Михаил Цвик
Близнаци (41)

Паметта издава професора

Корти се обърка като ученик, хванат с цигара на улицата. Едва сега разбра, че неусетно беше изоставил тежката роля на Адалберт Корти. Сигурно брат му добре познаваше този Тилден.

— Извинете, господин следовател, не чух добре. Как се казва този художник? — опита се Корти да поправи грешката си.

— Тилден! Художникът Тилден.

— Тилден? Да, да, познавам го… разбира се…

— Ето виждате ли, сега изведнъж си спомнихте, но едва когато ви хванах в лъжа. Това никак не е хубаво, господин професор. С тези наивни постъпки вие няма да облекчите положението си, напротив! Ето аз например изгубих всякакво доверие във вас и трябва да си послужа с друга информация, нещо, което изобщо няма да бъде във ваша полза.

Корти мълчеше. Следователят беше прав, нямаше смисъл да спори с него, щом като нямаше намерение да направи пълно и искрено признание.

— Как се държахте с вашата жена?

Корти с облекчение въздъхна. Той знаеше, че Адалберт е тероризирал Регина, затова не му беше трудно да отговори на този въпрос.

— Лошо, господин следовател, много пъти съм бил груб с нея, така че тя беше принудена в края на краищата да се премести на горния етаж на нашата къща… Но това беше, когато пиех. От момента, в който съвсем се отказах от виното, моята жена не може повече да се оплаче от държането ми към нея. Тя дори се върна със своите неща на долния етаж и ние бяхме щастливи…

— Разбирам… и за да бъде това щастие пълно, вие е трябвало да премахнете Ема Зеберг, която ви е напомняла вашия предишен живот и която често е идвала със своите искания във вашето щастливо гнездо.

— Имате право, господин следовател… Ема Зеберг тровеше нашето щастие и аз наистина исках да се освободя от нейните посещения и от нейните претенции… Затова след скандала пред операта исках да поговоря с нея, да чуя претенциите й и доколкото е възможно, да ги задоволя.

— Чакайте, вие сте могли да направите това и във вашата къща. Не е било потребно само заради това да я търсите до четири часа сутринта. Освен това вие отлично знаете къде живееше покойната и сте могли да отидете в нейната къща. А тя вече е била идвала и при вашата жена, значи могли сте всичко да уредите спокойно, а не да я изхвърляте грубо на улицата. Веднъж вие така сте я изблъскали от кабинета си, че тя паднала и наранила коляното си. Отказвате ли това, господин Корти?

— Не! Един ден наистина я изхвърлих от къщата си, но позволете да ви обясня, господин следовател…

— Сега тази подробност не ме интересува. За мен е важно само да зная, да чуя от вас самия, че сте се държали много грубо с покойната Ема и че сте избягвали спокойно да уредите с нея вашия личен спор.

— Но аз исках да направя точно това.

— За съжаление само през онази злокобна нощ, когато сте я убили. Признайте, че тя сигурно е отказала да приеме сумата, която сте й предложили.

— Не! Не е истина! Вие само искате да ме объркате. Аз съм лекар, не съм свикнал с вашите полицейски методи, не ги познавам, а вие използувате това, за да съберете повече доказателства за обвинението. През онази нощ, както вече ви казах няколко пъти, не можах да намеря Ема Зеберг. Не съм убиец и никога не бих могъл да стана убиец, в каквито и обстоятелства да попадна. Свикнал съм да лекувам, да спасявам хората от смъртта, да намалявам страданията им, но не и да ги убивам…

— Оставете тези алтруистични думи, докторе. В тази стая те звучат наивно и неискрено. Нима искате да ме убедите, че един лекар не може да бъде и убиец? Това е смешно! На операционната маса той върши добро, между другото — за добър хонорар, но в частния си живот може да бъде тиранин, и то какъв! Най-добър пример за това сте вие самият. Вашето държане към покойната и към вашата жена е било отвратително. А и доктор Карстен, нима той не се е спасил по някакво чудо от шишето, с което сте го замерили?

— Какво! — Корти стана от стола си.

— Пак ли отричате? Пак ли ви изневерява паметта?

Корти мълчеше. Значи пак ставаше дума за някакво изстъпление на Адалберт.

— А вашето държане в къщата на барон Щайнер? Да целувате насила болната, която очаквала помощ от вас!

Корти наведе глава, защото тези обвинения, едно от друго по-страшни, падаха върху него като тежки камъни и нямаше начин да се защити от тях, нямаше спасение. Корти повече не отричаше, дори не се защитаваше, защото не знаеше още с какви аргументи против него разполагаше този дебел господин с малки лукави очи. Едва сега Рудолф разбра защо брат му толкова бързо и лесно се съгласи да напусне Женева и да му отстъпи своето място…

След всичко, което Рудолф научи от следователя, много естествено беше Адалберт даже и сам да поискаше да изчезне от Женева, но нима не беше необмислена постъпката на Рудолф — да поеме върху себе си този страшен товар, без да проучи предварително, без да поразпита? Следователят продължи:

— Виждате, господин Корти, че имам на разположение всички предположения и догадки. Няма съмнение, че вие сте способен да убиете човек. Сега трябва само да събера още някои подробности, което ще направя без ваше участие. Докато се стигне до съда, вие сигурно няма да бъдете разпитван повече. Но вие можете да съкратите тази унизителна процедура с признание за вашето престъпление, а съдът може да намери облекчаващи вината обстоятелства… Разкажете ми, господин Корти, как се случи всичко? С какво убихте Ема Зеберг и къде скрихте оръжието?…

Корти мълчеше. На челото му се бяха появили много бръчки и във всяка от тях имаше толкова болка и страдание, че дори и следователят счете за нужно да смекчи тона си:

— Вие виждате, господин професор, че съм доста внимателен към вас, защото ви ценя като лекар и учен. Не се съмнявам, че сте извършили престъплението в афектирано състояние, което до голяма степен ще намали наказанието…

Корти махна безнадеждно с ръка и каза:

— Правете с мен каквото искате, но не мога сам да се клеветя! Не мога! Никога никого не съм убил и ще ви повтарям това докрай. Не съм убиец, не съм способен да бъда убиец! Това знам по-добре от вас!

— Аха, значи така! — обади се следователят. — А вероятно жена ви ви познава по-добре от мен?

— Разбира се!

— Тогава трябва да ви кажа, че я разпитах и че нейното мнение за вас е много отрицателно.

— Отрицателно? Какво? Регина?

Корти погледна следователя крайно изненадан.

— Да, тя изтъкна много ваши лоши страни.

— Не ви вярвам!

— Не вярвате? Тогава можете да прочетете нейните показания.

Да нямаше съмнение! Корти прочете със собствените си очи въпросите на следователя и отговорите на Регина.

Рудолф застена от непоносима душевна болка. И изведнъж пожела да се върне в своята килия, в нейната тишина, сред онези надписи по стените, прозорчето с решетка. Той с мъка погледна към вратата.

— Е, ще решите ли в края на краищата да ми разкажете всичко? — попита следователят.

Корти само поклати глава. После промълви:

— На този свят няма нищо свято, нищо!

— А правосъдието?

— О и то не е безпогрешно! Ако ме осъдят, ще бъда само един от невинните, които страдат из затворите заради чужди грехове и престъпления…

Следователят сви рамене, извика дежурния и изпрати Корти в килията му.