Михаил Цвик
Близнаци (72)

„Какво ново има?“

Щом следователят Бринд влезе в кабинета си, веднага му съобщиха, че иска да го види художникът Тилден.

— Този Тилден става досаден. Кажете му, че съм зает.

Следователят беше в лошо настроение. Следствието по делото Корти не беше дало още никакви положителни резултати, а всеки ден се явяваха нови и нови противоречия.

— Тилден моли на всяка цена да го приемете… — върна се дежурният полицай.

— Хайде, пуснете го! Но му кажете, че ще го приема само за пет минути.

Тилден влезе, подаде ръка на следователя и седна, без да чака покана.

— Какво ново има? — попита той следователя.

Следователят пламна.

— Извинете, но се случва и следователите да очакват някой да им помогне.

— Само че на вас не може да се разчита! — викна следователят, почервенял от гняв.

— Този път на мен и само на мен! — съвсем спокойно отговори художникът.

Следователят протегна ръка към електрическия звънец, но Тилден бързо го спря.

— Дойдох днес да ви попитам докога ще държите в затвора професор Корти?

— Ако не напуснете веднага кабинета ми…

— Кой от двама ни ще напусне по-скоро този кабинет ще покаже близкото бъдеще. Аз искам от вас да пуснете на свобода професор Корти.

— Сега ще арестувам и вас!

— Това няма да ви се удаде. Аз не съм професор.

При тези думи Тилден стана от стола си, излезе от кабинета и след миг отново се върна, но сега не беше сам здраво държеше за ръка жената, която днес беше довел от Блумендорф и която горчиво плачеше.

— Какво значи това?

— Да ви запозная… Ема Зеберг възкръсна.

— Как? Какво? Ема Зеберг?

— Да, Ема Зеберг. Вчера я намерих в планината на четиридесет километра от Росби, където работеше като бавачка под името Анна-Мари Тирфелд. Там е живяла, без да се запише при полицейските власти…

— Лъжа! Глупости! — извика следователят.

Тогава Тилден извади от джоба си паспорта на Ема Зеберг и го подаде на следователя. Той погледна снимката в паспорта, после погледна жената, която Тилден все още държеше здраво за ръката, и за момент затвори очи. Когато дойде на себе си, каза на дежурния полицай:

— Доведете веднага Франц Годар!

Чувайки името на годеника си, Ема Зеберг отново избухна в плач.

— Мълчи! — извика следователят.

Когато Франц Годар видя Тилден и Ема, веднага разбра всичко. За момент се обърка, но след това се засмя и каза:

— Е, добре! Сега цялото семейство е събрано!

— Коя е тази жена?

— Това е моята уважаема годеница Ема Зеберг.

— Знаехте ли, че тя е жива?…

— Е… да…

— И скрихте това от мен?

— Не само от вас, но въобще от всички. Доктор Карстен добре плащаше мълчанието ми. Но сега, когато всичко се разкри, с удоволствие ще отговоря на всички ваши въпроси и ще кажа самата истина.

— Позволете ми да ви избавя от разпитването на тази достойна двойка. Зная всички подробности. Само че не искам да ви говоря за тях сега. Изморен съм. След като си почина два часа, ще бъда на ваше разположение, господин следовател.

— Моля ви, поне накратко сега. Вие знаете колко ме интересува това. Не бих могъл да чакам… — изведнъж необикновено любезно започна да се моли следователят на Тилден.

— Тогава само накратко. И наредете тази двойка да се заведе на съответното място.

Тилден се намести удобно на дивана, запали цигара и разказа в общи линии на следователя „убийството на Ема Зеберг“.