Георги Коновски
С храна си живял (16)

16.

Заобиколи опасния район по голямата дъга. Нищо не гарантираше, че точно до поляната с кървавите следи няма скрити хищници — дебнещи или дремещи. Малко повече път — малко повече живот…

На половин час от реката видя няколко разпръснати дървета. Високи, но с големи корони, здрави клони, настръхнали като таралежови бодли. Със сигурност се преплитаха нейде към дънера и ставаха за убежище. Поне за няколко часа…

Спря, застана неподвижно до туфа високи фиданки и заоглежда. Внимателно, внимателно… Дърво по дърво, клон по клон… Пусто…

Премести погледа си върху тревата под дърветата. Невисока, на кичури, закриваща жълтата пръст, но недостатъчно изправена, за да покрие спящи зверове…

И внезапно се втурна напред. Прекоси голото пространство, профуча през тревата, метна се на избраното дърво и заработи с ръце и крака. Торбата с багажа малко му пречеше, но нямаше намерение да я остави. Оръжието, пълнителите, дрехите, храната… Без тях — закъде?

Премина през три от „етажите“ от сплетени клони. После пое дъх. Нагоре се виждаше небето — короната оредяваше, надолу ясно се очертаваше дънерът. Можеше да наблюдава и въздуха, и земята…

А тук три клона така бяха се сплели, че създаваха видимост на малка пещера. Така — колкото един мъж да се изтегне в едната или другата посока. Почти като кухненския бокс в някогашния му дом…

Но нямаше време да се отдава на спомени. Пък и нямаше нужда от тях. Те само тежаха — и хич не спомагаха за оцеляването…

Разстла дрехите, кожите и платното върху кората на клоните. Те ти легло. Или поне обозначение за такова. Извади хляба и сушеното месо. Да се нахрани. А за после… А за после ще мисли после. Важното беше сега да е сит и силен. Какъв смисъл има да съхранява припасите? Та да ги излапа някой друг — ако намери окървавена торба и пръснати парцали?

Сетне се отпусна и заспа. Безметежно. Спокойно…

Районът беше огледан, убеди се, че няма врагове, повече от сигурен беше в безопасността си…

Временната си безопасност…