И какви?

— Един… Един-единствен!

Думите излизаха неохотно от устата на дребния човечец:

— Един пор… портокал…

— Биърд — заповяда Стрикланд, — попитайте Стори намирал ли е портокал в стаята на мистър Колинс.

Инспекторът — който продължаваше да тършува наляво-надясно със слабата надежда да открие таблетката, предписана на мосю Жюли — нема време да изпълни заповедта.

— Излишно е! Аз го из… изядох!

— Изяли сте го! Аз пък мислех, че криете откраднатите от кухнята плодове, за да ги ядете сутринта?

— Вся… всяко правило си има из-изключения!

— Много добре. Но не сте изяли кората. Какво стана с нея?

Мистър Колинс се огледа смутено:

— Хв… хвърлих я!

— Къде?

— Не… не зная вече!

— Няколко упражнения за освежаване на паметта никак няма да ви навредят! Къде изядохте портокала?

— На… На място!… И из… изгорих останките му в па…рния котел!

— За да унищожите всякакви следи от вашата малка кражбица?

— Да… Не… Това стана ма… машинално!

— Човек не отваря и не затваря машинално един котел, мистър Колинс!

— Не стана нужда да го от… отварям! Вра… вратата не беше добре затворена.

— Къде се намираше Дафни в този момент?

— B пap… партера. За… заедно с мисиз Хоб-сън.

— Да допуснем, че казвате истината! Не срещнахте ли никой друг освен Мери, когато сновяхте из къщата?

— Ни… никого.

— Излизаше ли от котела миризма на изгорен каучук?

— Н… не зная. Аз съм хр… хремав.

Стрикланд помълча малко. Лицето му не изразяваше нищо. Но мрачният му поглед сякаш искаше да проникне до дъното на най-съкровените мисли на събеседника му.

— Казаха ми, че вие продавате радиоапарати?

— Това… Това е вярно.

— Но се интересувате и от хирургия?

— Не осо… особено.

— В такъв случай защо сте поискали от доктор Хайд да ви покаже чантата си след обеда?

Мистър Колинс изглеждаше като паднал от небето:

— Не раз… разбирам!

Той дърпаше до скъсване едно копче на сакото си:

— Аз… Аз бях в стаята си ра… рано следобед.

— Боже господи!

Доктор Хайд се дръпна бързо от прозореца, през който съзерцаваше светлините на Ръсъл Скуеър:

— Ще отречете ли, че се качихте в стаята си към два часа?

— Ра… разбира се!

— Damned liar^[2]! Не зпая какво ме спира да…

Стрикланд отблъсна доктора с твърда ръка:

— Безполезно е да се възмущавате, доктор Хайд! Има ли някой от двама ви доказателство за това, което твърди?

— Н… не! — каза мистър Колинс. — Аз… Следобед аз си починах малко и…

Доктор Хайд изруга под нос:

— Значи не вярвате на думата ми? С каква цел бих измислил тази история?

— Оръжието, с което е извършено престъплението, е ваша собственост. За да се оправдаете, в случая трябва да злепоставите друг.

— Смешно! Нищо не ми пречеше да скрия катлинга, преди да дойдете.

— Все пак нямаше да ви е лесно да обясните изчезването му от чантата ви. По-добре да бяхте оставили ножа в раната!

— Човек не убива с оръжие, което по естеството си доказва недвусмислено вината му.

— Рисковано, но ловко.

Доктор Хайд изведнъж викна:

— Аз имам свидетел! Андреев се прибираше в стаята си, когато Колинс влезе при мен. Дори си разменихме някоя и друга дума.

— Well…

Стрикланд погледна Колинс. Малкият човечец, изглежда, водеше жестока борба със себе си.

— Пр… признавам! — каза той най-после със светнали очи. — Вашите въ… въпроси ме обър… объркаха. Представях си ве… вече, че съм арестуван… Не… не знаех, че Андреев е бил на ст… стълбата.

Той повиши тон:

— Но аз… Не се интересувах от чантата! Ис… исках само да си по… побъбрим малко. Раз… разговорът се насочи към хи… хирургията… Един въпрос и т… толкова!

Стрикланд понечи да каже нещо. Доктор Хайд, наведен над масата, на която се бе крепяла горната половина от трупа на мосю Жюли, го изпревари:

— Забелязахте ли това, инспекторе?

Стрикланд се приближи. Докато вдигаха трупа, една тясна покривка с ресни се бе отместила и на полираното дърво личаха съвсем пресни драскотини: „IL B…“.

— Интересно! — промърмори Стрикланд. — Приличат на букви…

— Да… Ако Жюли не бе умрял веднага, човек би се изкушил да реши, че са негови.

Доктор Хайд се наведе и когато се изправи отново, държеше внимателно един молив с притъпен връх:

— Повярвайте, ето какво му е послужило за острие!

Стрикланд не се двоумя повече:

— Пазете отпечатъците!… Биърд, вървете да ми намерите мисиз Хобсън и камериерката!

А когато те влязоха, ги попита:

— Стари драскотини ли са това или отскорошни?

— За пръв път ги виждам — каза мисиз Хобсън.

Мери беше още по-категорична:

— Аз лъснах масата тази сутрин. Тя беше в отлично състояние.

Погледите на всички се насочиха към доктор Ханкок и Стрикланд зададе неочакван въпрос:

— Би ли могъл мосю Жюли да изпревари с няколко секунди смъртта?

— Лично аз бих се обзаложил, че не би могъл!

Стрикланд огледа драскотините по-внимателно:

— Well, щяхте да загубите баса!

— Защо сте толкова уверен?

— „II“ го няма в английския речник, а във френския… Неспособен да ни посочи убиеца по име — не забравяйте, че повечето от пансионерите са му били представени набързо и по няколко, — мосю Жюли е искал да отбележи някаква типична подробност, физическа особеност, предполагам, благодарение на която ще може да се установи самоличността му… Той е грабнал първия попаднал му заострен предмет — този молив — и е започнал някаква фраза, прекъсната от смъртта: IL В…

— Какво значи това според вас?

Стрикланд не отговори.

Ала в съзнанието му обвинението беше недвусмислено.

То се свеждаше до две думи: Il begaie^[3].

 

— Добър вечер, полицаю! — каза Джинджър Лосън, влизайки без разрешение. — Няма да ме изгоните, нали? Джинджър Лосън, репортер на „Night and Day“. Човекът, който откри лейди Тревър-Миър при салютистите^[4] и демаскира „Тигъра на Ламбет“… Дръпнете се оттам, приятелю!… Мистър Смит ме чака!