Айзък Азимов
Стоманените пещери (15)

13. Край на разследването

Очите на Комисаря Ендербай се свиха и хвърлиха гневен отблясък към Бейли.

— Какво се готвиш да правиш? Да повториш историята при Фастолф от вчера сутринта?

Бейли кимна.

— Зная, че сбърках първия път. Но прецени сам, шефе. Приеми, че доказателствата срещу мен са нагласени. Следвай ме и ще видиш до какво ще стигнем. Попитай се кой би могъл да ги нагласи. Очевидно само онзи, който знае, че снощи съм бил в Уйлямсбърг.

— Добре. Кой би могъл да бъде?

Бейли продължи:

— Бях преследван от група Стародавни, когато обядвах в кухнята. Заблудих ги или мисля, че съм ги заблудил, но очевидно поне един от тях ме е видял как пресичам района на централата. Единствена причина да го сторя беше, както се досещаш, да мога по този начин да се измъкна.

Комисарят се замисли.

— Клосар? Беше ли и той сред тях?

Бейли кимна.

— Добре — каза Ендербай, — ще го разпитам. Ако знае нещо, ще му го измъкна. Какво друго мога да направя, Лайдж?

— Не ме прекъсвай! Следиш ли мисълта ми?

— Да кажем. — Комисарят скръсти ръце. — Клосар те е видял да отиваш в енергийната централа Уйлямсбърг или пък някой друг те е видял и му съобщил. Той решава да използува този факт, за да те вкара в беда и да те отстрани от разследването. Това ли искаш да кажеш?

— Приблизително.

— Добре. — Комисарят се доближаваше до същността. — Той е знаел, че жена ти е член на неговата организация и освен това е предполагал, че ти няма да позволиш да се вмесват в личния ти живот. Знаел е, че по-скоро ще напуснеш, отколкото да се бориш срещу очевидни доказателства. Между другото, Лайдж, какво мислиш за една оставка? Искам да кажа, ако нещата вземат много лош ход? Трябва да потулим работата…

— Тая няма да я бъде, шефе!

Ендербай сви рамене.

— Добре. Докъде бях стигнал? О, да, така Клосар взема един алфа-генератор, вероятно с помощта на съучастник в централата и освен това намира още един съучастник, който да повреди Р Сами. — Пръстите му тропаха леко по бюрото. — Не става, Лайдж!

— Защо да не става?

— Много нагласено. Твърде много съучастници. А той между другото има желязно алиби за нощта и сутринта по време на убийството в Космоград. Ние проверихме всичко, макар аз да съм единственият, който знае защо точно засичаме алибито му.

Бейли възрази:

— Никога не съм казвал, че е бил Клосар, шефе! Ти го казваш! Би могъл да бъде всеки друг от организацията на Стародавните. Клосар е само човекът, лицето, запаметено и разпознато от Данийл. Дори мисля, че той не е фигура в организацията. Макар да има едно странно обстоятелство с него.

— Какво? — попита Ендербай с подозрение.

— Той не е знаел, че Джеси е член на организацията. Не е могъл да познава всички членове, нали?

— Той знаеше за Джеси. Може би тя е правила впечатление с това, че е жена на полицай. Може да я е запомнил по тази причина.

— Точно тъй ли каза? Джезабел Бейли?

Ендербай кимна.

— Вече ти казах, лично от него го чух.

— Смешно е това, шефе! Джеси не използува пълното си име още преди Бентли да се роди. Нито веднъж. Зная го със сигурност. Тя влезнала в организацията, след като изоставила пълното си име. И това знам с положителност. Откъде Клосар ще я знае като Джезабел?

Комисарят се изчерви и каза с колебание.

— Е, ако става дума за това, навярно е казал Джеси. Просто по инерция съм го изрекъл в пълния му вид. Да, действително, сега съм сигурен, че е така. Той каза Джеси!

— До преди малко беше сигурен, че я е назовал Джезабел. Попитах те няколко пъти.

Комисарят извиси глас.

— Надявам се, не искаш да кажеш, че лъжа, нали?

— Може би Клосар въобще не в признавал нищо такова. Мисля си дали не си го съчинил. Ти познаваш Джеси от двадесет години и ти знаеш, че се казва Джезабел.

