Леопард и чакал

(Хотентотска приказка)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Леопардът се връщал от лов и видял близо до селото овен. Той не бил виждал никога по-рано такъв звяр; уплашил се, приближил се до овена и попитал страхливо:

— Здравей, приятелю! Как те викат?

Овенът затропал с нозе, заблеял високо и отговорил:

— Аз съм овенът. А ти кой си?

— Аз съм леопардът — отговорил леопардът. Той се изплашил още повече и се махнал тозчас. По пътя срещнал чакала и му разказал какъв страшен звяр е видял. Чакалът се засмял:

— Ех, че си глупав, леопарде! Та ти си изпуснал чудесно парче месо! Утре ще отидем на онова място, където си срещнал овена, и ще го изядем заедно.

На другия ден тръгнали да търсят овена. Скоро наближили селото. А овенът, който през това време се канел да отиде на ливадата, ненадейно видял на хълма леопарда и чакала. Изплашил се, отърчал при жена си и рекъл:

— Там на хълма са леопардът и чакалът, те идат лри нас. Страх ме е да не ни е дошъл краят!

— Не се страхувай — отговорила жена му, — вземи малкото на ръце и иди при тях. Когато се приближат леопардът и чакалът, ощипи малкото, нека то заплаче, като да е гладно.

Така направил овенът: взел малкото и излязъл да посрещне леопарда и чакала.

Когато леопардът видял овена, той пак се изплашил и искал да се върне назад. Но чакалът бил завързал с кожено въженце леопарда за себе си и рекъл:

— Ела с мене!

В това време овенът ощипал малкото и то заврещяло. А овенът рекъл:

— Добре направи, чакале, че доведе при мене леопарда. Виждаш колко е гладно малкото и колко му се яде!

Чул леопардът тези думи, закрещял от страх и се спуснал да бяга. Без да се спира, тичал през хълмове и гори и влачел след себе си чакала. Така избягал той у дома си и домъкнал след себе си чакала.

Край
Читателите на „Леопард и чакал“ са прочели и: