Франц Годар познава живота
Ема Зеберг не искаше да пусне Франц в стаята си, но той беше по-силен, блъсна я и влезе.
— Не се прави на луда, Ема! Не те харесвам такава! Аз ти желая доброто, искам да уредя живота ти, а ти се държиш като глупачка — каза с назидателен тон Годар, после хвърли шапката си на кревата и хвана ръката й.
— Остави ме на мира! Ти си звяр! — извика Ема и освободи ръката си.
— Добре, да кажем, че съм звяр. Какво лошо има в това? Нима лъвът не обича лъвицата и не защитава живота й по време на опасност? Ти си проста, Ема, ако не можеш да разбереш това. Само у животните е добре развит усетът, че по-силният трябва да пази по-слабия…
— Пази го, за да го разкъса после.
— Той разкъсва чуждите, скъпа моя. Лъвът понякога удря с крак своята лъвица, но никога не я разкъсва…
— Къде са моите 50 франка, Франц? Дай ги!
— Замълчи! Чакай да ти обясня всичко… Знаеш отдавнашното ми желание да се оженя за теб, да купя малък ресторант и да живея хубав, честен живот… За това трябват пари, скъпа моя!
— И аз, разбира се, трябва да спечеля тези пари!
— Че как иначе би могло? Нима не е все едно кой от нас двамата ще спечели тези пари, щом като целта ни е една и съща? Ти си жена — можеш да ги спечелиш по-лесно, но аз… Самата природа се е погрижила за това, момиче…
— Мълчи, Франц!
— Ти не си в настроение, Емичка.
— Нима мога да бъда в настроение с теб и леля ми, дявол да ви вземе и двамата! Нахвърлили сте се върху мен, тикате ме пак на улицата. Господи, колко страшен е животът, колко страшен!
Тя заплака и започна да бърше сълзите си с ръце, както правят децата.
— Сама си си виновна, Ема. Държеше Корти в ръцете си, а го изпусна, защото не разбираш психологията на мъжете! И това ми било жена! Можеше да живееш като графиня. Имаше право да търсиш от него обезщетение. И морално, и…
— А защо не потърси ти? Нали беше при него? Заплашваше! Но той не е глупав, спомена за полицията и ти подви опашка, изплаши се! Герой!
Годар се обиди.
— Мълчи! Ти не можеш да разбереш това! Днес измислих нещо друго: ще отидеш при жена му…
— При кого?
— При жена му! При Регина Корти!
— И какво ще правя при нея!
— Ще й разкажеш всичко. Ще заплачеш. Трябва да я трогнеш… Кажи, че си бременна… от нейния мъж… Тя ще се изплаши от скандал, ще помисли, че ще вдигнеш шум в целия град и ще побърза да ти запуши устата.
— О, вярвам, че бързо ще ми запуши устата.
— С чек ще ти я запуши, с чек! А след месеци пак ще отидеш при нея, ще й кажеш, че си родила детето, пак ще искаш пари… За пелени и другото там, как се казва… А после това ще ти стане навик. Ще търсиш всеки месец и ще получаваш всеки месец пари. Така е то у богатите хора. Тези аристократи обичат да държат незаконните си деца колкото е възможно по-далеч от себе си, в селата, при някоя дойка. Аз, скъпа моя, винаги мога да ти намеря приходи, само ти трябва да ме слушаш.
— А ако не даде нищо?
— Тогава й кажи, че ще направиш живота й в този град невъзможен. Кажи й, че ще направиш скандал и в операта.
— Тя ще се оплаче на полицията.
— Не! Лъжеш се! Мъжете викат полиция, а жените се страхуват от скандал. Глупаво момиче, не познаваш артистките. Един скандал може да провали цялата им кариера.
Ема се замисли. Предложението на Франц й хареса. Да отиде при Регина не беше трудно, във всеки случай по-лесно, отколкото всеки ден да скита по улицата.
— Ще отида, но да знаеш, Франц, че няма да получиш пари от мен. Не се надявай!
Годар се усмихна.
— О, ще станеш по-добра, като получиш… Сама ще дойдеш с парите, като ти потрябва моята помощ, моят съвет. Ема, ти без мен си загубена.
— Не съм загубена аз!
Ема напудри носа си и във въздуха дълго остана облаче пудра.
— По-малко се докарвай, Ема, не отиваш на бал, а по работа. Повече тъга на лицето! Не пести сълзите си. Всяка сълзица ще ти бъде платена — учеше я Франц Годар.