— Не си с всичкия си, човече!

— Тъй ли? Къде беше днес след обяд? Отсъствуваше от кабината си най-малко два часа.

— Ти разпитваш мен?

— Ще отговоря вместо теб. Ти беше в енергийната централа Уйлямсбърг.

Комисарят стана от мястото си. Челото му лъщеше и около устните му имаше сухи бели петна.

— Какво по дяволите искаш да кажеш?

— Беше ли там или не?

— Бейли, ти си уволнен. Дай ми документите си!

— Още не. Ще ме изслушаш!

— Нямам намерение. Ти си виновен. Виновен си, дяволе, и това, което ме изумява, е евтиният ти опит да ме изкараш, мен да изкараш, че заговорнича срещу теб! — Гласът му се изви във възмутен писък. Със задъхване той произнесе: — В действителност, ти си арестуван!

— Не! — каза Бейли твърдо. — Не още, шефе! Насочил съм бластер срещу теб. И предпазителят е вдигнат. Не прави глупости, моля те, защото съм отчаян и ще кажа каквото имам да казвам! След това постъпи както щеш!

С широко отворени очи Джулиъс Ендербай гледаше омразното дуло в ръката на Бейли.

— За това нещо, Бейли — заекна той, — ще получиш двайсет години в най-затънтения затворнически сектор на Града.

Неочаквано Р Данийл се размърда. Ръката му се плъзна и хвана китката на Бейли.

— Не разрешавам това, колега Илайджъ. Не бива да причинявате вреда на Комисаря.

За пръв път, откакто беше дошъл Р Данийл в Града, Комисарят се обърна направо към него:

— Хвани го! Първият закон!

Бейли каза бързо:

— Нямам намерение да му причиня беда, Данийл, ако не му позволяваш да ме арестува. Ти обеща, че ще ми помагаш. Имам още четиридесет и пет минути!

Без да пуска ръката на Бейли, Р Данийл каза:

— Комисарю, вярвам, че Илайджъ ще бъде оставен да говори. От този момент аз съм във връзка с доктор Фастолф…

— Как, как? — попита Комисарят диво.

— Имам вградено микровълново устройство — обясни Р Данийл. Комисарят го гледаше вцепенено. — Аз съм във връзка с доктор Фастолф — продължи роботът неумолимо, — и ще направите лошо впечатление, Комисарю, ако откажете да изслушате Илайджъ. Могат да бъдат направени погрешни изводи.

Безмълвен, Комисарят се отпусна на стола си.

Бейли продължи:

— Казах, че днес си бил в централата Уйлямсбърг, шефе, че си взел оттам алфа-генератор и си го дал на Р Сами. Ти съзнателно избра Уйлямсбърг, за да ме компрометираш. Използува появяването на доктор Джеригъл, за да го поканиш в службата и съзнателно го заблуди тъй, че да попадне във фотолабораторията и да открие останките от Р Сами. Ти се позова на неговата точна диагноза. — Бейли отмести бластера. — Ако искаш, можеш да ме арестуваш сега, но Космоград няма да приеме това за отговор.

— Мотиви! — пелтечеше Ендербай задъхано. Очилата му се бяха изпотили, той ги махна и изведнъж пак стана странно бледен и нещастен без тях. — Какъв мотив бих могъл да имам, за да го направя?

— Ти ме вкарваш в беда, нали? И пъхаш прът в колелото на разследванията около смъртта на Сартън, не е ли тъй? А освен това, Р Сами знаеше твърде много.

— Какво е знаел, за бога?

— Знаел е как един Космически беше убит преди пет и половина дни! Защото, шефе, ти уби доктор Сартън в Космоград!

Сега заговори роботът. Ендербай можа само да посегне трескаво към касата и да поклати глава.

— Колега Илайджъ, смятам, че тази теория е съвсем несъстоятелна. Както знаете, невъзможно е Комисарят Ендербай да е убил доктор Сартън.

