Редж Сейнър
Чудото на чесъна (4)

Когато се спомене думата холестерин, повечето хора днес потръпват от ужас, сякаш се приготвят да бъдат повалени от някаква омразна, мазна субстанция. Нищо не може да бъде по-далече от истината. В действителност холестеринът е важна съставка, участваща в химичните процеси на нашето тяло, и без него ние просто не бихме могли да съществуваме.

Холестеринът спомага за поддържане на телесните клетки и предизвиква отделянето на жлъчни киселини. Тези киселини преработват мазнините в тънкото черво, така че да могат да преминат в кръвния поток. Холестеринът играе важна роля и при производството на полови хормони и следователно е жизненоважен за възпроизводството.

Както виждате, не природата, а ние грешим. Тя е осигурила система, която произвежда достатъчно холестерин за нормалните изисквания на тялото. А ние претоварваме този фино настроен механизъм с излишния холестерин, който трупаме от прекалено мазната си храна. Млечните продукти и яйцата, твърде многото червено месо и пържени храни /особено от веригите „Фаст фуд“, като хамбургери и чипс например/ — всички те допринасят за увеличаване на приеманото от нас количество наситени мазнини.

Заблуждението във връзка с растителните мазнини

Много хора мислят, че здравословното решение е да се пържи в растителна, вместо в животинска мазнина. И това наистина е така, но не винаги. Еднократното използване на растителната мазнина най-вероятно не е вредно, но употребата й след първия или най-много втория път означава да си търсим неприятности. Когато ненаситената растителна мазнина се нагрее до 190ё и към нея се добавят току-що нарязаните картофи за пържене, последвалата химическа реакция наподобява много процеса, използван от производителите на твърди наситени мазнини. Водата в картофите се комбинира с олиото при висока температура и започва да насища ненаситената мазнина, с която сме започнали да пържим. С времето и при всяко следващо използване се образуват все повече наситени мазнини. В това можете да се убедите сами, като проследите как олиото започва да става все по-гъсто и по-мътно.

Така че най-добре е да използваме олиото еднократно и да не купуваме храни тип „фаст фуд“, където не контролираме процеса на тяхното приготовление и съответно олиото би могло да се използва многократно. Забележете също, че не всички видове олио са еднакви. С тази цел вижте глава 5 за подробности и съвет кои са здравословни и кои — не.

Холестерин и коронарни заболявания

Правени са хиляди научни изследвания и клинични опити с цел да се открие връзката между холестерина и заболяванията на коронарните артерии. Огромната част от проучванията доказват, че високите нива на холестерин в кръвта са тясно свързани със сърдечните болести, но има и изследвания, които не откриват нищо общо между тях. Най-разумно е все пак да приемем, че за по-голямата част от жителите на Великобритания с високо ниво на холестерина съществува по-голям риск от сърдечен инфаркт.

Високото ниво на холестерина не винаги убива

За да бъда обективен и, в известна степен, да играя ролята на защитник на дявола, трябва да разкажа историята на един от моите пациенти. Преди няколко години, когато ръководех клиника, занимаваща се именно със случаите на повишено ниво на холестерин, един колега, специалист по вътрешни болести, ме помоли да видя негов пациент, възрастен мъж, чието ниво на холестерина беше 12,7 — повече от два пъти над нормалното ниво от 6,0. Тъй като човекът беше на осемдесет и четири години, най-вероятно състоянието му не датираше от вчера.

Пациентът започна да следи много внимателно своята храна, намали в разумни граници приема на мазнини и само след няколко седмици нивото на холестерина му слезе до 6,1. Той живя щастливо още няколко години и причината, от която умря, нямаше нищо общо със сърдечните заболявания.

Трябва да подчертая, че този човек е едно от щастливите изключения, които се срещат в живота. За повечето хора подобно високо ниво на холестерина би довело до смърт няколко години по-рано.

Наследствено високо ниво на холестерина

Мнозинството хора с увеличен холестерин в кръвта могат да го намалят само като променят храненето си, но има и такива, които не могат, тъй като страдат от състояние, известно като семейна хиперхолестериномия. На прост език това означава, че те са наследили високото ниво на своя холестерин. Един на всеки петстотин души от населението на Великобритания има този проблем и той обикновено излиза наяве, когато потърпевшият спомене пред своя лекар, че неколцина членове от неговото семейство са починали млади внезапно или от сърдечен удар. Рискът от сърдечна криза за тези пациенти е около осем пъти по-висок, отколкото при останалите; изключително важно е да се предприеме веднага нещо по този въпрос.

Ако мислите, че вие също сте засегнати от подобно наследство, консултирайте се със своя лекар и си направете изследвания на кръвта. На взетата кръв се прави пълен профил на съдържащите се в нея мазнини. Тестът трябва да включва нивата на триглицерида и на двата вида холестерин — HDL и LDL, както и пресмятане на вашия рисков фактор въз основа на съотношение на HDL и LDL.

В някои аптеки предлагат комплекти за тестване на холестерина при домашни условия, но според мен на него не може да се разчита. Много хора са идвали при мен, след като при подобно изследване са им отчели високо ниво на холестерина. Резултатите, получени в лабораторията на Националната здравна служба, обаче разкриват коренно различна картина. Една от причините за това очевидно различие е несъобразяването на домашните тестове с факта, че съществуват два типа холестерин — HDL, който е добър, и LDL, който действа отрицателно.

Холестерин HDL — Защитникът

HDL или хай денсити липопротеин^[1] е частица, която циркулира из кръвта и обира излишния холестерин от телесните тъкани, в това число и от коронарните артерии. След това HDL пренася нежелания холестерин в черния дроб, откъдето той ще бъде върнат отново в кръвния поток или изхвърлен.

Черният дроб е отговорен за производството на холестерин и на другите кръвни мазнини. Когато говорим за нивото на HDL на даден човек, имаме предвид количеството холестерин, отнето от неговите тъкани. Високото ниво на HDL следователно отразява ефикасността на прочистващите му функции.

Професионалното тестуване крие рискове

Един от моите пациенти отишъл в аптека, където се тестува нивото на холестерина, за да си направи такова изследване. Резултатът бил приемлив — 5,9. Получената в нашата лаборатория цифра бе почти същата. Ние обаче открихме още нещо — неговият „защитен“ холестерин HDL беше само 0,65. Това поставяше човека в силно рискова категория и трябваше да се положат големи усилия за неговото намаляване.

