Преди да се впуснем в обяснения как представителите на луковите и чесънът в частност биха могли да се впрегнат в борбата срещу инфекциите, искам да кажа няколко думи за живите организми, отговорни за някои от болестите, които могат да повалят хората. Тези организми можем да наречем бактерии, микроорганизми или просто микроби.

ПАТОГЕНЕН И НЕПАТОГЕНЕН

Бактериите биват два вида. Патогенни, спобосни да причинят заболяване у човека-домакин, и непатогенни, които не представляват подобна опасност. В нас и върху нас живеят много непатогенни бактерии, които изпълняват жизненоважна роля за правилното функциониране на нашето тяло. Така например в стомашночревния ни тракт живее бактерия, с чиято помощ разграждаме и смиламе усвоената храна. Без нея най-вероятно бихме умрели от недохранване.

Непатогенните бактерии в нас също така ни помагат да се отбраняваме срещу патогенните бактерии, като унищожават ненужното количество от тях, за да запазим своя баланс. /Понякога обаче става така, че дори непатогенните бактерии могат да причинят инфекция./

Когато вземате антибиотици, обръщали ли сте внимание на промяната в размерите и консистенцията на вашите изпражнения? Обикновено това се дължи на унищожаването на непатогенните бактерии и е един от нежеланите и неприятни странични ефекти. В началото на шейсетте години бе установено, че приемането на антибиотика неомицин води до драстично намаляване на мазнините в кръвта. След много обсъждания и спорове се стигна до заключението, че този факт се дължи на убийственото му въздействие и върху живеещите в нас непатологични бактерии, което води до неспособността на тялото ни да абсорбира основните хранителни продукти. Подобно състояние може да се допусне за известно време, а и кой знае, то може би щеше да помогне на хората да отслабнат. Но продължителното му използване означаваше да си търсим белята. Доколкото знам, сега употребата на неомицин е строго ограничена.

Друга характерна черта на бактерията е способността й да се приспособява към промяната в условията. Конвенционалните антибиотици са изключително полезни при лечението на много инфекции, като се започне от възпалено гърло и се стигне до сериозни, заплашващи живота състояния. Отрицателен резултат от тяхната употреба обаче е способността на заразния организъм да придобие устойчивост към съответния антибиотик.

Бактерията

Може би си спомняте, че споменах за Албърт Швайцер, който лекувал с чесън хронична дизентерия. И как по време на Първата световна война руската армия го използвала като лек срещу гангрена. При липса на съвременни антибиотици чесънът се оказва много ефикасен, като освен това не създава проблеми с появата на странични ефекти.

През 1856 година един от най-великите учени на земята Луи Пастьор, пише за чесъна в едно френско научно издание. Пастьор е световноизвестен с откриването на организмите — и на ваксината срещу тях — причиняващи антракс /синя пъпка/ и бяс. Щом Пастьор е бил убеден в силата на чесъна, мисля, че би трябвало наистина да вземем по-присърце този въпрос.

Един век по-късно, през 1956 и 1957 година, в много научни периодични издания бяха публикувани открития за ефикасността на определени билки и подправки да унищожават някои от микроорганизмите, виновни за натравяния с храна. Чесънът беше единственото растение, което се справяше успешно с организмите Shigella sonnei, Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Streptococcus faecalis и Lactobacillus casei, всички те способни да създадат сериозни здравословни проблеми.

През 1985 година д-р Дж. Р. Фенуик и д-р А. Б. Ханли написаха и публикуваха в том 22 на „Наука за храната и храненето“ прекрасната дисертация „Родът на луковите растения“, където описват антибактериалните свойства на чесъна и другите представители на рода на луковите. Авторите изброяват двайсет и три вида организми, чието развитие според резултатите, публикувани и от други учени, можело да бъде спряно от тези растения. През 1993 година започна двугодишно изследване, проведено в Улвърхамптън от миз Зейра Рос като част от нейната докторска дисертация по философия под ръководството на д-р Дейвид Хил, главен преподавател по микробиология. В него се използвали човешки чревни течности, за да се изследва ефектът, който оказва етеричното чесново масло, получено чрез парна дестилация /„Кардиомакс“/ върху няколко особено важни и проблематични бактерии. Две от тях /Salmonella enteritides и Listeria monocytogenes/ напоследък често стават причина за хранителни натравяния с яйца, пилета и непастьоризирани сирена. Открито бе, че Listeria monocytogenes е особено чувствителна към чесновото масло и може с лекота да бъде контролирана с него. Колкото до салмонелата, съвсем малки количества от чесновото масло били достатъчни, за да я унищожат. Много важно следващо откритие бе, че коменсалната бактерия^[1], която обитава червата на човека и е от голямо значение за доброто здравословно състояние на стомашночревния тракт, не страда от бактерицидните свойства на чесновото масло, докато антибиотиците могат да упражнят точно противоположния ефект.

