Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Grapes of Wrath, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
nknikolov (2010)
Корекция
forri (2011)

Издание:

Джон Стайнбек

Избрани творби в три тома

Том I

 

Американска

Първо и второ издание

 

Литературна група ХЛ.04 9536679911/5637-299-83

 

Съставител: Кръстан Дянков

Водещ редактор: Людмила Евтимова

Редактори: Кръстан Дянков, Людмила Филипова

Художник: Стоян Христов

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Иван Скорик

Коректори: Наталия Кацарова, Стефка Добрева

 

Дадена за набор август 1982 г.

Подписана за печат януари 1983 г.

Излязла от печат март 1983 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 48,50

Издателски коли 40,74. УИК 43,40

 

Цена 5,55 лв.

 

Държавно издателство „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

Държавна печатница „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

Шосе номер 66 е главният път, по който се движат преселниците. Това е дълго, бетонирано шосе, опасващо цялата страна, извиващо се леко на картата от Мисисипи до Бейкърсфийлд; то минава през червени и сиви земи, лъкатуши сред планините, пресича Вододела, побягва надолу сред ярка, ужасяваща пустиня, минава през нея отново към планините и достига богатите калифорнийски долини.

Номер 66 е пътят на бегълците, пътят на онези, които се спасяват от праха и съсипаната земя, от грохота на тракторите и собственото си съсипване, от бавното настъпване на пустините на север, от силните ветрове, духащи от Тексас, от наводненията, които не само не обогатяват земята, а и крадат от нея последните й блага. Хората бягат от всичко това и многобройните притоци на страничните шосета — тесните междуселски пътища, виещи се сред полята с дълбоките си коловози — ги извеждат на път номер 66. Номер 66 е главната артерия, главният път на бегълците.

Кларксвил, Озарк, Ван Бърен, Форт Смит — и с това се свършва Арканзас. И всички пътища се събират в град Оклахома: номер 66 от Тълса, номер 270 от Макалистър, номер 81 от юг, от Уичита Фолс, и от север, от Инид. Идват Едмънд, Маклауд, Пърсел. Номер 66 напуска град Оклахома. Ел Риноу и Клинтън остават на изток. Следват Хайдроу, Елк и Тексола и тук свършва Оклахома. Номер 66 пресича Тексаските възвишения. Идват Шамрок и Маклийн, Конуей и жълтият Амарило. После Уилдорадо, Вега и Бойс и тук свършва Тексас. След това идват Тукумкари и Санта Роуза и през планините на Ню Мексико пътят води към Албукерк. После продължава през клисурите на Рио Гранде към Лос Лунас и тръгва отново на запад — към Галъп, където минава границата на Ню Мексико.

И тук започват високите планини. Холбрук, Уинслоу и Флагстаф са разположени сред високите планини на Аризона. После идва голямото плато с вълниста линия на хълмовете. Следват Ашфорк и Кингман и шосето навлиза отново в скалисти планини, където карат вода от други места и я продават. След това то напуска назъбените, изсушени от слънцето аризонски планини към Колорадо със зелените тръстики по бреговете й, след което достига края на Аризона. От другата страна на Колорадо е Калифорния и тя започва с едно хубаво градче. Това е Нийдълс, той лежи на самата река. Но тук реката е като чужда. После шосето поема нагоре от Нийдълс и се изкачва по една опалена от слънцето планинска верига и оттук започва пустиня. Номер 66 минава през нея — това е страшна пустиня, където въздухът трепти от горещина и където високите черни планини в далечината те довеждат до отчаяние. Ето че идва Барстоу, ала зад него продължава същата пустиня; накрая напред пак се появяват планини, красиви планини, и номер 66 лъкатуши сред тях. После изведнъж идва тесен проход с прекрасна долина, градини, лозя, малки вили, а в далечината град. О, господи, най-после пристигнахме!

Бегълците се стичаха на шосе номер 66 от всички краища, автомобилите вървяха ту един по един, ту на цели кервани. Те бавно се движеха по пътя от ранно утро до късна вечер, а нощем спираха там, дето имаше наблизо вода. От допотопните пробити радиатори излизаше пара, спирачките скърцаха. И хората, седнали на воланите на камионите и претоварените леки коли, напрегнато се ослушваха. Колко още има до града? Докато пътуваш от един град до друг, си скован от страх. Ако нещо се счупи… Е, ако нещо се счупи, ще спрем на почивка тук, докато Джим отиде до града, вземе частта, която ни трябва, и се върне обратно… А колко храна ни остана?

