Михаил Цвик
Близнаци (5)

Професор „Коняк“

Професор Корти бързаше към центъра, колкото може по-далеч от къщата на милосърдната сестра Ема Зеберг, където беше прекарал нощта. В университета дойде с половин час закъснение. Студентите чакаха в коридора започването на лекцията му.

— „Коняк“ идва! — извика един от тях, щом Корти се появи на стълбата.

Професорът се смути. Знаеше, че студентите често се присмиват на неговите слабости, но не очакваше, че ще отидат толкова далеч.

— … Извинете, господин професор, господин ректорът ви моли да отидете при него… — каза му прислужникът.

Ректорът на университета, малко човече със съвсем олисяла глава, без да го погледне, му протегна студената си пълничка ръка.

— Седнете, колега — каза му той, но някак официално.

Професор Корти седна и едва сега ректорът го изгледа през големите си очила.

— Аз днес малко закъснях… пациенти… сериозен случай — започна да се оправдава професор Корти и си помисли: „Господи, съвсем като ученик. Срамота! Срамота!“.

— Принуден съм да ви съобщя неприятна новина, колега — започна ректорът и ясно се виждаше, че с удоволствие би отстъпил на другиго падналата му се мисия.

— Какво има? — мрачно запита Корти.

— Не би трябвало аз да ви обяснявам, колега, какво значи за нас, професорите, нашата Алма матер и колко свети са за нас нейните традиции. Безспорно вие имате големи заслуги към нашата наука, но въпреки това университетският съвет след дълго съвещание реши, че е принуден да ви помоли да подадете оставка, защото вие, колега, не спазвате нашите традиции. Вие не само че водите непозволен начин на живот, не само че пренебрегвате светия за нас кодекс, но нарушавате и най-елементарните норми на приличие. До мен стигнаха слухове, че в последно време вашите рецепти трябва да се проверяват в аптеките, защото вие все по-често и по-често допускате груби грешки, които са едва ли не опасни за живота на вашите пациенти. Вашите лекции, уважаеми колега, моля да ме извините — учудват студентите със своята нелогичност, вие сте станали разсеян, вие често не можете да завършите своите мисли и често вашата аудитория се тресе от смях. Няколко пъти сте идвали в университета, в този храм на науката, в нетрезво състояние. Ние, професорите, не сме някакви контета, но трябва поне да се съобразяваме с елементарните изисквания на хигиената, а вие, извинете, идвате в такова състояние, да… погледнете се, колега, това е ужасно и ме боли, че трябва да говоря за това точно на вас, автора на толкова научни трудове, които ще останат като учебници на много поколения.

Професор Корти стана и не виждайки нищо пред себе си, избяга от кабинета на ректора. Най-страшното — изгубването на катедрата — се беше случило, за всичко останало му беше все едно, за всичко останало на света.

През този ден той не се върна вкъщи, където го очакваха пациенти и Ема Зеберг и където от голямата стая на втория етаж се чуваха тихи акорди от пиано.

Корти беше намерил в периферията на града кръчма и остана там до вечерта. В тази кръчмица той завърши един етап от своя живот, завърши сам със себе си. Корти беше почувствувал и разбрал целия ужас на непоправимото и плака с пиянски, но искрени сълзи.