— Тогава слушайте! Слушайте ме! Ендербай помоли мен да се заема със случая, а не някой от хората, които ме превъзхождаха. Направи го по няколко причини. На първо място ние сме съученици и той можеше да разчита, че аз никога няма да заподозра един стар другар и уважаван началник в престъпление. Разчиташе на моята лоялност. Второ, той знаеше, че Джеси е член на нелегална организация и знаеше, че ще може да ме освободи от разследването или да ме изнуди да мълча, ако се приближех много до истината. Затова много не се тревожеше. От самото начало той се постара да възбуди у мен неприязън към теб, Данийл, и беше сигурен, че няма да се погаждаме в работата. Той знаеше за декласирането на баща ми. И можеше да предполага как ще реагирам. Разбирате, нали? Винаги е по-изгодно за убиеца да взема участие в диренето на убиеца.

Комисарят събра гласа си. Той каза отпаднало:

— Как бих могъл да зная за Джеси? — Сетне се обърна към робота. — Ти! Ако предаваш всичко в Космоград, кажи им, че това е лъжа! Всичко е лъжа!

Бейли го прекъсна, извисявайки за момент глас и след това снижавайки го до някаква странна с напрежението си мекота.

— Положително си знаел за Джеси! Ти си Стародавен и част от организацията. Старомодните ти очила! Прозорците ти! Ясно е, че цялата ти нагласа е такава. Но имам по-добро доказателство за това! Как и откъде Джеси разбра, че Данийл е робот? Сега знаем, че го е научила от организацията на Стародавните, но това връща въпроса още по-назад: как са разбрали те? Ти, Комисарю, съчини теорията, че Данийл е разпознат като робот по време на инцидента в обущарския магазин. Аз въобще не повярвах в нея. Защото самият аз не го разпознах и го взех за човек, когато го видях за пръв път. А зрението ми е твърде добро. Вчера помолих доктор Джеригъл да дойде от Вашингтон. Впоследствие реших, че може да ми бъде полезен в няколко насоки, но когато го виках, единствената ми цел беше да видя дали ще разпознае Данийл без мое участие. Комисарю, той не можа да го познае! Представих му Данийл, той му стисна ръката, водихме общ разговор и чак, когато заговорихме за човекоподобните роботи, той разбра истината. А това беше доктор Джеригъл, най-големият експерт по роботи на Земята! Можеш ли да твърдиш, че няколко Стародавни метежници ще го сторят по-добре от него в условия на бъркотия и напрежение и че ще бъдат толкова сигурни в това, че ще хвърлят цялата организация в акция, основавайки се само на чувството, че може би Данийл е робот? Сега вече е ясно — Стародавните са знаели, че Данийл е робот, когато са започнали акциите. Инцидентът в обувния магазин е съзнателно предизвикан, за да бъде показана на Данийл и чрез него на Космоград степента на антироботното настроение в Града. Целта беше да се объркат понятията, да се оттегли подозрението от отделните личности и да се насочи към обществото като цяло. Добре, а за да знаят още от самото начало истината за Данийл, кой им е казал? Аз не съм. По едно време мислех, че е Данийл, но после се оказа, че не е. Единственият Земен, който знаеше това освен нас, беше ти, шефе!

Неочаквано енергично Ендербай каза:

— В службата би могло да има достатъчно шпиони. Стародавните биха могли да ни напълнят с тях. Собствената ти жена принадлежи към организацията и ако ти намираш за възможно аз да съм техен, защо да няма и други?

По ъглите на устните на Бейли се появи отново жестока гънка.

— Нека да не внасяме мистериозни шпиони, докато не се уверим къде ще ни отведат заключенията. Аз твърдя, че ти си очевидният информатор и при това истинският. Ако се върнем назад, шефе, можем да проследим как се променяше състоянието ти — духът ти, ту се повишаваше, ту спадаше в зависимост от това, колко далеч или колко близо съм до решаването на задачата. В началото ти беше нервен. Когато поисках вчера сутринта да отида в Космоград, без да ти кажа причината, ти едва не припадна. Мислеше, че ще те предам? Че е клопка да те пъхна в ръцете им? Ти ги мразеше, каза ми го. Сълзи имаше в очите ти. Известно време мислех, че е реакция от спомена за унижението ти в Космоград, когато сам си бил под подозрение. Но след това Данийл ми каза, че твоите проверки са правени, без да знаеш, че си бил под подозрение. Паниката ти просто беше страх, а не оскърбление. След това излезнах с моето погрешно заключение — ти го слушаше по космовизора — и когато видя колко далеч, колко безнадеждно далеч от истината съм, отново беше доволен. Дори поспори с мен, защити Космическите. За известно време се владееше напълно, беше уверен в себе си. Тогава ми направи силно впечатление, че тъй лесно ми прости необоснованото обвинение срещу Космическите, макар преди това да ми беше внушавал колко чувствителни са те. Сетне разбра, че съм повикал доктор Джеригъл и искаше да знаеш защо, а аз не ти казах. Това отново те блъсна в ада, защото се страхуваше…

