Веса Паспалеева
Горделивец

Облече Петльо дрехи пъстри,

пред огледалото чевръсто

веднъж и дваж се завъртя!

— Охо! По цялата махла

в такваз премяна няма никой!

Зарадван Петльо се развика:

— Та аз приличам на велможа!

Перо на шапката ще сложа

и пояс златен, пъстрошит —

ще крача важен и честит!

Ще ми завиди всичко живо

на облеклото ми красиво

и на високия ми пост!

Наш Петльо гордо вдигна нос

и весело изкукурига,

тъй, колкото му глас достига:

— Самин ще се разхождам в двора,

с простаци няма да говоря,

че аз съм най-красив и знатен —

това го знаят и децата,

и всяка малка животинка:

щурец и мравка, и калинка!

 

Ала беда, беда се случи!

Подгони го съседско куче!

Не се видя ни перушина,

ни сърмен пояс и коприна…