ГЪБИЧНА ИНФЕКЦИЯ НА ТЯЛОТО

Съществуват много дразнещи и упорити гъбични инфекции, които засягат хората. Сред тях са атлетичен крак, цистит, млечница, трихофития и вагинит.

Ако не се лекува, млечницата може да доведе до сериозни усложнения и дори да засегне нивата на кръвната гликоза. Тя обаче се лекува трудно, често защото микроорганизмите вече са станали устойчиви на използваните преди антибиотици. Поддържането на лична хигиена и големите дози чесън /няколко скилидки или капсули чесново масло, приети през устата/ могат да помогнат да се излекуваме от това състояние.

Трихофитията все още се среща и в наши дни. Тя е обичайно явление сред домашните животни и може да бъде предадена и на хората. Чесънът е идеално средство срещу нея, и може да се използва както локално върху кожата, така и приеман през устата.

Предпазване от рак

Ракът е едно от четирите заболявания, вземащи най-много жертви във Великобритания и, напълно разбираемо, е твърде вълнуваща тема. И така, преди някой да ме е обвинил, ще подчертая, че чесънът не е панацея или чудотворно растение. Второ, проучванията върху чесъна и рака, за които знаех по време на написването на тази книга, се основават върху изследвания както върху животни, така и върху хора, но все пак най-вече с животни. Тези първи изводи трябва да бъдат тепърва подробно анализирани от всички страни, а работата трябва да се съсредоточи предимно върху хора, преди да можем да кажем със сигурност дали чесънът има своята роля в борбата срещу рака.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РАКЪТ?

Когато говорят за рака, повечето хора очевидно имат предвид само едно заболяване. Всъщност съществуват много негови форми. Сред най-разпространените са рак на пикочния мехур, на простатната жлеза, на гърдата, на белите дробове, на кожата, на дебелото черво и на стомаха. Левкемията също се смята за форма на рак.

Съществуват различни нива и стадии на развитието на рака и конвенционалното лечение с лъчетерапия, химиотерапия или хирургическа намеса може да се прави индивидуално или колективно — с успех при много пациенти.

Клетките в нашето тяло увеличават броя си, когато сме млади и все още растем, докато вграденият в нас механизъм не реши, че сме пораснали достатъчно. Но и след края на растежа много органи, особено кожата, продължават да подменят старите клетки с нови през целия ни живот. Напълно нормално е тъканите да отстраняват старите клетки и да ги заменят с нови — това е част от поддържането на здраво, добре действащо тяло. Костният мозък например, който отговаря за производството на кръв, всеки ден подменя два милиарда червени кръвни клетки.

Как поразява ракът

Ако група клетки излезе извън контрола на системата, отговорна за тяхната подмяна, започва да се развива тумор. Със своето нарастване туморът или ракът поразява и разрушава околните тъкани. Група ракови клетки може да проникне в кръвния поток, който ги разнася из цялото тяло, така че те започват дейността си вече навсякъде.

ЧЕСЪНЪТ: ДОКАЗАТЕЛСТВА, С КОИТО РАЗПОЛАГАМЕ ДОСЕГА

Много от химикалите, които употребяваме в нашето всекидневие, могат да причинят разрастване на рака. Кожният, чернодробният и белодробният рак са само три от неговите форми, които могат да бъдат провокирани от химикалите някъде в нашето обкръжение. Те могат да присъстват на работното ни място или в храната, която консумираме.

В Ню Йорк група изследователи, д-р Белман, д-р Блок и д-р Бейръни, предизвикали рак на кожата на мишки, като използвали такива химикали. Решили да опитат дали чесновото масло би могло да предотврати по-нататъшното развитие на рака и открили, че действително може. Макар опитите засега да се правени само върху животни, началото е обещаващо. Можем да се надяваме, че ще последват други изследвания и резултати.