Неочаквано Р Данийл вдигна ръка.

— Колега Илайджъ!

Бейли погледна часовника си. 23,42.

— Какво има?

— Може би е бил разтревожен, че ще разкриете връзките му със Стародавните, ако приемем, че е имало такива. Това обаче няма никаква връзка с убийството. Той не би могъл да има нещо общо с него.

— Грешиш, Данийл — каза Бейли. — Той не знаеше какво ще искам от доктор Джеригъл и беше съвсем безопасно да се приеме, че докторът идва във връзка с някаква информация за роботите. Но това изплаши Комисаря, защото един робот има много тясна връзка с неговото най-голямо престъпление, нали шефе?

Ендербай поклати глава.

— Когато всичко отмине… — започна той, но се задави в неразбираема реч.

— Как беше извършено убийството? — попита Бейли с потисната възбуда. — Нека да ти го скицирам. Няма нищо трудно в това да си представим как робот пресича открит терен. Дори през нощта. Дори сам. Комисарят поставя бластер в ръцете на Р Сами, казва му къде да отиде и кога. Сам той влиза в Космоград през Контролния пункт, където му вземат личния бластер. Той взема другия от ръката на Р Сами, убива доктор Сартън, връща бластера на Р Сами, за да го пренесе обратно през открития терен до Града. Днес той уби Р Сами, защото знаеше много и можеше да стане опасен. Това обяснява всичко. Присъствието на Комисаря, липсата на оръжието. И прави излишно предположението за човек, който може да пресече цяла миля площ под открито небе нощем.

След разказа на Бейли Р Данийл се обади:

— Съжалявам, колега Илайджъ, въпреки че е в полза на Комисаря, трябва да ви кажа, че вашата история не обяснява нищо. Казах ви, че цереброаналитичните свойства на Комисаря са такива, че той не е в състояние да извърши съзнателно убийство. Комисарят не може да бъде убиец!

— Благодаря! — измърмори Ендербай. Гласът му придоби сила и увереност. — Не зная какви са мотивите ти, Бейли, и защо се опитваш да ме унищожиш по този начин, но аз ще те натикам…

— Чакайте! — рече Бейли. — Не съм свършил още. Имам и това.

Той тръшна алуминиевата кутия върху бюрото на Ендербай и се опита да си придаде увереност, че тя ще излъчи филма. Защото половин час вече той криеше даже от себе си една малка подробност: че не знае дали въобще ще се появи картина. Беше поел този риск, но пък и нямаше какво друго да прави.

Ендербай се отдръпна от малкия предмет.

— Какво е това?

— Не е бомба — рече Бейли саркастично. — Най-обикновен микропроектор.

— И какво ще докаже той?

— Сега ще видим!

Нокътят на пръста му се впи в една от цепнатините на кутията и ъгълът на кабинета се изпразни, след това на празното място се появи чуждоземна сцена в три измерения.

Тя стигаше от пода до тавана и се разпростираше по стените. Стаята се заля със зелена светлина, каквато инсталациите на Града никога не произвеждаха, и Бейли се досети, че това е зората.

Прожектираната сцена представляваше помещението на доктор Сартън. Мъртвото тяло на Сартън, ужасните, натрошени останки изпълваха центъра.

Очите на Ендербай изхвръкнаха, докато се взираше.

