Метаданни
Данни
- Серия
- Мъжът от съседния гроб (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Grabben i graven bredvid, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Елена Радинска, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Катарина Масети. Мъжът от съседния гроб
ИК „Колибри“, София, 2012
Шведска. Първо издание
Редактор: Елена Константинова
Коректор: Ина Михайлова
Художник на корицата: Стефан Касъров
История
- — Добавяне
29
С ласките си ми даваш
рамене и гърди,
свод на ходилото, ушни миди
и катеричка между бедрата.
Той има два малки белега от шарка на лицето, един на слепоочието и един на ъгълчето на устата. Както се бях задълбочила в търсене на справочна литература на компютъра тази сутрин в работата, се хванах, че галя клавишите с показалеца си, сякаш бяха неговото лице и неговите белези. Затворих очи и докоснах клавишите от Р до D, милвах с върха на пръста си леко вдлъбнатата им повърхност, а след това отворих очи и погледнах ръцете си, като че ги виждах за първи път. Тези бели, кокалести пръсти са галили мъхчето по шийните му прешлени, падинките около ключицата и жилите по ръцете му и са следвали линията на окосмяването му от пъпа надолу…
Съществуването е станало толкова телесно, че чувствам как ми се изплъзва. Бивши пушачи са ми разказвали, че щом спрели цигарите, изведнъж усетили как ухае чаят, какъв е истинският вкус на сметаната, а пролетта се превърнала в същински букет от аромати. Моите сетива, изглежда, също са тръгнали в тази посока — чувствам, че столът е мек и пружиниращ под бедрата ми, че лененият плат е груб при допир и че се появява едно конкретно усещане, като погаля устните си с перце. Ако това не спре, хората ще започнат да се почукват по главата и да въртят очи, виждайки ме да опипвам с пръсти околния свят.
Спешно трябваше да се обадя на Мерта. Когато й разказах как съм седяла и галила клавиатурата на компютъра, тя издаде особен звук, нещо като тихо, топло и успокоително гукане на гълъб, сякаш с това искаше да каже, че се радва за мен. Но ме предупреди само да внимавам какви ги върша, за да не ме обвинят в сексуален тормоз над оборудването в офиса.
Никога не съм била чувствен човек, научих го от живота си с Йорян. Бях приела този факт хладнокръвно, дори с известна гордост, защото той ме превръщаше в разумен човек, издигнат над животинското поведение. Приложенията за секс в неделните издания на вестниците ме караха да сумтя от раздразнение: „Натисни тук и завърти езика си там“, понякога с допълнението „и така ще задържиш любовта му…“. Всичко това изглеждаше толкова практично, все едно си на курс по лепене на плочки в банята и получаваш съвети как най-правилно да ги фугираш. Разбира се, нямам нищо против практическите курсове, но не мога да приема претенциите, че имат нещо общо с Любовта. Отказвах да се впусна в кариерата на жена от харем, достатъчно ми беше да съм практична в работата.
А Йорян бе толкова разбран и с такава готовност влезе в ролята на Мъжа, който винаги иска Малко Повече от жена си. Дори смятам, че по някакъв начин го правех да изглежда по-потентен с хладината си. Какво би сторил, ако подивяла от страст го спънех на земята и го завлечех до леглото? Вярвам, че веднага би загубил всякакво желание. Така като се замисля, май и той самият не беше кой знае колко чувствен.
Защото никога не показваше такова детинско нетърпение като Бени, особено ако не сме се виждали известно време. Като дете, което е стояло дълго с нос, залепен за прозореца на сладкарницата, и направо е умирало от копнеж, стиснало джобните си пари за седмицата в ръка.
Бени е преминал през цялото ми тяло, сантиметър по сантиметър, с всичките пет сетива, а понякога имам чувството, че и с шестото. Може да намери бенки, за чието съществуване не съм и подозирала, дълго да мирише свивката на коляното ми и да се взира в зърното ми така, сякаш никога не е виждал гърди. Малко се смущава, когато му се смея, и тогава казва, че това е професионално изкривяване — до такава степен е свикнал да оглежда вимета… Но нетърпението и удоволствието му не могат да бъдат сбъркани, нито пък желанието му да ги сподели с мен.
Когато той започна с изследователските си експедиции по моето тяло, ми ставаше неловко и го питах дали в момента тече годишният ми профилактичен преглед. Ала това беше най-вече защото се чувствах толкова неочаквано срамежлива. Не знам кога точно взех и аз да изследвам, но от този миг нататък откривахме двойно повече и ръцете ми бяха сякаш празни, ако той не беше в тях.
Понякога, щом погледна устните му и си помисля къде са били, все още се изчервявам. Аз! Която препоръчвах приема на мъже като витамини, за да се поддържа организмът във форма…