Изследванията ни в Шефийлд показаха, че редовното приемане на чеснови капсули може да увеличи нивото на „защитния“ холестерин HDL — нещо, което почти не се постига с много от лекарствата за понижаване нивото на холестерина LDL.

Преди няколко години един известен лекар в САЩ, доктор Кастели, докладва за следния трагичен случай. Млад трийсетгодишен мъж, очевидно в добра физическа форма, бил намерен мъртъв в леглото си. При направената аутопсия било установено, че коронарните артерии на младия мъж са обложени с атерома — наслоявания от холестерин и от кръвни мазнини — която драматично намалила притока на кръв към сърцето му. А нивото на неговия холестерин било нормално. Поради тази причина доктор Кастели решил да продължи по-нататък изследването си.

Неговото откритие дава ясно потвърждение за ролята на HDL в заболяванията на коронарните артерии. Нивото на холестерина на мъжа било нормално, но нивото на HDL било толкова ниско, че показвало почти пълната неспособност на организма му да освобождава тъканите от излишния холестерин; в резултат на това артериите му били затлачени и се стигнало до внезапната смърт. Оттогава се проведоха много изследвания, които единодушно доказват, че рискът от сърдечен инфаркт важи за хората с ниско ниво на холестерина HDL.

Холестерин LDL — истинският убиец

LDL или лоу денсити липопротеин^[2] е всъщност частицата, която пренася холестерин. Произвеждана в черния дроб, тя се натоварва с холестерин, пренася го из тялото и го доставя на клетките и тъканите, за да осигури правилното им функциониране /фиг.1/

Фигура 1. Производство на частицата LDL.

Мазнините от тънкото черво образуват хиломикрони, за да бъдат пренесени до черния дроб. От хиломикроните черният дроб присъединява холестерина и триглицерида към друга частица, известна като VLDL /вери лоу инденсити липопротеин^[3]/. След това VLDL отдава триглицерида, за да образува IDL /интърмидиът денсити липопротеин^[4]/. А от него се получава LDL, който вече се състои предимно от холестерин. LDL се улавя от клетъчните рецептори и оставя в тях своя холестерин.

/надписи по фигурата: 1. тънко черво 2. хиломикрон /мазнина от тънкото черво/ 3. черен дроб 4. рецепторна клетка в дадена тъкан/

Това е една сложна, чудесна система. По вътрешната обвивка на артериите, както и по другите тъкани, има специални рецепторни участъци за холестерин; те изпращат химически послания към LDL и това му дава възможност да носи необходимите количества. Проблемите възникват, когато се намесим в този фино настроен процес, като консумираме прекалено много храна с наситени животински мазнини. В резултат на това рецепторите в нашите клетки, смазани от приетите количества, не могат да се справят с всичкия произвеждан холестерин. Получава се уплътняване на артериите, което постепенно става все по-дебело, влошава се състоянието на кръвоносните съдове и в крайна сметка може да се стигне до заболяване на коронарните артерии.

Ако все още не сте напълно убедени в това колко е важно да намалим нивото на холестерина, за да намалим и риска от сърдечна криза, ще цитирам неотдавнашното откритие на група скандинавски учени, че когато холестеринът бива понижен, в случаа с помощта на лекарство, опасността от сърдечен инфаркт намалява драстично, а рискът от хирургическа намеса спада до 37%. Това би трябвало да стимурила всички нас да следим нивото на своя холестерин, да обърнем внимание на храната си и да предприемем нужните действия.

За това много ще ви помогне, ако се ориентирате за нивото на вашия холестерин. Попитайте вашия лекар дали може да ви бъде направен подобен тест и помолете за т. нар. „пълен липиден профил“. Тестът трябва да се повтаря на всеки две-три години, тъй като е малко вероятно резултатите да се променят за по-кратък период, освен ако не промените значително своята храна. Изключение се прави за хората с наследствено високо ниво на холестерина, които трябва да бъдат редовно наблюдавани от своя лекар.

Чесън и холестерин — пробивът

През 1977 година присъствах на една конференция в Кеймбридж, посветена на „добрия“ холестерин HDL — може би първата на тази тема. Доктор Кастели от САЩ говори за опасността от ниското ниво на HDL. За нещастие тогава той все още не можеше да предложи друго лечение, освен промяна в храната, която, както открих, невинаги даваше особено добри резултати.

След като се върнах в лабораторията си в Шефийлд, с помощта на колегите, разработих метод за измерване нивото на HDL. Това не бе лесна работа; тя изискваше многомесечни целенасочени усилия. През този период разговарях с Уолтър Бартли, професор по биохимия в Шефийлдския университет, за изследванията си върху луковите растения. Споделих предположението си, че активният, положително действащ елемент в чесъна и лука, е алицинът. Той спокойно обори моите аргументи и изказа мнение, че положителните резултати се дължат по-скоро на серните съединения, тъй като е невъзможно алицинът да остане активен след преминаването му през устата.

Пробивът стана през 1992 година, когато с моите колеги изследвахме ефекта на чесновите капсули „Кардиомакс“ върху много от приетите в болницата пациенти. Някои бяха прекарали сърдечен инфаркт, други страдаха от високо кръвно налягане, а двама бяха диабетици. Съотношението между нивата на HDL и LDL при всички тях бе такова, че ги изправяше пред опасността от по-нататъшни сърдечни проблеми. Тези хора от известно време бяха подложени на диета за понижаване нивото на холестерина и повечето бяха приемали лекарства със същата цел. Резултат от всичко това обаче нямаше — картината от кръвните им тестове си оставаше все така лоша.

Преди пациентите да започнат да приемат чесновите капсули, всяка седмица в продължение на месец им правехме кръвни проби, за да разполагаме със солидна фактология, с която да можем да сравняваме новите резултати. След като през целия следващ месец всички те приемаха по една капсула дневно, резултатите започнаха да се подобряват. През втория месец на лечението те гълтаха по две капсули дневно и ефектът бе дори още по-добър. През следващия месец увеличихме дозата на три капсули и ползата за пациентите бе невероятна. Нивото на техния LDL се понижи почти с десет процента и като резултат общото ниво влезе в безопасните рамки. Същевременно техният HDL се увеличи значително. Месец след като пациентите спряха да приемат чеснови капсули, резултатите все още не се бяха върнали на нивото отпреди започване на лечението. Сега всички пият по една капсула дневно и през следващите месеци ще продължаваме да отбелязваме всяка промяна.