„Чесънът — преглед на връзката му с рака“ е заглавието на публикация на д-р Сумийоши и д-р Варгович. Тези учени се спират на съвременните доказателства за способността на чесъна да не позволява на определени химикали да предизвикат рак. Те използват същите канцерогенни химически вещества, употребени и в нюйоркското изследване. /Канцероген е вещество което, влязло в контакт с човешкото или животинското тяло, може да предизвика развитието на рак./ Тези автори правят следното заключение на своя преглед: „Точният механизъм, по който чесънът възпира карциногенезиса, все още не е определен, /но/ постепенно се доказва, че при опитите съставките на чесъна прекрасно възпрепятстват и появата, и развитието на карциногенезиса.“

На прост език това означава, че определени съставки в чесъна пречат на рака да започне ужасната си дейност и могат дори да възпрат вече появилия се рак. Според мен това е смело твърдение, но то е направено въз основа интерпретацията на изследванията на двамата автори, върху които те несъмнено са размишлявали сериозно.

През 1989 година д-р Джанг и неговите колеги успяват да предизвикат промени, предхождащи развитието на злокачествен тумор в черния дроб на животни, като им давали химическото вещество диетилнитрозамин — известен канцероген. И отново чесънът доказал благотворното си въздействие в този ранен стадий. Японски изследователски екип достига до подобни резултати при работата си с мишки.

В „Изследвания върху рака“, 1988 година, д-р М. Дж. Варгович и неговите колеги от Тексаския университет огласяват резултатите при използването на химически канцероген, с който предизвикват рак на хранопровода на плъхове. Хранопровод е тръбата, през която преминава всичката погълната от нас храна. Тя започва в задния край на устата и свършва при входа за стомаха. Ракът на хранопровода се среща и при хората, но се лекува много трудно.

Плъховете, на които давали от канцерогена, развили тумори по хранопровода. Онези плъхове, на които към канцерогена прибавили и диалил сулфид, вторичен продукт на чесъна, не получили никакви поражения. Мислите, на които ни навежда това, са изключително вълнуващи, но само когато резултатите бъдат потвърдени върху хора, а не върху плъхове, ще знаем, че чесънът наистина може да предизвика такъв драматичен ефект.

Д-р В. Ю и неговите колеги от Пекинския институт в Китайската народна република направили изследвания, свързани с чесъна и рака на стомаха. Резултатите са публикувани през 1989 година във „Вестник на националния онкологичен институт“ под заглавие „Луковите зеленчуци и намаленият риск от рак на стомаха“. Това проучване е от особен интерес, защото се базира на наблюденя най-вече върху хора, а не върху животни, и е проведено в част на Китай, в която ракът на стомаха преобладава над другите заболявания.

Включени са били две групи хора, първата от 564 болни от рак на стомаха и втората — 1 131 човека без такива признаци. Лекарите отбелязали значително намаляване разпространението на рака на стомаха вследствие увеличената консумация на лукови зеленчуци. Пациентите, приели най-големи количества от тях, предимно лук и чесън, били изложени само на 40% риск за развиване рак на стомаха в сравнение с онези, които ядяли най-малко лукови. Да се надяваме, че това впечатляващо изследване с хора ще бъде последвано и от други такива.

През 1994 година в „Канцерогенезис“ бяха публикувани резултатите на петгодишно проучване на д-р К. И. Лин, д-р Дж. З. Луи и д-р Дж. А. Милнер, при което на плъхове давали азотни съединения. С различни представители на тази група съединения /NOC/ многократно е било предизвиквано развитето на рак при животни. Макар да няма абсолютно потвърждение, че те биха довели до появата на рак и у хора, от голяма важност е да се определи тяхната роля, тъй като те присъстват в околната среда и в нашата храна и напитки. Възможно е да причиняват поражение в ДНК в гените ни, а това би довело до сериозни последствия.

Синтезът на тези съединения в тялото може донякъде да се възпрепятства чрез витамин С. Целта на опитите била да се установи дали чесновият прах, даван на заболелите плъхове, може да доведе до подобен ефект. Когато чесънът започнал да съставлява 2% от храната на плъховете, присъствието на канцерогенните съставки в тъканите им намаляло с повече от 50%. Когато дозата чесън била увеличена на 4%, намаляването станало около 70%.

