Михаил Цвик
Близнаци (13)

Ема Зеберг действува

Ема Зеберг закъсня. Когато влезе в кабинета, часовникът удари десет и половина.

— Какво значи това? — строго запита Корти.

— Ами че… случва се понякога — нехайно отговори тя.

— Как така случва се? При мен това не може и не трябва да се случва! — каза с негодувание докторът и почувствува безкрайна омраза към това вулгарно същество с букли над ниското си напудрено чело. Ема, окуражена от разговора си с Франц, предизвикателно кресна:

— Стига вече с тези ваши глупости!

Корти почувствува как кръвта се качва в главата му и се задуши от гняв.

— Казвам, че трябва да се сложи край на тази комедия. Искам да се ожените за мен. Ето това е! Искам!

За момент Корти остана като вцепенен. Но после я хвана за яката на палтото и я повлече към вратата.

— Вън! Повече да не сте посмели да влезете в тази стая! Вън! — викаше той, без да може да се владее.

Ема дълго се съпротивлява, дори се хвана с двете си ръце за вратата, но докторът беше силен и я изблъска навън. Ема падна на градинската пътека. Корти затвори вратата и дишайки тежко, седна на канапето.

— Мръсотия! Гадост! — стенеше той, треперейки от срам и болка.

После стана решително, приближи се до масата, взе телефонната слушалка и набра номера на полицията.

След половин час в кабинета му влезе дебелият полицейски инспектор. Рудолф Корти се разхождаше с големи крачки из кабинета, мислейки как най-добре да представи нещата пред полицията.

— Принуден съм да потърся помощ от полицията — каза той много възбудено. — Моята помощничка, госпожица Ема Зеберг, иска да се оженя за нея, защото един ден, пиян, си позволих известна волност към нея. Но, първо, такъв случай според нашите закони не обвързва с женитба, и, второ, аз съм женен. Събрах сведения дали тази особа наистина може да ме представи като човек, който се е подиграл с нейната чест, и ето какво научих за нея от детективско бюро „Артур“. Ясно се вижда, че Ема Зеберг преди три години е била затворена заради аборт, а сега е в любовни отношения с някой си Франц Годар, човек без професия, който вече два пъти е бил осъждан. Имам също някои сведения от вашия полицейски лекар доктор Ленер. Той ми каза, че Ема Зеберг още съвсем млада се е занимавала с проституция. Била е зарегистрирана в полицията и по-късно се е заловила с почтена работа. Ето виждате, при всичко това, което е била и е, тя се опитва да ме изнудва, затова се обърнах към вас, да я предупредите, че ще има работа с полицията, ако реши пак да ме безпокои било тук, било някъде другаде.

Полицаят хитро намигна на Корти и докторът се почувствува крайно неудобно от тази фамилиарност. Той всеки ден се уверяваше в това, че репутацията на брат му съвсем не е била завидна. Нима иначе този полицай би посмял да му намигне?

— Любовна история — каза полицаят и започна да засуква мустаци, присвивайки едното си око.

— Не забравяйте, господине, че сте дошли тук служебно! — сухо каза Корти и при тези думи двусмислената усмивка изчезна от лицето на инспектора.

— Така е! — каза той и инстинктивно се изправи, но беше обиден и крайно изненадан. Неотдавна Корти беше пил с него коняк в ресторанта на Фадер, потупваше го приятелски по гърба и му разказваше вицове. Защо сега изведнъж такъв сериозен тон, такава строгост?… Дори и ръка не му подаде.

— Благодаря, не сте ми нужен повече — още по-остро каза Корти и седна зад писалищната маса, показвайки с това на полицая, че разговорът им е приключил.

Всичко това стана сутринта, а вечерта, след приемните часове, в кабинета на доктор Корти влезе Франц Годар. Още след първите думи на посетителя Корти разбра с кого има работа.

— Виждам, млади господине, че нито на вас, нито на вашата приятелка Ема Зеберг още не ви е съобщено от полицията, че на двама ви е забранено да влизате в тази къща и да се обръщате към мен за каквото и да било! Заявявам ви, че всички ваши претенции могат да имат много лоши последствия за вас — каза Корти.

— Аха, така значи!

Годар се обърка. Той ни най-малко не се надяваше на такъв прием. Ема винаги го уверяваше, че професор Корти постоянно е пиян, безволево и страхливо същество, а ето че пред него седеше съвсем трезв и силен мъж, с енергично лице и доколкото можеше да се съди по очертанията под ръкава, с отлично развити мускули. Но още повече Франц Годар се смути от думата „полиция“, с която по известни причини избягваш срещи. Все пак не искаше да си отиде без никакъв резултат. Какво ще мисли за него Ема, като разбере как е свършило посещението му при професора?

— Ето какво, господин професор — каза Годар, стараейки се да говори дръзко и спокойно, — не съм дошъл тук да правя скандал. Не, аз съм почтен човек и зная какво значи добро държане, но и вие, господин професор, трябва да знаете какво се прави при подобни случаи…

— Знам — каза Корти.

— Е, тогава добре! Веднага разбрах, че имам работа с образован и умен човек. Каквото и да е било, все е имало някаква връзка между вас и моята годеница и затова искам да ви предложа да заплатите нейната чест с една сума, която…

Годар нямаше време да завърши своята мисъл, защото Корти му показа вратата и кресна:

— Вън, подлец!

— Мммм… чакайте… как така? А нейният срам?

— Вън! — отново изкрещя Корти и взе телефонната слушалка.

— Отивам си! — побърза да каже Годар и наистина тръгна към вратата, но се спря на прага и обърна лицето си към Корти, което изведнъж стана синкаво и изкривено от омраза.

— Ние пак ще се срещнем, господин професор, бъдете сигурен! — каза той.

Едва след като този човек си отиде, Корти разбра в каква опасност се намира сега. Нищо не би струвало на този тип да забие ножа си в гърба му. И Корти почувствува как мръсотията, наследена от брат му, полепва по него и го влече към дъното.

„Нима затова изминах дългия път от Индия дотук? Трябваше ли?“ — запита се той и мисълта за бягство от тази къща за първи път мина през главата му. Но когато от горния етаж се чуха звуци от пиано, Корти се успокои и се усмихна.

— Трябваше! — отговори сам на себе си, след това затвори очи и се заслуша.