Чесънът и другите видове лук бързо се превърнаха в модерна за изследване тема в научните среди; тук ще спомена само едно-две от изследванията.

Няколко години след като започнах да обръщам внимание на възможността чрез консумацията на различни представители на луковите растения да се въздейства положително върху сърдечните заболявания, д-р Джейн и д-р Вайъс съобщиха за своите изследвания. Те открили почти същите промени, както и аз самият, само че въпросните двама колеги давали на пациентите си не само чесън, а и лук. Друг изследовател, д-р Агусти, давал на петима пациенти чеснов сок и станал свидетел на трийсет процентно намаляване на нивото на „лошия“ им холестерин. След като спирели да приемат чесън, били необходими цели два месеца, за да се възвърне предишното му ниво. В Шефийлд направихме абсолютно същите открития.

Друго изследване проследило нивото на холестерина на три групи хора. Първата група обхващала онези, които през целия си живот се въздържали от употребата на чесън поради религиозни причини. Нивата на холестерин при тях били и най-високи. При втората група те били средно със 17% по-ниски: те ядели само малки количества чесън. Затова пък третата група, която консумирала свободно чесън, се радвала на най-ниските стойности — с 25% по-малки от тези на първата група.

Петгодишното изследване на Световната здравна организация, включващо десет хиляди човека от три страни, докладва през 1978 година за ефикасността на „Клофибрат“ — лекарство за понижаване на холестерина и отражението му върху размерите на смъртността. Заключенията не биха могли да бъдат по-ясни: на всеки 1% снижаване на холестерина рискът от сърдечен инфаркт намалявал с 2%. Холестеринът бил понижен с 12%, а това, според очакванията, трябва да доведе до голямо намаляване на риска.

В Индия професор Бордия сравнява понижаващия холестерина ефект на „Клофибрат“ с този на чесъна и открива, че чесънът е далеч по-ефикасен. В началото на 60-те години аз участвах в изследвания, свързани с „Клофибрат“. Нивото на холестерина на пациентите, които приемаха лекарството, действително спадаше и тогава мнозина от нас решиха, че в неговата употреба се крие отговорът на всичките ни проблеми по този въпрос. За нещастие, няколко години по-късно, се наложи да прекратим употребата на „Клофибрат“ заради нежелателните му странични ефекти. Чесънът обаче не поставяше подобни проблеми; приеман в нормални количества, той не само ще ви отърве от високото ниво на холестерина, но и ще ви осигури една чудесна подправка към храната.

Бордия давал холестерин на зайци, в резултат на което нивото на лошия им холестерин започнало да се увеличава, а на добрия — да спада. И това не изненадало никого — милиони хора правят същото всекидневно, като включват прекалено много наситени мазнини в хранителния си режим. Но когато на животните започнали да дават етеричното чесново масло, резултатите се обърнали в полза на добрия холестерин.

Още по-впечатляващо е следното. На контролната група зайци, които не приемали чесново масло, кръвоносните съдове се затлачили заплашително. Затова пък артериите на онези, които вземали чесново масло, били значително по-чисти. Това са прекрасни вести за нас, хората, които консумираме всекидневно огромни количества мазнини, произвеждащи холестерин. Резултатите от опитите със зайците показват, че отлаганията по артериите в човешкото тяло ще забавят драстично ритъма си и процентът на сърдечните инфаркти ще намалее.

Значителен източник на енергия, триглицеридите са производни на храните и от животински, и от растителен произход и представляват по-голямата част от мазнините в нашите мастни тъкани. Те ни снабдяват с енергия винаги когато сме лишени от храна. Триглицеридите присъстват в каймака на млякото, в сметаната и в бялата мазнина на червеното месо, от която може да се разтопи вкусната, но нездравословна мас. Триглицеридите са един от най-важните източници на енергия за тялото — на единица тегло те доставят повече енергия от захарта. Могат да се поемат директно от консумираната храна или да се произведат в черния дроб и да се свържат с VLDL /виж Фиг. 1/ и, в известна степен, с „лошите“ /LDL/ и „добрите“ /HDL/ частици.

Триглицеридите имат две главни съставки: глицерин и мастни киселини. Представена в диаграма, самотната глицеринова молекула има три рамена, приличащи на тризъбец. Втората съставка, мастните киселини, се свързват с всяко едно от тези рамене /виж Фиг. 2./ От тази комбинация на три мастни киселини с една молекула глицерин се получава терминът триглицерид.

Фигура 2. Диаграмно представяне на триглицеридна молекула

1. Глицерин 2. Мастна киселина

Нивата на кръвния триглицерид варират в голяма степен при различните хора. През първия час след хранене концентрацията на триглицерид в кръвта се увеличава значително. Холестеринът обаче почти не се влияе от поемането на храна; той се повишава постепенно със седмици, месеци и години.

И така, къде е мястото на триглицеридите в тази история за сърдечните инфаркти? Преди няколко години д-р Хю Синклер изучавал ескимосите в тяхната естествена среда и открил, че нивото на холестерина им не е много по-ниско от това на населението на Великобритания, но при тях сърдечните кризи са рядкосрещано явление. Голямата разлика идвала от триглицеридите — при ескимосите те били значително по-малко, отколкото при англичаните. Всичко това навежда на мисълта, че триглицеридите играят важна роля при сърдечните заболявания.

Доказателства, че триглицеридите представляват рисков фактор

През 1993 година английският „Медицински вестник“ публикува статия на норвежеца д-р Стенсволд и неговите колеги за ролята на концентрацията на триглицерида в кръвта за увеличаване на коронарните сърдечни заболявания. Учените изследвали 25 058 мъже и 24 535 жени на възраст между трийсет и пет и четирийсет и девет години. Стигнали до заключението, че високото ниво на триглицериди в кръвта е рисков фактор, заплашващ със смърт вследствие на коронарни сърдечни заболявания при мъжете и сърдечносъдови заболявания при жените.

Друга група лекари, Уелин и неговите колеги, през 1991 година в „Европейски вестник за проблемите на сърцето“ съобщават за резултатите от дългогодишното си изследване, посветено на концентрацията на триглицериди и на холестерин при две групи възрастни мъже. Членовете на едната група в началото на изследването били на шейсет години, а на другата група — на шейсет и седем. Групите били следени в продължение съответно на седем и на осем години. Резултатите се оказали изненадващи. Високите нива и на триглицерида, и на холестерина били определено рискови фактори, но при мъжете с повече триглицериди рискът от сърдечна криза бил по-голям.

