Леопард и чакал (Хотентотска приказка)

Леопардът се връщал от лов и видял близо до селото овен. Той не бил виждал никога по-рано такъв звяр; уплашил се, приближил се до овена и попитал страхливо:

— Здравей, приятелю! Как те викат?

Овенът затропал с нозе, заблеял високо и отговорил:

— Аз съм овенът. А ти кой си?

— Аз съм леопардът — отговорил леопардът. Той се изплашил още повече и се махнал тозчас. По пътя срещнал чакала и му разказал какъв страшен звяр е видял. Чакалът се засмял:

— Ех, че си глупав, леопарде! Та ти си изпуснал чудесно парче месо! Утре ще отидем на онова място, където си срещнал овена, и ще го изядем заедно.

На другия ден тръгнали да търсят овена. Скоро наближили селото. А овенът, който през това време се канел да отиде на ливадата, ненадейно видял на хълма леопарда и чакала. Изплашил се, отърчал при жена си и рекъл:

— Там на хълма са леопардът и чакалът, те идат лри нас. Страх ме е да не ни е дошъл краят!

— Не се страхувай — отговорила жена му, — вземи малкото на ръце и иди при тях. Когато се приближат леопардът и чакалът, ощипи малкото, нека то заплаче, като да е гладно.

Така направил овенът: взел малкото и излязъл да посрещне леопарда и чакала.

Когато леопардът видял овена, той пак се изплашил и искал да се върне назад. Но чакалът бил завързал с кожено въженце леопарда за себе си и рекъл:

— Ела с мене!

В това време овенът ощипал малкото и то заврещяло. А овенът рекъл:

— Добре направи, чакале, че доведе при мене леопарда. Виждаш колко е гладно малкото и колко му се яде!

Чул леопардът тези думи, закрещял от страх и се спуснал да бяга. Без да се спира, тичал през хълмове и гори и влачел след себе си чакала. Така избягал той у дома си и домъкнал след себе си чакала.