Айзък Азимов
Стоманените пещери (3)

3. Представяне на семейството

Името й беше онова, което обърна най-напред вниманието на Илайджъ Бейли върху Джеси. Беше я срещнал в Секцията Посрещане на Коледа през ’02 година. Току-що беше завършил гимназия и бе поел първата си работа по охрана на Града, обхождайки Секцията. Тя беше възбудена от питието.

— Аз съм Джеси Нейводни — каза тя. — Не ви познавам.

— Джеси! — рече той. — Хубаво е. Имате ли, нещо против, ако ви наричам така?

— Не, разбира се. Знаете ли на кое име е съкращение?

— На Джесика.

Тя се засмя и каза:

— Пълното ми име е Джезабел.

— Вярно ли е?

— Честна дума. Джезабел. Родителите ми харесваха словосъчетанието.

Тя беше много горда от това, въпреки че едва ли имаше по-рядко име на света от Джезабел.

Бейли каза сериозно:

— Казвам се Илайджъ Бейли. Илайджъ е бил най-върлият неприятел на Джезабел.

— Така ли?

— Да. Според библията.

— О! Надявам се, това не значи, че ще бъдете най-злият ми враг и в истинския живот!

От самото начало беше ясно, че ще е обратното. За него тя бе жизнерадостна, мила и накрая даже красива. Най-високо той оцени жизнеността й. Нейният оптимизъм изискваше да е такава.

Той поиска едно Жилище за Двама и каза:

— Би ли се омъжила за мене, Джеси? Не искам да живея вече в досегашната си квартира.

Може би това не бе най-романтичното предложение, но Джеси прие.

Само в един случай Джеси се показа не съвсем очарователна, и то пак във връзка с името й. Един път, по време на лек спор Бейли каза:

— Като желаеш да бъдеш Джезабел, не го прилагай навсякъде! Ако искаш да знаеш, Джезабел от Светото писание е била вярна съпруга и добра жена!

И когато той започна да й разказва легендата за Джезабел, която се борела да запази старите обичаи и поверия, Джеси неочаквано извика, пламнала от гняв:

— Аз мисля, че ти си подъл!

И напусна жилището.

Тя повече никога не спомена пълното си име, нито пред Лайдж, нито пред приятелите си, а може би и пред себе си. Оттогава отношенията им станаха отлични; ни една кавга не последва първата. От женитбата им минаха осемнадесет години, синът им Бентли Бейли стана на шестнадесет.

* * *

Бейли спря пред вратата, на която пишеше СЕРВИЗНИ ПОМЕЩЕНИЯ (мъже). Един мъж мина край тях, отвори вратата с личния си ключ и влезе. Той не пророни нито дума, дори не остави вратата отключена за Бейли. Обратното би било проява на лошо държане не само вътре в помещенията, но и извън тях. В Женския Сервиз атмосферата беше съвсем друга. Животът на Джеси дори стана малко скучен, когато семейство Бейли се сдоби с личен умивалник в жилището си.

Като се мъчеше да скрие безпокойството си, Бейли каза:

— Бихте ли ме почакал тука, Данийл?

— Ще се миете ли?

Бейли се почувствува неудобно. Проклет робот, помисли си той, защо не ги учат на обноски?

— Ще взема душ! — каза той.

— Така ли е прието — да чакам отвън?

Безпокойството на Бейли стана още по-голямо.

— Вие нямате нужда да влизате!

— Разбира се. Но ръцете ми са мръсни и искам да ги измия.

Той показа ръцете си — розови, здрави и напълно чисти.

— Влезте! — прошепна Бейли. — Ще се забавя половин час. Почакайте ме! И недейте разговаря с никого, не поглеждайте хората! Така е прието.

Той мина бързо покрай общите умивалници и се отправи към личната си кабина с душ и пералня.

Когато се върна, Р Данийл го чакаше кротко. Илайдж се чувствуваше ободрен след душа, облечен в чисти дрехи.

— В ред ли е всичко? — попита Бейли, когато двамата бяха извън помещението и можеха отново да говорят.