Най-накрая Пач и неговите колеги, голяма група видни изследователи от САЩ и Австрия, откриват, че ако нивото на триглицеридите, измерено на шестия и осмия час след поемане на мазна храна е високо, рискът от коронарно сърдечно заболяване нараства.

Доказателствата са красноречиви.

Мазнините на бягството

Триглицеридите се складират в мастните тъкани — мазнината, която покрива тялото ни в по-голяма или по-малка степен. От тези запаси тялото може във всеки момент бързо да мобилизира мастните киселини, за да получи нужната му енергия. Понякога ги наричам „мазнините на бягството“ и следващата история ще обясни защо.

По времето, когато човешките същества носели само по една животинска кожа и земята била населена с мамути и саблезъби тигри, мастните киселини били много важни. Представете си за момент как нашият прадядо, излязъл на лов, изведнъж чува зад гърба си рева на саблезъб тигър. Първата му реакция е паника, последвана от желанието да избяга колкото се може по-надалеч. Тази емоция увеличава количеството на адреналина в кръвния му поток, което на свой ред увеличава пулса и кръвното му налягане и така го подготвя за бягството.

Но за да стане това, тялото трябва да открие източник на енергия, която да даде сили на мускулите. Адреналинът също помага за отделянето на мастни киселини от запасите с мазнини. Едва тогава човекът може да бяга, докато се спаси от тигъра, при което мастните киселини изгарят във вид на енергия, а след това пулсът, кръвното налягане и адреналинът се нормализират.

Какво става в наши дни? Нашата потенциална жертва си седи в офиса, когато звънва телефонът. Това е шефът й, който изказва силното си недоволство от някаква, според него, недобре свършена работа. Адреналинът моментално започва да се покачва, последван от другите ефекти на сляпата паника. Но вместо да се отдаде на физическата активност на „бягтството“, нашата жертва продължава да седи и запалва цигара, за да „си успокои нервите“. Всички тези циркулиращи мастни киселини не изгарят. Вместо това се наслагват направо върху телесните тъкани. Ако това се случва постоянно, нашата жертва може да тръгне по пътя към бъдеща сърдечна криза.

Високото ниво на триглицериди често означава ниско ниво на HDL

Моите собствени изследвания, както и изследванията на много други, показаха, че хората с високо ниво на триглицеридите често имат ниско ниво на „добрия“ холестерин HDL, а когато триглицеридите биват намалени чрез промени в диетата, HDL се увеличава. Това се случи и с мен самия преди около двайсет години, когато открих, че концентрацията на триглицериди в кръвта ми е много висока.

Тъй като бях наясно какво означава това, аз веднага преминах на диета, която трябваше да понижи нивото на триглицеридите; ефектът беше почти незабавен. Само за няколко дни той спадна от 4,72 на 1,9 /нормалното ниво е 2,0/, съпроводен с нарастване на холестерина HDL.

Отговорът на проблема с триглицеридите е да се консумират само малки количества наситени мазнини, захар и алкохол. Чаша вино, особено ако е червено, не вреди; всъщност дори е доказано, че червеното вино в умерени количества предпазва от сърдечни проблеми. Трудностите възникват, когато хората пият редовно големи количества бира и алкохол. В някои случаи това може да доведе до обезпокоително високо ниво на триглециридите. Тук трябва да подчертая, че този феномен не засяга всички, а само малка част от хората, чиито черен дроб очевидно е особено чувствителен към алкохола.

Алкохолът и зигзазите в нивата на триглицеридите

През 1966 година в болницата, в която работех, в два часа една сутрин беше приет трийсет и шестгодишен миньор. Беше се събудил от силни болки в гърдите и се предполагаше, че става въпрос за сърдечна криза.

Тъй като бях изразил интерес към кръвната картина и особено към мазнините в нея при пациенти със сърдечни проблеми, главният регистратор ме помоли да измеря нивото на холестерина и на триглицеридите на новодошлия. Тогава все още не беше възможно да се измерва HDL, а триглицеридните тестове бяха още в пелени. Но дори и така открих, че нивото на триглицерида в кръвта на пациента бе изключително високо.

След около десет дни бе решено, че миньорът изобщо не е имал сърдечна атака, а болките най-вероятно са се дължали на силно храносмилателно неразположение. Преди да си тръгне, му направихме още едно изследване на кръвта. Този път резултатът бе съвсем нормален. Когато поговорих с пациента, открих, че в нощта, в която го бяхме приели, изпил обичайните си четири литра бира. Престоят в болницата, през койте не бе приемал никакъв алкохол, беше нормализирал нивото на триглицеридите. С тъга си дадох сметка, че само няколко дни след връщането му към обичайния начин на живот, то отново щеше да се покачи до небесата.

Триглицеридите и чесънът

По време на нашите изследвания в Шефийлд станахме свидетели на сериозни подобрения на HDL у пациенти, на които давахме чеснови капсули „Кардиомакс“. Това доведе също така до значително намаляване нивото на триглицеридите. През третия месец на лечението, когато нашите пациенти получаваха по три капсули дневно, техният триглицерин спадна с цели 25%!

Главната задача на сърцето е да помпи кръв през артериите до жизненоважните органи в нашето тяло. Разположено зад гръдната кост, то е мускулест орган с размерите приблизително на човешки юмрук и, въпреки че лежи централно в горната част на гръдния кош, е леко наклонено наляво.

На Фиг. 3 са показани четирите кухини на сърцето — две камери и две предсърдия — както и някои от големите кръвоносни съдове. Не забравяйте, че това е огледално изображение, следователно ляво и дясно са обърнати.

Фигура 3. Сърдечни камери. Стрелките показват посоката на кръвния поток.

1. венозна кръв от кръвообръщението; 2. белодробна артерия към белия дроб; 3. дясно предсърдие; 4. трикуспидална клапа; 5. венозната кръв се връща; 6. дясна камера; 7. дебела мускулна стена; 8. лява камера; 9. митрална клапа; 10. ляво предсърдие; 11. белодробна артерия към белите дробове; 12. аорта /обогатена с кислород кръв към тялото/.

