Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (55)

9.

Слънцето се издигна над хоризонта и потъна в мрачното небе, а час по-късно заваля. Черният път встрани от Адамс Гълч Роуд се превърна в бледокафява кална каша. Тъмни облаци притискаха върховете на дърветата по хребета на планината, а във въздуха се стелеше гъста пелена от влага. Типично планинско време.

Уолт навлече светлокафявия непромокаем шлифер, който държеше свит на вързоп на задната седалка в колата си, заедно с екипировка за катерене, чифт снегоходки и две раници с всичко необходимо за непредвидена нощувка в планината — едната за лятото, а другата за зимата. Предложи на Брандън дъждобран, но помощник-шерифът му отказа; предпочиташе да се прави на Супермен, без значение дали така нямаше да си докара някоя простуда. Паркингът гъмжеше от полицаи и екипи на Планинската спасителна служба. Нищо не вдигаше адреналина така, както новината за безследно изчезнала богаташка. Изпод светлоотразителните ленти бяха пропуснати два пикапа, натоварени с ловджийски кучета.

От дясната страна на портативната тоалетна, точно до табелата в началото на туристическата пътека, стоеше изоставено бледозелено „Волво“ с изстинал двигател. Пръстта под него бе суха. Можеше да е там както от един час, така и от предишния ден. Колата принадлежеше на Алая Холмс и в нея нямаше никой.

Шерифът се обърна към хората от Планинската спасителна служба:

— Чуйте ме! Жената може да е само ранена. Или пък просто да е излязла за сутрешния си джогинг, а съпругът й да се е объркал. Така че нека не я плашим до смърт. Не е изключено и да е прекарала нощта на открито. Проверете дали имате всичко необходимо за такива случаи: одеяла за загряване, протеинови блокчета и вода. Маршрутите са разпределени. Ще използваме петнайсети канал за връзка. Ползвайте радиостанциите само ако се налага. Това е всичко. Тръгвайте!

Групата се разпръсна. Уолт се обърна към Брандън:

— Двамата с теб ще тръгнем по Хил Трейл. Аз ще поема по първата отбивка, а ти — по втората.

— Ясно — отвърна Том.

Когато Уолт най-после се изкатери до Хил Трейл, ботушите му тежаха от лепкавата кал, сякаш бе газил в бетон. На два пъти спира, за да изстърже пръстта от подметките си. Пъплеше нагоре между дърветата по тясната камениста пътека, осеяна с дупки и оголени корени. Мрачното небе и тъмната гъста гора му действаха потискащо.

По радиостанцията съобщиха, че Фиона е пристигнала, за да направи снимки на волвото. Планинската спасителна служба със сигурност бе покрила голяма част от района досега. Обади се на Брандън. Оказа се, че вървят един към друг от противоположни посоки.

На пътеката пред себе си Уолт забеляза прясно откъртен клон — съдеше по обелената кора. Коленичи и огледа почвата наоколо. Иначе сухата и ронлива жълтеникава пръст сега беше мокра от дъжда. При натиск мекият горен слой потъваше леко. Минаха му през ум две неща. Първо, кракът бе счупил клона, преди да започне да вали, и второ, обувката беше мъжка, с гладка подметка, 43–44 номер. Дирите бяха равномерни — признак за бавни и предпазливи стъпки, нищо общо с широкия разкрач при тичане за здраве.

Опитваше се да върви плътно в края на пътеката, следвайки отпечатъците. Извика на Брандън да смени честотата и го инструктира по радиостанцията да не стъпва по следите.

Том му съобщи, че в неговия край на пътеката няма отпечатъци от обувки. Точно тогава Уолт затвърди две свои подозрения, които му хрумнаха още на паркинга.

Дъждът се усили и отпечатъците започнаха да се размиват пред очите му. Шерифът съблече непромокаемия шлифер и го метна върху пътеката, за да предпази следите от еднаквите подметки, сочещи в различни посоки. Не си направи труда да провери дали е успял да ги покрие добре — дъждът и бездруго валеше доста силно.

Хукна напред, като се стараеше да не стъпва по пътя, прескачайки клони, камъни и пънове.

— Томи — извика той в радиопредавателя, — колко пъти си виждал мъж с елегантни обувки да се разхожда из планината?

— Тук откривам само следи от спортни обувки — обади се Брандън.

— Не. Ясно се забелязва гладка подметка с ток. Отваряй си добре очите. Нещо не е наред.

Студеният дъжд го измокри до кости. Избърса с ръкав лицето си, за да вижда.

— Мамка му, вали като из ведро! — извика Том в радиостанцията.

Уолт тичаше и се оглеждаше във всички посоки, а тясната пътека криволичеше под краката му.

— При мен е пълно с отпечатъци от маратонки и туристически боти, шерифе — съобщи Брандън. — Няма и следа от официални обувки.

— Гледай и встрани от пътеката — нареди Флеминг.

— Разбрано.

Уолт усети надигащо се в гърдите му чувство на страх. Представи си отпечатъците от стъпките, размиващи се под разрушителната сила на водната стихия. Въпреки че се намираше само на няколко километра от града и на няколкостотин метра от магистралата, тук — в планинските гори — царяха законите на природата, не на човека. Често се срещаха мечки. Пуми. Лосове. Някое от тези животни спокойно можеше да подплаши към гъсталака тичащ по пътеката човек и да го нападне от страх за малките си или просто от глад. От комбинацията между откриването на необичайните отпечатъци и поройния леден дъжд усети дълбоко в себе си неопределено чувство на тревога, което го завладя от глава до пети след радиосъобщението на Брандън:

— Шерифе? Какво е местоположението ти? Мисля, че открих нещо.

Уолт потръпна от звука на глух изстрел малко по-нататък по пътеката — сигнална ракета.

Брандън я беше намерил.