— Всичко, Илайджъ!

* * *

Джеси ги посрещне на вратата угрижена. Бейли й представи Р Данийл.

— Седнете, господин Оливо! Трябва да кажа няколко думи на съпруга си.

Бейли я последва в другата стая.

— Не си пострадал, нали? — прошепна тя. — Така се тревожих, след като те видях по телевизията.

— Какво си видяла?

— Историята в магазина. Казаха, че двама детективи са осуетили там вълнения. Знаех си, че се връщаш дома и помислих, че…

— Моля те, Джеси! Виждаш, че съм съвсем добре.

С усилие Джеси се овладя.

— Как трябва да се държа с колегата ти?

— Като с всеки друг, разбира се.

Но тя не беше убедена.

— Нещо не е в ред! — каза с присвити очи.

— Няма нищо. Хайде да се върнем в стаята, защото ще стане подозрително.

Илайдж Бейли се гордееше с жилището си — три големи стаи, всяка с шкаф. Сега, с това създание от друг свят в него, апартаментът изведнъж изглеждаше малък и препълнен.

— Обядвали ли сте с господин Оливо, Лайдж? — попита Джеси с фалшива любезност.

— Данийл няма да се храни с нас! — каза бързо Бейли. — Но аз ще хапна.

Джеси не възрази. С тази оскъдна храна добре беше, че поканата отпада.

— Мога ли да ви наричам по малко име, госпожо Бейли? — попита учтиво Р Данийл.

— Разбира се. Казвайте ми просто Джеси… м-м, Данийл!

Тя се засмя. А гневът на Бейли порасна. Джеси го взема за човек, помисли той. Сега ще има да разказва в Женския Сервиз. Р Данийл е приличен на вид, макар и малко дървен, и Джеси не може да не се ласкае от вниманието му.

Бейли се чудеше какво ли си мисли Р Данийл за Джеси. Тя не се бе променила през тези осемнадесет години, поне за Лайдж Бейли. Но в Новите Светове жените на Космическите бяха все дълги, слаби и красиви — такива, каквито навярно Данийл харесваше.

Р Данийл май не се вълнуваше от разговора с Джеси, от държанието й и от начина, по който го назоваваше… Вратата се отвори и едно момче предпазливо влезе. То видя Р Данийл.

— Татко! — каза то несигурно.

— Синът ми Бентли — рече Бейли. — Това е господин Оливо, Бен.

— Твой колега, татко! Здравейте, господин Оливо. — Очите на Бен се разшириха. — Татко, разкажи какво стана в магазина за обувки! Телевизията…

— Не задавай въпроси, Бен! Седни!

Момчето хвърли поглед върху масата.

— Какво има за обяд? Нали не е пак месо от дрожди?

— Какво лошо има в месото от дрожди? — каза Джеси със свита уста. Явно обядът щеше да бъде месо от дрожди.

Неочаквано Р. Данийл попита от другия край на стаята.

— Бих ли могъл да разгледам книгите-филми, докато се храните?

— О, да! — каза Бентли и стана. — Те са мои. Взех ги от библиотеката. Интересувате ли се от роботи, господин Оливо?

Бейли изтърва лъжицата си и се наведе да я вдигне.

— Да. Бентли. Много се интересувам.

— Тогава вярвам, че ще ви харесат. Всичките са за роботи… Не ги обичам аз тях…

— Сядай, Бентли — рече Бейли — и не досаждай на господин Оливо!

— Той не ми досажда, Илайджъ. Бентли, с тебе ще си поговорим друг път на тази тема. Баща ти и аз ще бъдем много заети тази вечер.

— Благодаря ви, господин Оливо! — Бентли седна отново, погледна тъжно към чинията с розово изкуствено месо и започна да се храни.

Заети довечера? — помисли си Бейли. След това неочаквано се сети за работата. Спомни си за Космическия, който лежеше мъртъв в Космоград, и осъзна, че часове наред той беше така потънал в собствените си проблеми, че беше забравил за този хладен факт — убийството!