Богатият съсед (Арабска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

История

  1. — Добавяне

Имало едно време двама съседи. Единият бил бедняк. Ръцете му били винаги изцапани с пръст. Другият бил богаташ, имал много пари. А в нашата страна съществува обичай, според който съседите трябва да ядат заедно. Всеки от съседите донася своя просеник, но го изяждат заедно. А този богаташ не искал да яде заедно с бедняка и търсил повод да се отърве от него.

Веднъж казал на бедняка:

— Купих два кантара[1] гвоздеи, за да си скова лодка, и изведнъж видях, че мишки са изяли всички гвоздеи.

— Какво приказваш? — отговорил беднякът. — Съседе, през целия си живот не съм видял мишки да ядат желязо.

Тогава богаташът се развикал:

— Как? Искаш да кажеш, че лъжа? Отсега нататък всеки от нас ще яде в своята къща.

И оттогава всеки се хранел отделно.

Бележки

[1] Кантар — мярка за тежест, около 45 кг.

Край
Читателите на „Богатият съсед“ са прочели и: