Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Weekend, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

ISBN 978-954-260-557-7

История

  1. — Добавяне

17.

— Как успях да се забъркам в това? — попита Лиз Шейлър секретарката си Джена, с която работеха заедно от десет години. Стоеше пред огледалото в бившата спалня на родителите си и почти приключваше с грима си.

— Ще се справиш — увери я Джена.

— И двете много добре знаем, че се държа като проститутка. Остава само да си разтворя краката и да се приключва.

— Гледай само да не те усетят папараците, ако решиш да го правиш.

— Обзалагам се, че през последните шест години съм разследвала половин дузина точно от тези хора или поне компаниите, за които работят. А сега смятам да ги моля за пари! Ама че лицемерие!

— Никого не молиш за пари.

— Да бе!

— Ти просто ще изразиш позицията си по определени въпроси, а ако някои от тези хора решат да те подкрепят, тогава добре.

Много по-сложно е и ти го знаеш. Двамата с Патрик Кътър хитруваме и това не ми харесва особено. Човек рано или късно си плаща за тези неща.

— Не вършиш нищо лошо или незаконно. Всяка дреболия е проверявана десетки пъти. От теб се иска просто да се забавляваш. Само два дни са.

— Искаш да кажеш — последните ми два дни. Звучи като присъда. Така се и чувствам. В неделя сутрин всичко вече ще е различно. Не се заблуждавай, Джена — всичко! — каза тя и потупа клепачите си с тампонче памук. — Няма да имаме и секунда почивка през следващите петнайсет месеца и дванадесет дни. Започва да става доста напечено.

— Кога ли пък ни е било широко около врата?

— Да свиквам с ролята на проститутка? Това ли искаш да кажеш?

— Че какво й е на професията?

Двете си размениха усмивки в огледалото, но на Лиз не й беше особено весело.

— Надявам се, че не правя грешка.

— Разбира се, че правиш. Но какъв избор имаш?

— Бих могла да се шляя из ски курортите и да работя каквото ми падне.

— Бързо ще ти писне.

— Престани! — сгълча я Лиз. Съветниците й все това повтаряха — нагоре и само нагоре! — Как изглеждам? — обърна се тя към Джена.

— Като момиче за милион долара!

— Дано не си права — каза Лиз, — защото ще ни трябват доста повече само за да се включим в надпреварата.