Вслушвай се в мотора. Вслушвай се в колелата. Вслушвай се и с ухо, и с ръка в извиването на волана; вслушвай се с длан в лоста на скоростната кутия; вслушвай се в дъските под краката си. Вслушвай се с петте си сетива в тази раздрънкана стара таратайка; защото изменилият се тон, неравният ритъм могат да означават една излишна седмица път. Чуваш ли как чука? Това са клапаните. Не е страшно. Нека си чукат до второто пришествие — няма опасност. Но ей този глух шум — не го чуваш, по-скоро го чувствуваш. Нима някъде не стига маслото? Нима се е разбил лагерът? Господи, ако това е лагерът, какво ще правим? Парите и без това са на свършване.

И сякаш напук водата в радиатора клокочи. Поне да бяхме на стръмно. Сега ще видим. Ах, дявол да го вземе! Ремъкът на вентилатора се е скъсал! Вземи тази връв, завържи го криво-ляво. Добре — краищата ще вържа аз. Сега бавно, съвсем бавно, докато стигнем до града. Връвта няма да издържи дълго.

Само да можем да стигнем до Калифорния, където растат портокали, преди този стар ковчег да се е разнебитил съвсем. Само да можем да стигнем.

А на външните гуми двата пласта са съвсем износени. За такава работа трябват гуми с четири пласта. А тези най-много да изминат още сто мили, ако не цъфнат, когато ги ударим о някой камък. Кое е по-добре — сто мили повече или спукана вътрешна гума? Кое? Сто мили. Е, не знам, не може да се каже изведнъж кое. Имаме лепенки за вътрешни гуми. Може би когато колата върви, изпуска съвсем малко. Защо не направим подложка? С нея сигурно ще изкараме още петстотин мили. Да вървим, пък ще караме, докато се спука.

Трябва да купим гума, но, господи, толкова много пари струва една стара гума. И продавачите те оглеждат от глава до пети. Знаят, че не можеш да се забавиш. Знаят, че не можеш да чакаш. И цената расте.

Ако искате, вземете я, ако не — ваша работа. Аз съм продавач на гуми, а не благотворително дружество. Не ги подарявам на никого. Вашите работи не ме интересуват. Интересува ме само моята работа.

Колко има до съседния град? Вчера видях четирийсет и две коли с хора като вас. Откъде идвате всички вие? Накъде отивате?

Е, Калифорния е голям щат.

Не е толкова голям. И целите Съединени щати не са толкова големи. Съвсем не са толкова големи. Не са кой знае колко големи. Няма достатъчно място за теб и мен, за твоите и моите роднини, за богатите и бедните в която и да било страна, за крадците и честните хора. За гладните и ситите. Защо не се върнете обратно там, откъдето сте тръгнали?

Живеем в свободна страна. Можем да отидем, където си искаме.

Така мислите вие. Чували ли сте за патрула на калифорнийската граница? Полицията от Лос Анджелис ще ви спре, негодници такива, и ще ви върне обратно. Ще ви кажат: ако не можете да си купите място, не ни трябвате тук. Ще ви кажат и това: имате ли разрешително за каране? Дайте да го видим. Скъсахме го, ще кажете. Щом сте го скъсали, ще ви отвърнат, няма да ви пуснем — без него не може.

Но ние живеем в свободна страна.

Добре, опитайте се тогава да потърсите свободата. Един ми казваше: колкото имаш в джоба си, толкова ти е и свободата.

В Калифорния плащали добре. Ето в това листче пише.

Глупости! Виждал съм толкова хора да бягат оттам. Някой ви е излъгал. Искате ли тази гума, или не?

Трябва да я вземем, но, господи, парата много не ни бие, мистър! Останахме със съвсем малко средства.

Казах ви, че не съм благотворително дружество. Хайде, вземайте гумата.

Трябва да я вземем, няма как. Я да я прегледаме. Да я разгърнем, да я разгледаме отвътре… А, кучи сине, казваше, че отвътре била здрава. Пък тя съвсем е разнебитена.

Глупости, разнебитена! Ах, да… Божичко! Как не съм забелязал!

Забелязал си, кучи сине! Искаше да ни оскубеш четири долара за такава нищо и никаква гума. Заслужаваш да ти сплескам мутрата за това.