Радиация и чесън

Много се говори за радиацията, и то не само във връзка с атомните бомби, а и с използването на атомна енергия за получаване на евтина електроенергия. Всъщност ние сме заобиколени от естествена радиация. В някои области на Великобритания например има скали, които излъчват радон — радиоактивен газ. Слънцето също ни бомбардира с радиация. Това не предизвиква големи проблеми в страни, където слънцето не е особено силно, дори сега, когато в озоновия слой има дупка. В горещите страни обаче, или когато се излагаме прекалено много на слънчевите лъчи, може да се развие рак на кожата. Помислете какво би станало с един микроскопичен организъм при тези условия — той би умрял бързо.

Д-р Кнасмуле и неговите колеги в Инсбрук, Австрия, подложили две групи микроорганизми на смъртоносни дози гама облъчване. Изследователите с вълнение установили, че чесънът успял да намали потенциално леталния ефект на тази радиация. Организмите, използвани в това изследване, били Escherichia coli и Salmonella typhimurium, които при нормални условия с радост бихме унищожили. Те обаче се оказали добър опитен материал и доказали, че както за всичко досега, трябва да провеждаме повече изследвания с чесън върху хора.

ЧЕСЪНЪТ СРЕЩУ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ?

Напоследък често слушаме за веществата, наречени антиоксиданти. Тук ще обясня какъв е приносът им за нашето здраве. Но първо трябва да разкажа какво представляват свободните радикали, тъй като двете са тясно свързани.

Храната, която консумираме, и въздухът, който вдишваме, непрекъснато се използват от тялото като гориво за неговите клетки. Когато храната се преобразува в енергия или възстановява клетките, се отделят въглероден двуокис, вода и остатъчни продукти. Именно от последните се образуват оксидиращите агенти, които познаваме като свободни радикали. Очевидно процесите, които ги създават, текат непрестанно и денем, и нощем. Следователно свободни радикали се освобождават непрекъснато.

Повреждане на клетките

Свободните радикали са нестабилни субстанции и могат да атакуват молекулите в клетките. Те допринасят за появата и развитието на много дегенеративни заболявания сред хората; смята се, че са важен фактор за ускоряване на остаряването.

Как свободните радикали се отразяват на сърцето?

Свободните радикали могат да навредят и на коронарните артерии. Когато във Втора глава обяснявах за холестерина, подчертах, че известно количество от него е нужен за поддържане на едно здраво тяло, но големите количества от липопротеини с ниска плътност или LDL, са вредни.

Когато клетките на артериите поемат холестерина нормално, използваното количество се контролира строго. При наличието на прекалено много свободни радикали обаче LDL се окислява и нанася вреда на стените на артериите. Предпазването на LDL от вниманието на свободните радикали е не по-маловажно от снижаване нивото на холестерина в кръвта.

Други състояния, породени от атаката на свободните радикали

Още много патологични състояния, някои от които доста сериозни, са свързани с атаката на свободните радикали. Сред тях са отслабване на имунната система, рак, лекарствени натравяния /вид страничен ефект от лекарства/, хирургическа травма и диабет /виж стр…/

АНТИОКСИДАНТИ

А сега на арената излизат най-големите врагове на свободните радикали, антиоксидантите. С храната си ние приемаме известно количество антиоксиданти във формата на витамините Е, С и бетакаротин, които понякога се наричат витамини-антиоксиданти. Те се съдържат в пресните плодове и зеленчуци, но витамин Е се получава най-вече от различните ядки.

Недостигът на витамин Е не е проблем за хората. Американското правителство определя минималната дневна дажба, английското обаче — не. Всяка храна, съдържаща полиненаситени мазнини изглежда съдържа витамин Е, за да предпазва своите мазнини от окисляване. Мисля, че ежедневният прием на капсула витамин Е, заедно с витамин С и селен, ми помагат да предпазя тялото си от атаката на радикалите. Сигурно е, че поне не ми вреди.

Предупреждение във връзка с ядките

Ядките са добър източник на витамин Е, но аз имам сериозни резерви да ги препоръчвам. За нещастие някои хора имат силна алергия към тях. Публикувани са внушително количество материали за алергията към фъстъци, която понякога може да се окаже фатална. Не така известна е алергията към орехи; от нея устата на потърпевшия може да се подуе до такава степен, че да му бъде трудно да диша. Ако имате подобна алергия, правете като мен и приемайте своя витамин Е във вид на капсули.

