Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (64)

18.

Подът на клетката светеше, оплискан в злокобни неоновозелени петна и пръски като едноцветна картина на Джаксън Полък. Уолт се насили да запази спокойствие, представяйки си как отпуснатото парализирано тяло на Алая Холмс е било подмятано, хапано, драно и влачено из цялата клетка. Стори му се, че чу Фиона да плаче, докато снимаше. Андерсън посочи дългата зелена диря от ръба на клетката към решетката на отводнителния канал в центъра на помещението.

— Някой се е опитал да измие кръвта с маркуч — обясни той. — Или да забърше с парцал. Определено е направено усилие. Ще напръскам с луминол метлите и бърсалките.

— Искам да проверим канала за наличие на тъкан, а метлите — за отпечатъци. — Шерифът посочи към пространството пред клетката. — Снимай и тук, моля те.

Ранди освети посоченото място.

— Много интересно — каза. Зъбите му светеха в бяло на фона на синьото му лице.

Зеленото петно върху цимента, показващо наличие на кръв, се прекъсваше от два продълговати тъмни участъка.

— Това са кървави сенки — обясни той.

— Няма да питам какво значи — изплашено се обади Фиона.

— Кръвта, пръскаща от вътрешността на клетката, е била блокирана от нещо. — Андерсън се поколеба. — Някой е стоял точно тук и я е гледал, докато умира.