Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (34)

2.

Ветеринарят Марк Ейкър — леко кривокрак и с малко скована походка — вървеше заедно с Уолт към хотел „Сън Вали Лодж“.

— Човекът ще е очарован. Свършил си страхотна работа. — Гласът му звучеше ниско и гърлено. Тъмнокафявите му очи почти се сливаха със загорялата кожа на брадатото му лице. С дясната си ръка водеше великолепна немска овчарка, вързана с тъмносиня найлонова каишка.

— Свършихме — поправи го Уолт. — Представа нямам как успяхме.

— Трябва да е благодарен на Маги. И на портфейла на Патрик Кътър. Това куче струва повече от петстотин долара на ден.

Уолт подсвирна с уста.

— Най-интересното в случая е изумителната й прилика с неговото куче — онова, което умря.

— Животните и пътническите самолети не бива да се кръстосват с други породи — пошегува се ветеринарят.

Порталът на хотела гъмжеше от паркирани автомобили и обслужващ персонал. Един от портиерите забеляза кучето и препречи пътя на Марк Ейкър.

— Това е куче водач — обясни Уолт. — За един от гостите на хотела е.

— Разбира се, шерифе.

Наглър се бе опитал да го разубеди, когато Уолт му звънна малко по-рано, за да му съобщи новината.

— Трудно ще я приеме — предупреди Флеминг ветеринаря.

— Съмнявам се. Почакай само да ги срещнем — отвърна Ейкър.