КЪДЕ Е МЯСТОТО НА ЧЕСЪНА ВЪВ ВСИЧКО ТОВА?

Смята се, че чесънът неутрализира свободните радикали; съществуват и доказателства за способността му да разрушава окисляващите агенти в клетките на тялото. Клетките са сложни структури; те съдържат компоненти, известни като микрозоми с мембрана на основата на мазнините, които могат да бъдат видени само със свръхсилни микроскопи.

През 1989 година в „Планта медика“ бе публикувано изследване на група японски учени под ръководството на д-р Т. Хорие. При проведените опити черен дроб на мишки бил подлаган на действието на свободни радикали. Както вече споменах неведнъж в тази книга, като обсъждаме резултатите от проведени изследвания, е трудно да пренесем механично направените с животни открития върху хората. Все пак ми подейства много окуражаващо, когато прочетох, че при това изследване била доказана ефективността на чесъна да противостои на химическите и физическите промени, които биха възникнали без неговата помощ.

В преглед, посветен на чесъна и способността му да предпазва и лекува от сърдечносъдови болести, публикуван във вестник „Фитотерапия“ през 1993 година, д-р Х. Д. Ройтер обяснява началния стадий на развитието на атеросклерозата — образуването на особени пенести клетки по стените на артериите в резултат на повишеното ниво на окислен холестерин LDL. Същият автор говори за многобройни изследвания, направени както върху хора, така и върху животни; от тях става известно, че отлагането на LDL по кръвоносните тъкани може да бъде предотвратено от чесъна.

Чесънът е относително евтино, леснодостъпно и очевидно ефективно оръжие срещу атаката на свободните радикали и други нежелани вещества върху нашето тяло.

От редовната консумация на чесън или приема му във вид на капсули може да имаме само полза. Аз лично ще продължа да ям чесън и да пия по една чеснова капсула „Кардиомах“ всеки ден. Препоръчвам и на моите читатели да правят същото.

Диабет

В древната литература, посветена на лековитите качества на чесъна, се описва употребата му при диабет — състояние, характеризиращо се с излишък на захар в кръвта. Засега все още не мога да препоръчам консумацията му с такава цел /приемът му обаче няма да навреди/, но след време и след още изследвания, може би той също ще намери своето място наред с другите лекарства за намаляване на кръвната захар.

ЧЕСЪНЪТ И КОНВЕНЦИОНАЛНАТА ТЕРАПИЯ

Основното лекарство, с което в цял свят се лекува диабет, е „Толбутамид“. Действието му се основава на факта, че понижава кръвната захар. Когато изследователите давали екстракт от чесън и лук на животни, ефектът бил подобен като от „Толбутамид“-а. Някои учени предполагат, че чесънът съдържа съставка, която пречи на повишаването на кръвната захар след консумация на богати на захари храни.

ПРОИЗВОДСТВОТО НА ИНСУЛИН

Вече описах как след хранене триглицеридите в кръвта се увеличават. Подобен е ефектът и върху нивото на кръвната захар. Тя се контролира от инсулина — хормон, произвеждан от панкреаса. Той пък се произвежда в отговор на увеличеното ниво на захарта в кръвта. Диабетиците не могат да създават достатъчно инсулин, за да се справят с нарастването на кръвната захар; последствията са ужасни, ако не се предприеме нужното лечение.

Степента на увеличаване на гликозата в кръвта, измервана в продължение на няколко часа, е показател за това, доколко ефикасно действа системата на даден човек за производство на инсулин. Група изследователи изпробвали ефекта на четири различни дози екстракт от лук върху здрави доброволци. И открили, че нивото на кръвната захар намалява пропорционално на количеството приет луков екстракт, след като на доброволците паралелно с екстракта давали и гликоза. Кръвната им захар останала непроменена, когато не консумирали нищо с екстракта от лук.

Бележки

[1] Коменсализъм — съжителство на организми, при което единият има полза /коменсал/, а другият — не. — Б. пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Редж Сейнър Чудото на чесъна (5)

Метаданни

Данни

Чудото на чесъна

Информация

История

Сваляне / Връзки

ТРЕТА ГЛАВАНА ПРАГА НА НОВИ ОТКРИТИЯ

ЕСТЕСТВЕН АНТИБИОТИК