МОЩЕН МУСКУЛ

Човешкото сърце бие през целия ни живот средно с около седемдесет и два удара в минута, когато сме в покой. Физическата активност или стресът могат да увеличат пулса ни значително. Енергията, изразходвана от сърцето за времето на един среднодълъг живот, е достатъчна за вдигането на 35 000-тонен боен кораб на височина четири метра и четирийсет сантиметра над морето! Всяка секунда от всяка минута от всеки час от всеки ден на нашия живот сърцето задвижва обогатена с кислород кръв към мозъка, черния дроб, белите дробове, бъбреците и навсякъде другаде из тялото. Без жизненонеобходимия кислород в кръвта, тялото ще загине бързо.

Сърцето също се нуждае от известно количество обогатена с кислород кръв. Аортата изнася обогатена с кислород кръв от сърцето, която се разпределя и чрез все по-малки и по-малки артерии достига до всички органи. Когато излезе от сърцето, аортата се разделя на две широки артерии. Това са лявата и дясната коронарни артерии, които снабдяват сърдечния мускул и преминават над него, като от своя страна се разделят на четири по-малки артерии. Те от своя страна продължават да се разделят на все по-малки и по-малки кръвоносни съдове, които преминават през сърдечните мускули.

Когато ходим или спортуваме, след известно време мускулите ни се изморяват и ние също изпитваме умора. Очевидно поведението на сърцето трябва да е по-различно; то е устроено по такъв начин, че да функционира непрекъснато без умора.

Във всяка страна на сърцето има по две кухини; вляво е лявото предсърдие, с тънка стена, поставено върху силно мускулестата лява камера, от която е разделено посредством митралната клапа. Дясната страна на сърцето има подобна структура, дясното предсърдие и дясната камера са разделени посредством трикуспидалната клапа. Задачата на двете клапи е да не позволяват на кръвта да се движи в две посоки, а само в една. Трикуспидалната^[5] е получила името си заради факта, че има три крайчета. Митралната клапа пък е наречена така, защото наподобява епископска митра.

Мускулната стена на лявата камера е по-дебела от тази на дясната, защото лявата камера трябва да издържа на по-голям натиск от дясната. Нормалният сърдечен удар се състои от два звука. Първият е резултат от контракцията на двете предсърдия, които изпомпват кръв със сравнително слабо налягане /което и обяснява по-малко мускулестата им конструкция/ през клапите в лявата и дясната камера.

КРЪВООБРАЩЕНИЕТО В СЪРЦЕТО

По време на пътуването си из тялото кръвта отдава повечето от кислорода, който съдържа. Тя се връща по вените и влиза в дясното предсърдие, а след това — в дясната камера. Оттам тя се изпомпва през белодробната артерия към белите дробове, където се зарежда отново с кислород. Щом се завърне при сърцето, кръвта преминава през лявото предсърдие, а от него — през митралната клапа — в лявата камера, откъдето се изпомпва със силно налягане и тръгва към тялото през аортата, най-голямата артерия, за да достави кислород до всички тъкани. За да попречат на кръвта, която се изтласква под голямо налягане, да се върне обратно в края на този цикъл, в белодробната артерия и аортата има клапи, които се затварят. Именно това произвежда втория звук на нормалния сърдечен ритъм.

СЪРДЕЧНИЯТ ПЕЙСМЕЙКЪР

За да изтласкват кръвта, сърдечните камери трябва да се свиват в определена последователност, за което природата е създала сложен контролиращ механизъм. Миниатюрният „пейсмейкър“ на сърцето е разположен върху него. Свързан е с камерите и предсърдията посредством система от влакна, които преминават през стените на сърцето и пренасят електрически сигнали към неговите мускули. Тези сигнали се дават с такава последователност и честота, че да осигуряват средно по седемдесет и два удара в минута и същевременно да дават почивка на мускулите. Добре координираните движения при ударите на сърцето са резултат от строгата координация в работата на камерите и предсърдията в отговор на инструкциите на пейсмейкъра.

КОЕ ПРИЧИНЯВА СЪРДЕЧНА КРИЗА

Ако преминаването на електрическите сигнали към сърцето е блокирано или повредено по някакъв начин, сърцето не може да функционира нормално и може да се стигне до сърдечна криза. Един от най-често срещаните начини, по които става това, е появата на тромб в някоя от коронарните артерии, който пречи на мускулите да се свиват. Тогава по влакънцата започват да се изпращат наслуки електрически сигнали. В резултат вече не може и да става дума за добре координираните седемдесет и два удара в минута. Неспособно да изтласква кръв, сърцето заприличва на тресящо се желе или, както казват медиците, изпада в състояние на фибрилация. Ако това състояние не се овладее до три минути, пациентът ще умре, тъй като жизненоважните органи, в това число и мозъкът, ще страдат от недостиг на кислород и ще получат необратими промени.

Сърдечният ритъм и чесънът

Сърдечните проблеми често се улавят по промените в сърдечния ритъм. Когато например коронарните артерии са блокирани, промененият ритъм се нарича вентрикуларна тахикардия. Това е опасно състояние и трябва да бъде бързо отстранено. Поже да се постигне чрез дефибрилатор, който упражнява силен, но краткотраен електрически удар върху сърцето, или с лекарства.

Неотдавна попаднах на копие от един вестник за медицински изследвания, където се описваше ефектът на дивия чесън /Allium ursinum/ върху вентрикуларната фибрилация. Учените причинили вентрикуларна фибрилация на две групи животни, като на едната от тях предварително дали да яде стрити на прах листа от див чесън. Във въпросната група ефектът от фибрилацията бил намален с цели 30% в сравнение с другата група.

/За рецепти с див чесън вижте дял „Рецепти“/

Атерома и ангина пекторис

Вътрешната страна на артериите е покрита с живи клетки. Именно около тях започват да се наслагват пихтиести субстанции, наречени атероми. Атеромата се състои от мазнини, холестерин и други съставки. С годините се образува все повече и повече атерома и проходът, през който преминава кръвта, става все по-тесен и по тесен /виж Фиг. 4/.

Фигура 4. Напречен разрез на нормална артерия /горе/ и повредена от атерома /долу/.

/горе/ 1. мускулен слой; 2. кръвен поток; 3. вътрешна клетъчна обвивка /интима/; 4. външна обвивка;

/долу/ 5. атерома, състояща се от мазни /холестерин/ утайки и съсиреци.

