Умберто Еко
Пражкото гробище (28)

Единственият измислен персонаж в тази история е главният герой Симоне Симонини — не е измислен обаче дядо му капитан Симонини, въпреки че Историята го познава само като загадъчния автор на едно писмо до абат Барюел.

Всички останали персонажи (с изключение на някои странични фигури като нотариуса Ребауденго или Нинуцо) са действително съществували и са направили и казали нещата, които правят и казват в този роман. Това се отнася не само за персонажите, които присъстват с истинското си име (макар че на мнозина може да изглежда невероятно, ала личност като Лео Таксил наистина е съществувала), а и за лица, които се появяват под измислено име, защото заради наративна икономия един-единствен (измислен) герой казва и прави нещата, казвани и правени от двама (исторически действителни) герои.

Като се замислим обаче дори Симоне Симонини, макар и резултат на колаж, в резултат на който са му приписани неща, извършени в действителност от различни хора, в някакъв смисъл е съществувал. Или с други думи, да си го кажем направо, той все още е сред нас.

Историята и интригата

Разказвачът си дава сметка, че покрай доста хаотичната интрига на записките, които са възпроизведени тук (с всичките скокове напред и назад, които кинематографистите наричат флашбек), читателят може и да се обърка в каква последователност точно протичат събитията, като се започне от раждането на Симонини и се стигне до края на неговите дневници. Това е фаталната дискразия между story и plot, както казват англосаксонците, или, още по-лошо, както казваха руските формалисти (все евреи) между фабула и сюжет или интрига. Истината е, че дори на Разказвача често му беше трудно да се ориентира, ала той все пак смята, че добрият читател може и да не обръща внимание на тези тънкости и все пак да изпита удоволствие от историята. В случай че читателят е все пак прекалено суров или пък не е от бързо разбиращите, ето една таблица, която изяснява връзките между двете равнища (всъщност типични за всеки роман — както се казва, — който е добре написан).

Глава	Сюжет	История
1. Минувачът, който в онази мъглива утрин	Разказвачът започва да следи дневника на Симонини
2. Кой съм?	Дневник от 24 март 1897 година
3. „Ше Мани“	Дневник от 25 март 1897 година (пресъздаване на обедите в „Ше Мани“ за периода 1885–1886 година)
4. Времената на дядо	Дневник от 26 март 1897 година	1830–1855 — Детство и юношество до смъртта на дядото
5. Симонино карбонар	Дневник от 27 март 1897 година	1855–1859 — Работа при нотариус. Ребауденго и първи контакти със службите
6. В служба на службите	Дневник от 28 март 1897 година	1860 — Разговор с шефовете на пиемонтските служби
7. Заедно с Хилядата	Дневник от 29 март 1897 година	1860 — На „Ема“ с Дюма. Пристигане в Палермо. Среща с Ниево. Първо завръщане в Торино
8. „Ерколе“	Дневници от 30 март — 1 април 1897 година	1861 — Изчезване на Ниево. Повторно завръщане в Торино и изгнание в Париж
9. Париж	Дневник от 2 април 1897 година	1861… — Първи години в Париж
10. Дала Пикола смутен	Дневник от 3 април 1897 година
11. Жоли	Дневник от 3 април 1897 година, през нощта	1865 — В затвора, за да шпионира Жоли. Клопката за карбонарите
12. Една нощ в Прага	Дневник от 4 април 1897 година	1865–1866 — Първа версия на сцената в гробището в Прага. Срещи с Брафман и Гужно
13. Дала Пикола казва, че не е Дала Пикола	Дневник от 5 април 1897 година
14. „Биариц“	Дневник от 5 април 1897 година, късно сутринта	1867–1868 — Среща в Монако с Гьодше. Убийството на Дала Пикола
15. Дала Пикола възкръснал	Дневници от 6 и 7 април 1897 година	1869 — Дала Пикола говори за Булан
16. Булан	Дневник от 8 април 1897 година	1869 — Дала Пикола при Булан
17. Дните на Комуната	Дневник от 9 април 1897 година	1870 — Дните на Комуната
18. Протоколите	Дневник от 10 и 11 април 1897 година	1871–1879 — Завръщане на отец Бергамаски. Обогатяване на сцената на гробището в Прага. Убийството на Жоли
19. Осман бей	Дневник от 11 април 1897	1881 година — Среща с Осман бей
20. Руснаци ли?	Дневник от 12 април 1897 година
21. Таксил	Дневник от 14 април 1897 година	1884–1896 — Историята с Таксил като антимасон
22. Дяволът през XIX век	Дневник от 14 април 1897 година	1884–1896 — Историята с Таксил като антимасон
23. Дванайсет добре прекарани години	Дневник от 15 и 16 април 1897 година	1884–1896 — Същите години, видени от Симонини. (През тези години Симонини среща психиатрите в „Ше Мани“, разказано в Глава 3)
24. Нощна литургия	Дневник от 17 април 1897 година (Който завършва на 18 април призори)	1896–1897 — Признания на Таксил. 21 март 1897 година — черна литургия
25. Изясняване на мислите	Дневник от 18 и 19 април 1897 година	1897 — Симонини разбира и ликвидира Дала Пикола
26. Окончателното решение	Дневник от 10 ноември 1898 година	1898 — Окончателното решение
27. Дневникът прекъснат	Дневник от 20 декември 1898 година	1898 — Подготовка на атентата

Дата	Посмъртни събития
1905 г.	В Русия излиза книгата „Грандиозното в нищожното“ от Сергей Нилус, в която е публикуван текст, представен така: „Мой личен приятел, сега покойник, ми даде един ръкопис, който изключително точно и ясно описва планирането и развитието на зловещ световен заговор… Този документ попадна в ръцете ми преди около четири години заедно с абсолютната гаранция, че е достоверен превод на (оригинални) документи, откраднати от някаква жена от един от най-могъщите и най-посветени в тайната главатари на Масонството… Кражбата била извършена в края на едно тайно събрание на «Посветените» във Франция — страна, която е гнездото на «еврейската масонска конспирация». За всички, които желаят да видят и да чуят, се осмелявам да обнародвам този ръкопис, чието заглавие е «Протоколи на мъдреците от Цион».“
1905 г.	„Протоколите“ са преведени незабавно на много езици.
1921 г.	Лондонският „Таймс“ открива връзката с книгата на Морис Жоли и разобличава „Протоколите“ като фалшификат. Оттогава „Протоколите“ постоянно се издават като автентични.
1925 г.	Хитлер, „Моята борба“ (I, II): „Това, че съществуването на този народ почива върху една постоянна лъжа, личи и от прочутите «Протоколи на мъдреците от Цион». Всяка седмица «Франкфуртер Цайтунг» хленчи, че те почивали върху една фалшификация, а това само по себе си доказва, че са верни… Когато тази книга стане всеобщо достояние на целия народ, можем да смятаме, че еврейската опасност ще бъде отстранена“.
1939 г.	Анри Ролен, „Апокалипсис на нашето време“: „Може да се каже, че са най-разпространеното произведение в света след Библията“.

Край

Умберто Еко Пражкото гробище (28)

Метаданни

Данни

Пражкото гробище

Информация

История

Сваляне / Връзки

Излишни ерудитски уточнения

Историческо

Историята и интригата

Умберто Еко
Пражкото гробище (28)