Айзък Азимов
Стоманените пещери (12)

11. Арестът на един конспиратор

Тя притихна и започна да бърше очите си с кърпичка.

— Един мъж на име Джоузеф Клемин беше старши, но всъщност той не беше никой.

— Данийл — обърна се Бейли към робота, — опишете човека, когото подозирате.

— Френсис Клосар — рече Р Данийл, след като го описа. — Работи в Ню Йорк-Дрожди.

Джеси поклати глава.

— Веднъж един оратор идва да ни говори. От него лъхаше на дрожди. Може би за него говорите.

— Не си ли спомняш как изглеждаше? — попита Бейли.

— Не — отвърна тя решително.

* * *

— Това ли е Ню Йорк-Дрожди? — попита роботът, когато Бейли паркира служебната кола на едно уединено място.

— Една част.

Те влязоха в коридор, зад чийто стени бяха наредени открити гишета. Пред тях засия усмивката на администраторката.

— Кого търсите?

— Полиция. Тук ли е Френсис Клосар? Работи в Ню Йорк-Дрожди.

— Сега иде проверя.

Тя изрече в микрофона няколко думи, от които Бейли чу „… твърди, че е от полицията!“

След малко се появи мъж в тъмни дрехи. Имаше тънки мустачки и косата му бе започнала да оредява.

— В сградата ли е Клосар? — попита Бейли.

— Да, господине.

— Посочете ми къде е и, ако не го намеря, ще си поговорим отново!

Двамата влязоха в голяма, осветена зала. На въпроса към работника, който се изпречи пред тях: „Къде е Френсис Клосар?“ той показа с глава към дъното на залата. Миризмата на дрожди беше непоносима, въпреки че помпите за пречистване на въздуха бръмчаха и изпълваха пространството с плътен шум.

Мъж в престилка се надигна към тях. Беше средно висок, с лице, насечено от бръчки и с прошарена коса, независимо от младостта му.

— Аз съм Френсис Клосар! — каза той.

Бейли погледна Р Данийл и роботът кимна утвърдително.

Когато се оттеглиха в едно странично помещение, Бейли попита:

— Къде бяхте снощи между шест и осем часа?

— Разхождах се. Обичам да се разхождам преди вечеря.

— Видя ли ви някой?

— Може би. Не зная.

— А предната вечер?

— Пак се разхождах.

— Имате ли алиби за двете вечери?

— Не съм направил нищо, което да изисква алиби.

Без да отговори, Бейли погледна бележника си.

— Съден сте за подтикване към бунт.

— Да. Един робот ме блъсна и аз му сложих марка. Какъв бунт е това?

— Съдът не е бил на същото мнение, щом ви осъдил да платите глоба! Освен това завчера стана бъркотия в магазин за обувки в Бронкс. Видяли са ви там. Видяли са ви и снощи в Уилиямсбърг, където също едва не се е стигнало до бунт.

— Кой ме е видял?

— Отричате ли тези два инцидента? Вие сте важна фигура в нелегалната организация на Стародавните.

Клосар поклати глава.

— Не мога да ви попреча да си мислите каквото щете. Но това не е доказателство.

— Може би. Все пак ще ви дам и доказателство. — Той се обърна към робота и рече: — Господин Клосар, разрешете ми да ви представя моя колега Данийл Оливо!

Данийл подаде ръка и рече:

— Здравейте, Френсис!

Клосар не каза нищо. Не направи и най-слабо движение, за да поеме подадената ръка.

— А, вие сте невъзпитан? Толкова ли сте горд, че не подавате ръка на полицай? Данийл, сложете ръката си на рамото му!

Покорно Р Данийл постави ръка и в същия миг Клосар я блъсна:

— Пръждосвай се, не ме докосвай! — Той отскочи настрана и рече на полицая: — Махнете това проклето нещо от мен!

— Искате да кажете проклет робот? Кое ви кара да мислите, че Данийл е робот?

— Всеки може да ви го каже! — рече Клосар неуверено.

— Нека да оставим това на съдията. А сега ще дойдете с мен. В полицията ще обясните откъде знаете, че Данийл е робот. Данийл, моля ви, идете до телефона и се свържете с Комисаря. По това време той си е в къщи. Помолете го да дойде в службата. Кажете му, че му водя един приятел, който умира от нетърпение да бъде разпитан.

След десетина минути, през което време Бейли се зае да обяснява на арестувания характера на извършените престъпления, Р Данийл се върна.

— Защо се забави?

— Трудно намерих Комисаря Ендербай, Илайджъ. Оказа се, че е в кабинета си.

Бейли учудено погледна часовника.

— По това време? Защо?

— В момента е голяма суматоха. В министерството е открит труп!

— Какво? Господи, чий труп?

— На Р Сами, разсилния!

Бейли млъкна, взря се в робота и каза с яден глас:

— Защо казвате тогава труп?

— Робот с напълно деактивиран мозък, ако ви харесва повече.

Неочаквано Клосар се разсмя и Бейли рязко се обърна:

— Това не ви засяга! Ясно ли ви е? — И насочи бластера си към него. След това каза на робота: — Е, голяма работа! Р Сами е направил късо съединение. Какво от това?

— Комисарят Ендербай беше колеблив, но макар да не го казва ясно, имам чувството, че той предполага някой да е деактивирал умишлено Р Сами.

И докато Бейли мълчаливо размисляше новината, Р Данийл добави:

— Тоест, да го е убил, ако така повече ви харесва.

Бейли отмести бластера, като продължи да държи пръста на спусъка.

— Вървете пред нас, Клосар!

— Но аз не съм се хранил още! — запротестира арестуваният.

— Няма да умрете!

Мълчаливо тримата напуснаха лабиринта на Ню Йорк-Дрожди — Клосар напред, зад него Бейли и в страни Р Данийл.