Атеромата се образува върху повредените клетки от вътрешната обвивка. Как всъщност се повреждат въпросните клетки? Причините могат да бъдат няколко. Вече се знае, че това могат да направят токсините, произвеждани при пушенето /повече по този въпрос — по-долу/, както и някои инфекции. Един от най-важните фактори, свързани с производството на атерома обаче, е съвсем естествен защитен процес, предизвикван от самото тяло.

Когато се порежем, ако раната не е особено дълбока, само след няколко минути около разреза се образува съсирек. Той е резултат от сложен процес, в който участват точно определени по количество и последователност кръвни агенти; те влизат в определени реакции едни с други и образуват съсирека, за да сложат край на кръвотечението. Едни от най-важните участници в съсирването са тромбоцитите, които се събират в големи количества около нараненото място на кръвоносния съд.

В повечето случаи това протича както трябва. Тромбоцитите обаче, предизвикват съсирване и когато бъде повредена вътрешната обвивка на някоя коронарна артерия. Това действие е в значителна степен не толкова необходимо, тъй като съсирената кръв в една повредена коронарна артерия често означава начало на изграждане на атерома.

Ако имате достатъчно късмет да не получите сърдечна криза заради наличието на атерома, може да не усетите присъствието й, докато, вероятно на средна възраст, не почувствате силна болка в гърдите и надолу по ръцете при извършване на обичайна за вас дейност. Тази болка е известна като ангина пекторис и се появява, когато до сърцето не достига нужното количество кръв за осигуряването на добро снабдяване с кислород. Често това става, когато другите мускули на тялото извъшват по-активна дейност и следователно имат увеличена нужда от кислород.

За някои от тях вече стана дума, докато други ще бъдат обсъдени по-нататък в тази книга. Ето резюме на останалите рискови фактори.

Пушене

От години се знае, че пушенето е причината за редица болести на дихателните пътища като емфизем, хроничен бронхит, рак на белите дробове и т. н. Неотдавна бе доказано, че то е голям рисков фактор за развитието на болести на коронарните артерии. Някои хора мислят, че с тази цел трябва да избягват единствено цигарите, но предупреждението важи за всички форми на тютюн, в това число пури и лули.

През последните две десетилетия броят на пушачите от мъжки пол намаля забележимо; жените обаче се оказаха далеч по-устойчиви срещу различните антитютюневи кампании, като по този начин се излагат на огромен риск. Пушенето, съчетано с хормоналните промени след менопаузата, са отговорни за факта, че сега повече от 40% от смъртните случаи при сърдечни заболявания са на жени.

Боб и неговата лула

Един пациент, който посещаваше често моята клиника, занимаваща се с липидите, имаше отговорна работа и обичаше след работния ден да се отпусне пред добре приготвена вечеря. Боб си падаше особено много по пържени храни, като бекон, колбаси и чипс. След вечерята се настаняваше пред телевизора, запалваше лулата и пуфкаше доволно, особено ако предаваха някакъв футболен мач.

С напредването на възрастта — беше на петдесет и две години, когато дойде при мен — започнал да усеща странно изтръпване в краката, когато вечер пушел лулата си. Съпругата му го убедила да отиде на лекар. Той уредил да му направят изследвания в местната болница. Открили, че Боб има заболяване на периферните кръвоносни съдове. Това означавало запушване на кръвоносните съдове на краката. Препоръчали му да захвърли лулата в кофата за боклук и заболяването станало много по-незабележимо.

Случилото се с Боб е комбинация от промени. Първо, изобилстващата с наситени мазнини вечеря е увеличила значително количеството на мазнините в кръвта му, в резултат на което тя е станала по-гъста и по-трудноподвижна, а следователно и по-податлива на образуване на съсиреци. Пушенето отежнило още повече това състояние и същевременно стимулирало химически промени, които карали артериите да се свиват и временно да се стесняват. Този ефект, съчетан с вече съществуващата атерома /каквато повечето хора на възрастта на Боб имат/ пречел на кръвта да минава свободно през кръвоносните съдове и предизвиквал странното изтръпване.

Алкохол

Шекспир може да не е бил сърдечен хирург, но в „Макбет“ е изразил бляскаво някои от неприятните ефекти, съпровождащи прекаляването с алкохола.

Макдъф: — Нима си легна толкова късно, приятелю, че по това време все още си в леглото?

Портър: — Честно казано, сър, пирувахме до втори петли, а пиенето, сър, предизвиква в най-голяма степен три неща.

Макдъф: — Какви три неща предизвиква особено силно пиенето?

Портър: — Честен кръст, сър, оцветяване на носа, сън и урина. Похот, сър, предизвиква я и я отблъсква: предизвиква желание, но отнема възможността за неговото задоволяване. Следователно може да се каже, че пиенето извърта похотливостта — създава я и я разрушава, дава я и си я взема обратно, убеждава я и я обезсърчава; най-накрая я приспива и я изоставя.

Възраст

Напредването на възрастта е рисков фактор, срещу който не можем да направим нищо друго, освен да се храним и живеем здравословно.

Храна за размисъл

1. Един бизнесмен има от 1 до 3 пъти по-голям шанс да получи сърдечна криза или някое друго сериозно сърдечно заболяване преди пенсия.

2. Само 8% от смъртните случаи през 1900 година са били причинени от сърдечно заболяване. През 1993 година цифрата вече е 35%.

3. Почти 80% от жените и мъжете на възраст между трийсет и пет и петдесет и четири години живеят вече пет години след първата си сърдечна криза.

Вече стана дума за механизма на съсирването на кръвта и неговата роля за евентуална сърдечна криза. Нека сега да се спрем на това малко по-подробно във връзка със заболяването на коронарните артерии.

Написани са хиляди научни публикации за съсирването на кръвта. Би било невъзможно тук да засегнем всички фактори, свързани с този процес. Затова ще опиша само някои от ключовите компоненти и ще обясня къде е тяхното място в пъзела, наречен „съсирване“.

ТРОМБОЦИТИТЕ

Червените кръвни клетки, които циркулират из всичките ни артерии и вени, разнасят жизненоважния кислород до нашите органи. Успешното пренасяне на кислород до тъканите и въглероден двуокис в обратна посока зависи от гъвкавостта и способността за деформиране на външната мембрана или обвивка на клетките. Това позволява на червените кръвни телца да преминават по капилярите, които имат по-малък диаметър от самите тях. С две думи, ако червените кръвни телца не са толкова гъвкави, те няма да успяват да преминават през капилярите и да осъществяват необходимата обмяна на газове, а ще задръстват най-тънките кръвоносни съдове и ще създават сериозни проблеми.