— Зная, че Комисарят не е убиец — рече Бейли. — Няма нужда да ми го казваш, Данийл. Ако знаех този факт по-рано, по-рано щях да разреша загадката. В действителност не виждах изход до преди един час, когато се сетих, че веднъж ти прояви интерес към контактните лещи на Бентли. Ето къде беше развръзката, шефе! Тогава разбрах, че твоето късогледство и очилата ти са ключът към задачата. Те нямат на Другите Светове късогледство, предполагам, в противен случай щяха веднага да разкрият убийството. Шефе, къде точно счупи очилата си?

— Какво искаш да кажеш? — попита Комисарят.

Бейли каза:

— Когато за пръв път те видях след инцидента, ти ми каза, че си счупил очилата си в Космоград. Предположих, че си ги счупил при вълнението си, когато си чул новината за убийството, но ти никога не каза такова нещо и аз нямах основание да правя подобно заключение. В действителност, ако ти беше влезнал в Космоград с намерение за убийство, ти вече щеше да си достатъчно развълнуван, за да изпуснеш и счупиш очилата си преди убийството.

— Не мога да разбера мисълта ти, колега Илайджъ! — рече Р Данийл.

Бейли си помисли: „Ще бъда «колега Илайджъ» още само десет минути. Бързо! Говори бързо! И мисли бързо!“

Докато говореше, той настройваше изображението от къщата на Сартън. Несръчно, той го разшири, нокътят на пръста му не беше сигурен поради напрежението, което го обземаше с всяка секунда. Бавно, с тласъци трупът наедря, стана по-широк, по-висок, дойде по-близо. Бейли почти долавяше мириса на изгорялото месо. Главата, раменете и едната ръка висяха и се люшкаха, съединени с хълбоците и краката посредством черните останки от гръбнака, от който стърчаха овъглени ребра.

Бейли хвърли кос поглед върху Комисаря. Ендербай беше затворил очи. Изглеждаше болен. Бейли също не се чувствуваше добре, но той трябваше да гледа. Бавно обърна обемното изображение с помощта на предавателни контрольори на образа, завъртя го така, че основата на трупа да дойде в подходящ ракурс. Нокътят му се плъзна и изображението на пода изведнъж се наклони и наедря така, че подът и тялото се превърнаха в размазана маса, в която не можеше да се различи нищо, защото беше извън разделителната способност на предпредавателя. Бейли намали увеличението и остави трупа да се появи.

Той все говореше. Трябваше да говори. Не можеше да спре, преди да намери каквото търсеше. Ако не успееше да го открие, думите му щяха да бъдат напразни. Нещо повече от напразни. Сърцето му биеше, блъскаше и главата му.

— Комисарят не може да убива предумишлено — каза Бейли. — Това е истина. Предумишлено. Но той може да убие случайно. Комисарят не отиде в Космоград, за да убие доктор Сартън. Отиде, за да убие тебе, Данийл, тебе! Има ли нещо в твоята цереброанализа, което да доказва, че той не е способен да развали машина? Това не е убийство, а просто саботаж! Той е Стародавен, и то убеден. Работеше с доктор Сартън и знаеше целта, заради която те конструираха, Данийл. Страхуваше се, че целта може да бъде постигната, че Земните един ден ще бъдат прогонени от Земята. Затова реши да унищожи тебе, Данийл. Ти беше единственият засега образец и той смяташе основателно, че като демонстрира решителността на Стародавните, ще обезкуражи Космическите. Знаеше колко силно е мнението на Другите Светове да се сложи край на целия проект за Космоград. Може би доктор Сартън е обсъждал този въпрос с него. Според него, убийството на робота трябваше да бъде решителният епилог. Но изглежда, че дори мисълта за твоето убийство, Данийл, не му е била приятна. Той би могъл да нареди на Р Сами да го стори, ако ти не беше толкова подобен на човек, че Р Сами не би доловил разликата и не би могъл да я разбере. Първият закон ще го възспре от насилие. Или пък би могъл да използува друг човек, ако Комисарят не беше единственият Земен, който имаше право да идва по всяко време в Космоград. Разрешете ми да възстановя плана на Комисаря. Това са догадки, признавам, но мисля, че не са далеч от истината. Той си назначава среща с доктор Сартън. Съзнателно идва по-рано, при изгрев. По това време докторът още спи, но ти, Данийл, трябва да си буден. Предполагам, между впрочем, че ти живееше у доктор Сартън, а Данийл?

