Георги Коновски
С храна си живял (20)

20.

Взе метнатите върху леглото дрехи. Простички, удобни, неопределени…

Панталон, риза — която стегна с колан на кръста и отпусна полите й удобно над краката, елек…

Нито облекло на пазител, нито на охранител…

Още не бяха го определили какъв е… А и той не знаеше…

Просна се по диагонал върху голямото легло. И заспа…

Така не беше спал отдавна… Отначало мозъкът спеше, но слухът и обонянието бдяха. После се отдаде съвсем на почивката…

Събуди се. Не знаеше колко е часът, нито ден ли е, нощ ли…

Но не му трябваха такива ориентири. Свикнал беше на друг разчет. Знаеше, че е спал достатъчно. И очакваше да го потърсят…

Дойдоха…

Белокосият и един от пазачите. Представиха се.

Елвик — бивш професор по антропология и Клир — бивш полковник от нещо си.

— А сега какво смятате да правите? — попита Елвик.

Клир гледаше внимателно, виждаше се, че преценява и оценява новодошлия…

— Не зная — промълви Йоан — Имах група, имах хора край мен, имахме скривалище… И всичко изгубих…

Клир се намеси.

— Мисля, че те са изгубили повече. Ти (говореше твърдо, без цивилни формалности!) си оцелял. Те не са…

— А дали оцеляването е печалба? — попита Йоан.

Елвик внимателно го погледна, но нищо не каза.

Клир също разбра…

— Трябва да се живее — каза той — И не само да се живее. Нужно е да се създава света. Не такъв, какъвто беше преди. Но не бива и да остава като сегашния…

Йоан го провокира:

— А какво му е на днешния свят? Просто нова форма на света такъв, какъвто винаги е бил. Силните оцеляват, слабите стават тяхна храна. Някои имат идеи, на други те не се харесват… И силните идеи се налагат над слабите. „Обичай ближния си!“ е добра идея, но без колта…

Елвик премигна…

— Опитвате се да запазите миналото. Но миналото не се връща. Всяка промяна е крачка напред. И не е важно, че за нас — за хората, това е крачка назад. Светът е съществувал и без нас, оцелял е от нас, ще пребъде и занапред. Дали с хищниците навън, дали с паяци или ходещи акули — все ще е свят…

— Интересно виждане — намеси се Елвик — Тоест, вие смятате, че всичко е логично и не бива да се борим за промяна?

— Всъщност, вие не променяте нищо. Това, което се опитвате да правите, е да върнете колелото на историята назад. Немалко хора са опитвали — Брут и Касий, Савонарола, Торквемада, Лойола, Шарлот Корде, Хитлер… Искали са да спрат движението на историята в дадена посока. Но никой не е успял. Нито Римската република се е върнала, нито чистото християнство, нито тоталитарната църква, нито френската монархия, нито Третият райх…

— Обаче, това се е отразило на човечеството…

— Колцина са разбрали за смъртта на Марат? Колко човека са последвали Брут и Касий? Защо чистият уж Савонарола е предаден именно от последователите си? И така нататък въпроси… Човечеството не иска промени! Човечеството иска да съществува. Дали в тога или в панталони, дали в Елада или във викториански Лондон — човечеството иска няколко неща. На първо място — насита. Храна, секс, власт… Ако ще над един само да властва, ако ще собствената си жена или деца да пребива — да има власт… И на второ място — да има стабилност. Революциите са просто смяна на една стабилност с друга, на едни по върховете с други… Останалите извън върховете съществуват като биологични единици и се изживяват като хора. Макар ползата от тях е само като междинни станции за обмена на веществата в природата… Не знаят точно какво искат, но са доволни от това, в което са попаднали. Дали е яма с лайна, дали е вана с шампанско — важното е, че им е топло и са в безопасност. До един момент… Друго не им трябва. Най-малкото — промяна…

— А вие какво искате?

Йоан го погледна и замълча. После каза тихо:

— Отдавна не зная…