Някои хора със сърдечни проблеми имат точно такива не толкова гъвкави червени кръвни телца, особено ако храната им изобилства с наситени животински мазнини. Преди да започна изследванията си за тази книга, мислех, че рибеното масло, което бях изучавал в продължение на години, е единственият начин да помогнем на червените си кръвни телца да станат по-гъвкави. Сега съм убеден, че чесънът има същия ефект.

Подобряване на кръвообръщението с чесън

Сега вече има доказателства, че след като човек е приемал чеснов прах в продължение на четири седмици, вискозитетът на кръвта му намалява с 3,2% — малка, но важна промяна в правилната посока. В резултат на тази промяна и намаляване струпването на тромбоцити на едно място, червените кръвни клетки имат възможност да преминават свободно през най-малките кръвоносни съдове — телесната мрежа от изключително фини артерии и вени. Подобряването на циркулацията в микрокръвоносните съдове на свой ред води до подобрено оросяване с кръв на ръцете, краката и кожата. Тези промени бяха публикувани за първи път от д-р Х. Кизеветер и неговите колеги през 1991 г. в „Международен вестник за клинична фармакология, терапия и токсикология“.

Нещо от личния ми опит

До ушите ми са стигали множество разкази за чесъна и ефикасността му за подобряване на кръвообръщението. Много хора, повечето от тях стари, са ми разказвали същата история и трябва да кажа, че бях настроен доста скептично. Но когато и аз на свой ред взех първата си капсула с чесново масло непосредствено преди закуска, усетих някакво затопляне, което беше доста приятно. Очевидно нямаше как да твърдя категорично, че този ефект се дължеше на чесъна. Същевременно, дори от това да зависеше животът ми, нямаше как да мисля, че отговорни за него бяха препечената филийка и мармаладът върху нея. Като всеки добър изследовател реших да вземам капсулите по различно време на деня, със или без храна. Във всички случаи ефектът бе един и същ.

За да спрат изтичането на кръв, тромбоцитите образуват съсирек, който веднага се укрепва от фибрина — крайния продукт на този процес. Той стабилизира тромбоцитната тапа само за няколко минути, но продължава да действа и след това и създава фибринна тапа.

За да даде възможност на раната да зарастне както трябва, фибринът трябва да бъде махнат; това ще даде възможност на клетките, които при нормални условия покриват кръвоносния съд, да покрият раната. Този процес, известен като фибринолитична дейност, разтваря съсирека. При много страдащи от ненормално високо ниво на мазнините в кръвта и при много възрастни хора обаче тази фибринолитична дейност е значително отслабена. Това се забелязва особено при пациенти с високо ниво на триглицеридите в кръвта. При тези хора съсиреците не се разтварят, а нарастват и стават част от цялостния съсирващ процес в артериите. В крайна сметка това води до ангина пекторис или сърдечен инфаркт.

Чесън, лук и фибринолитична дейност

През 1966 година д-р Гупта прави изследване върху пациенти, подобно на предприетото от мен година-две по-късно. Той вземал кръвни проби от болните на гладно и после, след богата на мазнини закуска, съпроводена от 60 грама пържен лук — на определени интервали. Би трябвало да се очаква след подобно мазно хранене фибринолитичната дейност да намалее, с други думи разтварянето на съсиреци да бъде възпрепятствано. Обаче д-р Гупта открил увеличаване на тази дейност.

Сравнително наскоро след изследванията на д-р Гупта бяха публикувани резултатите от други, подобни на неговите търсения. Всички те изучаваха ефекта на изсушен, сварен, пържен или суров лук върху фибринолитичната дейност и във всички случаи се наблюдава увеличение на тази дейност.

По-късно бе открито, че чесновото масло или чесновият сок имат същия благотворен ефект.

Ето някои приятни новини за възрастните хора, чиято фибринолитична дейност започва да отслабва. Д-р Джейн открива, че сто грама лук, даден на пациента преди да бъде изследван, имат по-забележим благотворен ефект върху възрастните хора, отколкото върху младите.

Тук трябва да отбележим още едно изследване — на професор Бордиа, публикувано в международния вестник „Атеросклероза“ през 1977 година. Той дава етеричното чесново масло на четирийсет доброволци, сред които имало десет здрави хора, десет пациенти със стар инфаркт на миокарда и двайсет — с току-що прекаран инфаркт на миокарда. През тримесечния опитен период фибринолитичната им активност нарастнала значително и спадала само при прекъсване на лечението.

Най-интересното в случая е това, че фибринолитичната дейност на пациентите с току-що прекаран инфаркт на миокарда също се подобрила. Важното тук е, че тези пациенти били все още в болницата, където се възстановявали след прекарания инфаркт. Всеизвестно е, че ако фибринолитичната дейност не може да бъде увеличена по време на критичния период непосредствено след кризата, пациентът най-вероятно ще получи нов инфаркт вследствие на по-нататъшното образуване на съсиреци.

От години като средство срещу прекалената активност на тромбоцитите при лечението на сърдечните заболявания и удари се използва аспирин в малки дози. В резултат се увеличава времето на кървене и се намалява лепливостта на тромбоцитите. По този начин се контролира прекаленото образуване на съсиреци.

За да се изчисли времето на кървене на даден човек, на ръката се правят два разреза, всеки дълъг около 5 мм и дълбок 1 мм, като така се избягва нараняването на по-големите кръвоносни съдове. На всеки трийсет секунди потеклата от разрезите кръв се попива с филтърна хартия, докато кървенето престане. Времето на кървене е времето, нужно за спиране на кръвотечението — обикновено между две и десет минути.

Необходимо е едно-единствено близване

Този тест има своите недостатъци, но, въпреки критиката за неговата точност, която се надига на равни интервали от време, той е повсевместно възприет метод за измерване на кървенето. Дозата аспирин, използвана най-често за увеличаване времето на кървене, е 75 мг дневно. През 1981 година присъствах на една конференция в Торонто, на която покойният професор Дж. Р. А. Мичъл изказа следното мнение: дневната доза, необходима за възпрепятстване слепването на тромбоцитите, е не повече от едно-единствено близване на таблетка аспирин.

