Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (28)

26.

Уолт се настани до баща си на ъгловата маса в дъното на бар ресторант „Пио“, точно под стенната украса от бодлива тел. Джери пък седеше с гръб към чифт снегоходки от сурова кожа. Полиуретановото покритие на масата сполучливо имитираше кехлибар.

— Съжалявам, че закъснях.

— Нищо ново.

Едра сервитьорка дойде да вземе поръчката им. Уолт си избра салата и ребра, а баща му — гъста царевична супа, дебела пържола с кокал и още едно уиски.

Джери, който вече изглеждаше пийнал, посочи разтворения пред себе си „Експрес Уикендър“ — притурка към градския седмичен вестник.

— Гледай какво пишат: „Нашествие от птици в градския приют за кучета; пума хапва за закуска жълт лабрадор. Дивият запад определено предлага интересни преживявания“.

Уолт нямаше никакво желание да споменава Солт Лейк и да започва нов спор.

— Страхотен начин да си изкарваш хляба.

— Трябва да се съберете с Гейл заради децата.

— Гейл си е добре така, татко. Не се бъркай.

— Тя ти е жена.

— Бивша. Истината е, че тя е чудесна съпруга, но калпава майка. Просто не й се удава. Такава си е и го знае. Каквото щеш ми приказвай, но някои жени изобщо не ги бива за това, както и някои мъже. Тя е точно от тях. Не можехме повече да я караме по този начин.

— Така смяташ ти.

— Тя ще ти каже същото, ако я питаш, повярвай ми.

— Това ще разбие живота на децата — измърмори Джери, отпивайки от чашата си.

— Ако щеш вярвай, но децата се чувстват много по-добре така. Сега се виждат за по няколко часа — половин ден най-много, и това й се отразява добре. Направо е жизнена. Беше станала много мрачна и избухлива. Грозна картинка.

— Тя ти е жена — повтори Джери.

— Разбери, че не може всички да са като Ози и Хариет^[1], татко. Така е по-добре. Ако нещо не е счупено, защо да го лепим…

— Но то е счупено.

— Не, не е. Не знам защо винаги говорим за това, когато се видим. Какво толкова не можеш да разбереш?

Пет минути изминаха в мълчание. Уолт не чуваше нито разговорите около себе си, нито музиката, нито момчетата зад грила, подвикващи един на друг поръчките си. В ушите му кънтеше една-единствена реплика, която и алкохолът в бирата не можеше да заглуши: Тя ти е жена.

— Защо ме отряза така днес следобед? — попита Уолт. — Какво изобщо се стремиш да постигнеш по този начин?

— Приемаш го твърде лично. А то не е така.

— Не можеш да понесеш мисълта, че аз командвам парада, нали?

— Не съм казал такова нещо.

Сервираха второто уиски заедно със супата и салатата. Джери не докосна супата си.

— Ако тя обяви кандидатурата си по-рано — каза Уолт, — това може да е от полза.

— Имаш ли някакъв опит в осигуряване на защита? По-добре си запази енергията за онази пума — засмя се Джери.

Помежду им отново настъпи мълчание. Донесоха вечерята им.

— Толкова ли е невъзможно да успеем да намерим общ език и да работим спокойно заедно? — попита Уолт.

— От опит ли го казваш?

— Защо се държиш така? С какво съм го заслужил?

Баща му драматично погледна часовника си.

— Нямаме толкова време. Може и цял живот да не ни стигне, ако се захвана да ти обяснявам.

— Не ме бъркай с Боби.

Джери удари по масата и чашата му подскочи, което привлече вниманието на посетителите от околните маси. После впери кървясалия си поглед в сина си, избърса влажните си устни със салфетката и бавно разряза дебелата си пържола.

— Поканих Майра и Кевин да се присъединят към нас за десерта — каза Уолт. — Ако не искаш да ги виждаш…

— Разбира се, че искам.

— Кевин има нужда от нас, татко. Трябва да му служим за пример, а не вечно да сме в конфликт. Да обявим примирие за малко тази вечер, а?

Джери търсеше отговори в отражението си в чашата.

— Какъв конфликт?

— Рано или късно трябва да изгладим неяснотите около смъртта на Боби.

Очите на баща му гневно припламнаха.

— Кевин и Майра имат нужда да затворят тази страница. Ако продължаваш да го задържаш в себе си…

— Нищо не задържам в себе си.

— Мислиш си, че така ни предпазваш. Знам, че го правиш от добро сърце, но така изобщо не си помагаш.

— Нищо на този свят не е в състояние да ми помогне — каза Джери.

— Вече е късно да помогнем на Боби, но можем да опитаме да спасим семейството, татко.

— Вие с Гейл добре се справихте, нали? — Джери рязко надигна чашата си, сякаш за да спаси кубчетата лед от удавяне. Погледна го изпод свъсените си вежди и внимателно остави питието на масата.

Уолт забеляза Майра и Кевин, които стояха близо до грила и оглеждаха масите.

— Ето ги и тях — каза той. — Не забравяй, че той вече не е малък, татко.

Джери пресуши чашата си.

— Няма ли най-после да млъкнеш, по дяволите!