Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (49)

3.

Уолт можеше да влезе в тъмен гараж, знаейки, че вътре дебне въоръжен човек, без да му мигне окото, но имаше нещо в болничната обстановка, от което го побиваха тръпки.

Леглото беше в средата на стаята. Той мина покрай включения телевизор и рязко спря. Плетеница от кабели и тръбички свързваше племенника му към светещи монитори. Главата му беше избръсната и превързана. Върху дясното му око имаше друга превръзка, а мястото наоколо бе мораво и подпухнало. Няколкото шева от ъгълчето на устните към бузата му издължаваха устата в стряскаща, грозна усмивка.

Майра седеше на стол до леглото.

— Можеше да предотвратиш това — сърдито каза тя и мрачно го изгледа.

— Майра…

— Мамо — промърмори Кевин. — Той не е виновен.

Тя се обърна към него и нежно стисна ръката му в своята.

— Заспивай. Уолт е.

— Здрасти, Кев.

Дясното му око, кървясало и подуто, зашари в цепката на превръзката и срещна погледа на мъжа.

— Ерик? — с мъка попита момчето.

— Не говори, Кев — каза Майра. — Опитай пак да поспиш.

— Ерик е добре — отвърна Уолт.

На лицето на Кевин се изписа облекчение.

— Слава богу! — изпъшка той.

— Дошъл съм да те видя като твой чичо. За мен е най-важно да си добре и да се възстановиш бързо. Но както и друг път сме си говорили, Кевин, аз съм и шериф, затова няма как да не поговорим и за случилото се.

— Но може и по-късно, нали? — обади се Майра.

— От полицията в Кечъм ще искат да го разпитат, Майра. Ще му бъде повдигнато обвинение. Няма как да му помогна, ако не говоря с него преди тях.

— Няма проблеми, мамо, не се тревожи.

— Момчето е упоено, Уолт.

— От него зависи. Няма да го насилвам.

— Добре съм, мамо. Моля те!

Майра изсумтя и примирено се облегна на стола си.

Окото под превръзката премигна.

— Търсехме дрехи — каза Кевин. — Някакви хубави дрехи.

— Слушам те.

— Двамата с Ерик решихме да откраднем малко дрехи от химическото чистене. Затова решихме да… влезем. Просто да огледаме, нали разбираш. Паркирахме зад ъгъла. — Той млъкна, раздвижи устата си и продължи: — Ерик каза, че може да се справи с ключалката, но в крайна сметка разби вратата.

— Значи Ерик е разбил вратата — уточни Уолт.

— Влязохме и алармата се разпищя. Направо откачихме. Ерик хукна към прозореца — не ме питай защо. Аз избягах и се ударих в някакъв стълб, предполагам.

— Но защо към прозореца, щом вратата е била разбита?

— Не знам.

— Защо точно химическото чистене, а не някой магазин за дрехи?

Кевин се намръщи и веднага потръпна от болка.

— Не знам защо.

— Уолт — обади се Майра. — Какво имаш предвид?

— Полицията в Кечъм ще сметне, че са влезли заради химикалите, които се ползват там — за вдишване или като съставка за синтетична дрога и така нататък.

— Няма такова нещо — каза момчето.

— Ако някой твой приятел е принудил теб и Ерик да направите това, нещата коренно се променят. От гледна точка на закона, имам предвид.

— Няма такова нещо — повтори той.

— Кевин? — намеси се майка му.

— Започнеш ли да лъжеш, Кев, ще затънеш като в тресавище. — Племенникът му изглеждаше объркан. — Знаеш какво е тресавище, нали? — попита Уолт.

— Боли ме главата. Нека да спрем.

— Кевин! — строго го изгледа Майра.

— По-късно, мамо.

Уолт пристъпи по-близо до него и внимателно го изгледа.

— Давам ти шанс, какъвто няма да получиш от полицаите.

— Алармата се включи и се паникьосахме. Сега искам да поспя — каза той и затвори очи.

Радиостанцията на шерифа изпука. Диспечерът съобщи серия от кодове и накрая спомена „… ветеринарна клиника Ейкър“. Уолт погледна часовника си — беше два след полунощ. Две влизания с взлом за една нощ. Съобщи местоположението си. Ветеринарната клиника се намираше извън града, но само на километър южно от болницата. Оказа се, че той е най-близо.

— Трябва да тръгвам — обърна се Уолт към Майра. — Но ще се върна.

— Никъде не смятам да ходя — каза тя. — Нито пък той.