Аспиринът създава ли проблеми?

Около 1% от пациентите, които вземат аспирин, за да контролират съсирването, страдат от значителни вътрешни кръвоизливи, причинени от дразнещия ефект на лекарството. В такива случаи трябва да търсим заместител на аспирина. Много е вероятно след още някои изяснявания по този въпрос това да се окажат чесънът и рибеното масло; и двете имат малко, ако не и никакви странични ефекти.

Рибеното масло и времето на кървене

През 1990 година председателствах срещата на група експерти на международно равнище с цел разискване на ефекта, който оказват рибата и рибеното масло върху времето на кървене и възможното взаимодействие между тях и аспирина. Очевидно при положение, че и аспиринът, и рибеното масло удължават времето на кървене, би могло да се стигне до прекалено кръвотечение, ако се вземат и двете едновременно.

Прегледах почти сто научни издания, в които се публикуваха резултатите от изследвания върху ефекта на рибата и рибеното масло върху времето на кървене. С едно-две изключения то нарастваше и това навеждаше на мисълта за благотворното въздействие върху тромбоцитите и следователно намаляване на риска от образуване на тромби.

Мнението на групата бе, че аспиринът може да се дава едновременно с рибено масло без опасност от вредни последствия, стига рибеното масло да не е прекалено много. Дневният прием на два-три грама мастни киселини „Омега 3“, присъстващи в рибата, не причиняват никакви проблеми, когато се вземат едновременно с аспирин.

Чесънът има ли подобен ефект?

Доколкото знам, все още не е правено никакво значимо изследване за сравняване ефикасността на чесъна с тази на аспирина при предпазването от образуване на съсиреци. Читателите на тази книга вече би трябвало да са наясно с резултатите от много изследвания, според които серните съединения в чесъна противодействат ефикасно на лепливостта на тромбоцитите както при хората, така и при животните. Няма никаква причина чесънът да не се окаже също така ефективен, както аспиринът, за изпълняването на тази роля, но освен това има предимството, че е много по-безопасен. Препоръчвам на всички да консумират всекидневно чесън, пресен или във вид на капсули, както и рибено масло, за да поддържат сърцето и кръвообращението си здрави.

Бъдещи изследвания

Сега е нужно широкообемно изследване за сравняване ефекта от чесъна, рибеното масло и аспирина при предпазване от инфаркт или от повторен инфаркт за онези, които вече са преживели един. Това изследване трябва да обхване колкото се може повече пациенти и да продължи няколко години. Както вече отбелязах, коронарното заболяване се развива в продължение на много години и обикновено се проявава след четиридесетата, петдесетата или шестдесетата година на засегнатия. За заболявания с толкова дълъг инкубационен период няколкоседмичните изследвания не са нищо повече от индикатор какво би могло да се случи при определен вид лечение. Само времето може да покаже.

Високо кръвно налягане

Много хора страдат от високо кръвно налягане; то е един от най-значимите рискови фактори за евентуален инфаркт. Конвенционалното лечение с лекарства отнема сериозна част от бюджета на Националната здравна служба. Многобройни изследвания обаче доказват, че можем да намалим кръвното си налягане, като включим повече чесън в храната си или с ежедневния прием на чеснова капсула.

Горната граница на приемливото кръвно налягане у здравия човек варира с възрастта. Налягане над 160/95 вече се счита за ненормално и се определя като високо. По-голямата от двете цифри е известна като систолично, а по-малката — като диастолично кръвно налягане. Сега на диастоличната стойност се гледа като на по-важната индикация на кръвното налягане, тъй като при по-възрастните хора систоличната стойност не може да бъде особено намалена. Причината е в това, че с годините стените на артериите и най-вече на аортата, която излиза от сърцето, се втвърдяват и загубват своята еластичност. Следователно те вече не могат да се разтягат както преди и поглъщат някои от промените в налягането, причинени от изпомпването на кръв от сърцето; в резултат може да се отчетат високи стойности на кръвното налягане.

Добра идея е с напредването на възрастта да проверяваме периодично кръвното си налягане. Достатъчно е да го правим веднъж годишно. Някои хора мислят, че имат високо кръвно налягане, тъй като получават главоболие и краткотрайно замайване. Това обаче обикновено не се причинява от по-леките форми на високо кръвно налягане, така че причината най-вероятно трябва да се търси другаде.

Най-напред се обърнете към историята на заболяванията във вашето семейство. Ако високото кръвно налягане е сравнително често срещано явление, този факт трябва да ви изпрати на лекар, за да проверите собственото си налягане. Можете да си помогнете, като намалите консумацията на сол. Освен това ако водите изпълнен със стресови ситуации живот, трябва да потърсите начини да спортувате и да се отпускате по-често. Възможно е да откриете полза от някакъв вид медитация, независимо дали практикувана самостоятелно или групово. Ако кръвното ви се е покачило, вашият лекар най-вероятно ще ви предпише някакво лекарство. Няма да ви навреди, а най-вероятно ще ви помогне, ако едновременно консумирате чесън или вземате чеснови капсули всеки ден. Обърнете внимание на думата „едновременно“; това означава, че трябва да вземате и предписаното лекарство.

Пътят, прокаран от медицинския център „Грейт смоукис“

Правени са много изследвания върху ефекта, който оказва чесънът върху кръвното налягане. За да ви убедя в неговата полза, най-доброто, което мога да направя, е да ви запозная с публикуваното през 1987 година изследване на д-р С. А. Бари и неговите колеги от Медицинския център „Грейт Смоукис“ в Северна Каролина. При предишното си изследване учените давали чесново масло на двайсет здрави доброволци. Всички те били студенти със средна възраст двайсет и шест години. Помолили участниците преди започване на сегашното изследване да избягват всякакви лекарства, действащи върху струпването на тромбоцити и да ограничат употребата на чесън по време на хранене.

През четириседмичния период, през който им давали чесново масло, обичайното им кръвно налягане спаднало забележимо в сравнение със същия период на даване на плацебо. За плацебо използвали капсула, чието съдържание не въздейства по никакъв начин върху кръвното налягане. Може би ще възразите, че в този случай доброволците са разбирали коя капсула съдържа чесън заради специфичната му миризма и нейната липса може би е оказала своя ефект. Но не и в това изследване обаче, тъй като учените осигурили плацебо-капсули с характерния чеснов мирис!