Леко, леко! Честна дума, не съм видял. Нищо — ето какво ще направим. Ще ви дам гумата за три и петдесет.

Виж къде ме е клъвнал петелът! Ще минем и без нея до съседния град.

Мислиш ли, че ще изкараме с такава гума?

Трябва да изкараме. По-скоро ще карам по джанти, отколкото да дам на тоя кучи син някаква пара.

А как мислиш, защо се занимава с търговия? Наистина не е от тия, дето могат да бъдат благотворително дружество. Ето какво значи търговията. А какво мислеше, че представлява тя? Човек иска… Виждаш ли фирмата край пътя? Обслужване на пътуващите. Всеки вторник закуска, хотел „Колмадо“. Хвана ли се в мрежата, брат? На ти обслужване на пътуващи. Веднъж един ми разказа, че отишъл на едно събрание, където заседавали разни бизнесмени и им разправил такава история: аз, казва, бях тогава още малък и баща ми един ден изкара нашата юница и ми каза: „Заведи я на бика да я обслужи.“ Аз я заведох. И оттогава, като чуя за обслужване, веднага си помислям: кой — кого? Търгашите едно си знаят: да лъжат и измамват, но наричат това с други имена. Ето къде е цялата работа. Открадни тази гума и ти вече си крадец, но ако този ти отмъкне четири долара за една нищо и никаква гума, това си е в реда на нещата. Те наричат това търговия.

Дани на задната седалка иска чаша вода.

Да потърпи. Тук няма вода.

Слушайте… чуваш ли как нещо чука в задния мост?

Нищо не мога да разбера.

Рамата издава подозрителни звуци.

Амортисьорите отидоха по дяволите. Но не можем да спираме. Чуваш ли как свирят? Ще намерим по-хубаво място, ще спрем там и тогава ще проверя. Но нали провизиите са вече на свършване, и парите също. А ако няма с какво да купуваме бензин, тогава как ще вървим по-нататък?

Дани на задната седалка иска чаша вода. Момченцето е жадно.

Чуваш ли как свирят амортисьорите?

Ах, господи! Сега се наредихме! Външната и вътрешната гума отидоха по дяволите. Трябва да се поправят. Не хвърляй външната — ще стане за подложки; ще я разрежем и ще слагаме парчета от нея на слабите места.

И колите спираха край пътя, капаците на моторите се вдигаха, поправяха се гуми. Колите се влачеха по номер 66 като ранени животни, задъхвайки се и вървейки с усилие. Моторите бяха прегрети, спирачките бяха отслабнали, всички лагери разнебитени, всички части — раздрънкани.

Дани иска чаша вода.

Бегълците се движат по шосе номер 66. Бетонираният път блести като огледало на слънцето, а въздухът трепти от зной и ти се струва, че пред теб по шосето има локви.

Дани иска чаша вода.

Бедният малчуган, трябва да потърпи! Много му е горещо. Скоро ще стигнем следващата станция за обслужване. Да, за обслужване, както каза онзи човек.

Двеста и петдесет хиляди души се движат по шосето. Петдесет хиляди стари коли — изпотрошени, пушещи. Счупени части, захвърлени по пътя. Какво ли се е случило? Какво ли е станало с хората в тази кола? Дали са продължили пеш? Къде са? Откъде блика толкова героизъм? Откъде се взема тази страшна по своята сила вяра?

Чуйте: тази история може да ви изглежда неправдоподобна, но в нея няма нито дума лъжа, тя е само малко смешна и в същото време прекрасна. Едно семейство, състоящо се от дванадесет души, било изгонено от земята му. Тези хора нямали автомобил. Направили си ремарке от разни вехтории и го натоварили с нещата си. Довлекли го до шосе номер 66 и зачакали. И много скоро един автомобил ги прикачил. Петима от тях пътували в колата и седем в ремаркето заедно с едно куче. Докато се усетят — стигнали в Калифорния. Стопанинът на автомобила хем ги возел, хем ги хранел. И всичко това е истина. Но откъде такъв героизъм и такава вяра в хората, в себеподобните? Много малко неща на света могат да вдъхнат такава вяра.

Хората, които бягат от ужаса, преживяват странни неща: някои отвратително жестоки, а други — прекрасни, тъй че вярата в сърцата отново пламва и никога не угасва.