Роботът кимна.

— Тогава да продължа — каза Бейли. — Ти ще дойдеш до вратата, ще получиш изстрел от бластер в тялото или главата и с тебе ще се свърши. Комисарят ще се спусне бързо по пустите улици на утринния Космоград и ще отиде при чакащия го Р Сами. Ще му върне бластера, след това бавно ще се отправи към дома на доктор Сартън. Ако е нужно, ще „открие“ сам тялото, въпреки че предпочита това да го направи някой друг. Ако го попитат защо идва толкова рано, той ще каже, че е дошъл да съобщи на доктор Сартън за нападение на Стародавни над Космоград, ще го посъветва да вземе тайни предпазни мерки да избегне открити сблъсъци между Космическите и Земните. Умрелият робот ще бъде потвърждение на думите му. Ако ли пък те попитат защо толкова дълго си се бавил между влизането в Космоград, шефе, и пристигането ти в дома на доктор Сартън, би могъл да кажеш, че си видял някой да се крие из улиците и да се отправя към откритите райони. И че си го преследвал. Това също ще ги отведе в погрешна посока. Колкото до Р Сами, никой няма да го забележи. Защото един робот между машините из плантациите извън Града винаги си остава просто робот. Колко близо съм до истината, шефе?

Ендербай се сгърчи.

— Аз не го…

— Не — каза Бейли, — ти не уби Данийл. Той е тук и през всичкото време, докато беше в Града, ти не посмя нито един път да го погледнеш в лицето или да се обърнеш към него на име. Погледни го сега, Комисарю!

Ендербай не се обърна към робота. Той покри лицето си с треперящи ръце.

И на Бейли ръката трепереше, едва не откъсна копчето на препредавателя. Най-после той откри каквото търсеше.

Сега образът беше фокусиран при входната врата на дома на доктор Сартън. Вратата беше отворена. Тя беше приплъзната в своето гнездо край стената с помощта на жлебове от блестящ метал. Долу, до тях! Там! Там!

Отблясъкът не можеше да бъде сбъркан.

— Ще ти кажа какво се е случило — рече Бейли. — Ти си бил пред дома, когато си изпуснал очилата си. Може би си бил нервен, а аз съм те виждал в такова състояние. Ти ги сваляш, избърсваш ги. Това си сторил и тогава. Но ръцете ти са треперели и си ги изпуснал. Може би си стъпил върху тях. Така или иначе, те били счупени. И точно тогава вратата се отворила и се подала фигура, прилична на Данийл. Ти си изпразнил бластера си, събрал си останките от очилата и си побягнал. Те намерили тялото, а не ти и когато открили и тебе, си разбрал, че това не е Данийл, а ранобудният доктор Сартън, когото си убил. Докторът беше конструирал Данийл по свои образ и без очилата в момент на силно напрежение не си могъл да ги различиш. Ако искаш веществено доказателство, ето го!

Изображението на къщата на Сартън затрептя, Бейли постави апарата внимателно върху бюрото и сложи ръката си върху него.

Лицето на Комисаря Ендербай беше изкривено от ужас, а на Бейли от напрежение. Р Данийл стоеше безразлично.

Пръстите на Бейли посочиха:

— Онова, което блещука в жлебовете на вратата. Какво е това, Данийл?

— Две малки късчета стъкло — каза роботът безстрастно. — За нас то не означава нищо.

— Сега ще означава! Това са части от вдлъбнати лещи. Измерете оптичните им свойства и ги сравнете с тези на очилата, които носи сега Ендербай. Не ги чупи, Комисарю!

Той се хвърли към Комисаря, измъкна очилата от ръцете му, и ги подаде на Р Данийл задъхан.

— Това е достатъчно доказателство, че е бил в къщата по-рано, отколкото се мислеше досега.

Р Данийл каза:

— Убеден съм напълно. Сега виждам, че съм бил изцяло заблуден от цереброанализата на Комисаря. Поздравявам ви, колега Илайджъ!

Часовникът на Бейли показваше 24,00.

Започваше новият ден.